Определение № 50285 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. И. Т., чрез адв. Н. Н. срещу решение № 182/20.05.2022 г. по в.гр.дело № 127/2022 г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 48/07.03.2022 г. по гр.дело № 1319/2021 г. на Районен съд Смолян, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и кКнализация” ЕООД [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, да се отмени въззивното решение и вместо него предявените искове се уважат.

В изложението са поставени въпросите: 1. Съставлява ли бизнес план на В и К оператор като държавна структура/изготвен на осн.чл.10,ал.7 от ЗРВКУ в съответствие с императивно задължение за всички В и К оператори да предоставят в Комисията за енергийно и водно регулиране бизнес плановете по чл.10,ал.1, не по-късно от 6 месеца преди изтичането на последната година съгласно действащия бизнес план/ бизнес задача по смисъла на чл.328,ал.2 КТ? 2. Съставлява ли нормативната уредба във В и К отрасъла/Закон за водите, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в РБ, регионални и генерални планове на В и К системите/ бизнес задача по смисъла на чл.328,ал.2 от КТ с определени конкретни икономически показатели – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции?

3. Съставляват ли законовоопределените технически показатели в методиката за определяне на допустими загуби на вода във водоснабдителните системи, обект на изпълнение от В и К оператор и неопределени като стойности, /а именно:рентабилност на 100 лв. нетнипродажби в …..;загуби на питейна вода – в ….;коефициент на събираемост – в…..;обща ликвидност –К; качество на питейната вода-94/ бизнес задача по смисъла на чл.328,ал.2 КТ с определени конкретни икономически показатели – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции

4. Съставлява ли документ по смисъла на правото и закона файл в pdf формат, който не носи традиционен или електронен подпис?

5. Съставлява ли информация на сайт на В и К оператор или регулативен /КЕВР/ орган файл на pdf формат, без подпис общоизвестен факт по смисъла на чл.155 ГПК?

6. Съставляват ли законово определените технически показатели в методиката за определяне на допустими загуби на вода към водоснабдителните системи, включени в договор за управление на управител на В и К оператор и неопределени като стойности/ а именно: рентабилност на 100 лв. нетни продажби - в….;загуби на питейна вода – в ….; коефициент на събираемост – в….; обща ликвидност – К; качество на питейната вода-94”/ икономически показатели, в това число и по смисъла на чл.328,ал.2 КТ – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции?

7. Следва ли съдът по силата на чл.155 ГПК да уведоми страните, че ще приеме за неподлежащ на доказване определен факт по делото?

8. Налице ли е преклузия по отношение на направено искане за представяне на документ пред въззивната инстанция, в случай че в рамките на първоинстанционното производство по съдебното дирене същият не е представен или твърдян, че съществува и първоинстанционният съд се е позовал на него в съдебното си решение. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

9. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № /2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор. Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

В изложението жалбоподателят е посочил множество решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК с твърденията, че въззивното решение противоречи на тези решения. Поддържа се че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация” ЕООД [населено място], чрез адв.Б. К. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ.

От фактическа страна е установено следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение и ищецът К. И. Т. е заемал длъжността заместник управител на „В и К”С., по силата на сключен трудов договор № 10/30.03.2015година. Трудовото правоотношение е прекратено считано от 15.11.2021година със заповед №28/11.11.2021 г. на управителя на „В и К” ЕООД С., на основание чл.328ал.2 КТ поради сключен договор за управление на предприятието.

Установено е, че с решение на едноличния собственик на капитала, в редакцията му от 02.02.2021година е приет учредителния акт на „В и К” ЕООД, [населено място]. Търговското дружество е юридическо лице по смисъла на чл.113 и следващите ТЗ, чийто едноличен собственик на капитала е“Български В и К Холдинг“ЕАД, като съгласно чл.9 в правомощията на едноличния собственик са всички решения, които по смисъла на ТЗ са от компетентността на общото събрание на съдружниците, както и да определя направленията на дейността на дружеството и да одобрява бизнес програмата, да избира и уволнява управители, а съгласно чл.11 управителят организира и управлява оперативната дейност на дружеството, като организира изпълнението на решенията на едноличния собственик, организира дейността на дружеството, осъществява оперативното му ръководство, стопанисването и опазването на имуществото,сключва трудови договори със служители и други.

С договор за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – С. № РД-02-16ф/10.02.2021 г., сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и М. Х. Н. като управител на ответното дружество, последният е приел да управлява дружеството за срок от три години. Възложени са му правомощия да взема решения по всички въпроси, които не са от компетентността на едноличния собственик на капитала, да сключва и прекратяван трудови и граждански договори и др.. Предвидени са основанията за прекратяване на договора, като основното от тях, посочено в чл. 8 е освобождаването на управителя с решение на едноличния собственик на капитала.

Съгласно протокол № 32/14.10.2021 г. на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД са взети решения за освобождаване на М. Х. Н. като управител на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД – С.; избор на Р. А. Я. за управител за срок до провеждане на конкурс и избор на управител на дружеството; сключване на договор за възлагане на управлението на дружеството с избрания управител.

С договор за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –С. № ЧР-02-005/20.10.2021 г., сключен между изпълнителния член на УС на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и Р. А. Я. като управител на ответното дружество, последната е приела да управлява дружеството за срок до провеждане на конкурс и избор на управител на дружеството. Възложени са й правомощия да взема решения по всички въпроси, които не са от компетентността на едноличния собственик на капитала, да сключва, изменя и прекратяван трудови и граждански договори и др. Предвидени са основанията за прекратяване на договора, като основното от тях, посочено в чл. 8 е освобождаването на управителя с решение на едноличния собственик на капитала. В чл. 3 са предвидени задълженията на управителя. Според чл. 3.5 следва да представя за сведение в „Български ВиК холдинг“ ЕАД одобрения от КЕВР бизнес – план за съответния период от време и отчетния доклад за бизнес – плана. Съгласно чл. 3.6 има задължение да разработи и представи за одобрение бизнес програма за развитие на предприятието в съответствие със срока и изискванията на ППЗПП, като първата бизнес програма се изготвя и приема до края на 2021 г.. В чл. 3.20 са заложени конкретните показатели – обект на изпълнение на договора и съгласно бизнес плановете на В и К операторите - рентабилност на 100 лв. нетни продажби; загуба на питейна вода, съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР; събираемост съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР; обща ликвидност и качество на питейната вода. Според чл. 6 възнаграждението на управителя се определя при условията и по реда на чл. 56 ППЗПП и заповед № РД-02-14-502/26.06.2020 г. на МРРБ и видно от отделните клаузи – чл. 6, чл. 6.2 и чл. 6.7 размерът на възнаграждението изцяло се определя и зависи от постигнатите резултати.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявените обективно и кумулативно съединени искове – главен с правно основание чл.344 ал.1,т.1 КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и акцесорните искове за възстановяване ищеца на заеманата длъжност от преди уволнението - заместник управител, с правно основание чл.344 ал.1,т.2 КТ и иска по чл.344,ал.1 т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за присъждане обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 15.11.2021 г. до 15.02.2022 г. за неоснователни и недоказани, като изложените от районен съд мотиви са възприети изцяло от въззивния съд.

Приел е, че извършеното уволнение е на основание чл.328, ал.2 КТ поради сключване договор за управление на предприятието, съгласно която норма служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Изведен е извод, че законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти - компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; служителят да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието и да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Посочено е, че особеното при това основание за прекратяване на трудовия договор е, че към горепосочените предпоставки съдебната практика „добавя“ още една, свързана с характера на договора за управление, която обосновава правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип.

Съдът е посочил, че съдебната практика еднозначно приема, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Приел е, че същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне (производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции), а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Прието е, че бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, в какъвто смисъл е Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г.о., ГК, което съдът е възприел.

Прието е, че изпълнителният директор има възможност при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи бизнес програма в отделен документ след сключването на договора съгласно даденото разрешение в практиката на ВКС обективирана в Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV г. о., ГК. Относно изискването служителят да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ съдът е приел, че съгласно дефинитивната правна норма на § 1, т. 3 КТ „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието.

Въззивния съд е възприел извода направен от районния съд, че в настоящата хипотеза заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Прието е, че в същата е посочен работодателят, авторът на заповедта – управителят на въззиваемото дружество, а в мотивите към нея е посочено, че трудовият договор с ищеца се прекратява на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключването на договор за управление на предприятието с инж. Я.. Позовал се е на формираната съдебна практика в решение № 379 от 10.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2863/2015 г. по описа на ВКС, ІV г.о., че това посочване на конкретния договор за управление и на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ в мотивите на заповедта е напълно достатъчно за нейното мотивиране при това основание за уволнение, тъй като преценката за освобождаването му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Прието е, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнение на определената с него бизнес програма, като именно за изпълнението на която и за ефективната дейност на ръководената от него стопанска дейност, законът предоставя на управителя и право да подбере нов екип по негова преценка. Съдът е приел, че в процесния случай е налице сключен договор за управление на предприятието, съдържащ конкретна бизнес задача. Посочено е, че с решение № БП-Ц-2 от 26.04.2017 г. на КЕВР на закрито заседание, проведено на 26.04.2017 г., е разгледало подаденото от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, [населено място] заявление с вх. № В-17- 20- 9 от 30.06.2016 г. за одобряване на бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, [населено място] като ВиК оператор за периода 2017-2021 г., изменено и допълнено със заявление с вх. № В-17- 20-9 от 18.07.2016 г., заявление с вх. № В-17-20-9 от 16.09.2016 г., заявление с вх. № В[1]17- 20-9 от 29.11.2016 г. и заявление с вх. № В-17-20-9 от 25.01.2017 г.; и заявление с вх. № В-17-20-10 от 30.06.2016 г. за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги, изменено със заявление с вх. № В-17-20-11 от 16.09.2016 г., заявление с вх. № В-17- 20-10 от 06.12.2016 г. и заявление с вх. № В-17-20-10 от 25.01.2017 г., бизнес планът за 2017-2021г. е одобрен. Прието е, че в последствие е изготвен и внесен за одобрение в КЕВР нов бизнес план за периода 2022-2026г. Съдът е възприел разрешението, дадено в решение № 215 от 3.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи бизнес програма в отделен документ след сключването на договора. Прието е, че конкретни бизнес задачи са поставени в чл. 3.20 от договор за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – [населено място] №ЧР-02-005/20.10.2021г., сключен между ответното дружество и управителя Янчевска във връзка с утвърдения бизнес план от КЕВР за периода 2017 – 2021г. Преценено е за неоснователно оплакването на ищеца, че съдът се е позовал на документи,публикувани в сайта на ВИК,тъй като не съдържат подпис на управителя на дружеството, които факти са общо известни по смисъла на чл.155 ГПК и затова не подлежат на доказване. Прието е за неоснователно и оплакването, че не е налице бизнес план за периода, тъй като не е подписан, последният е одобрен от държавния регулаторен орган с Решение №БП-Ц-2 от 26.04.2017година на Комисията за енергийно и водно регулиране-меню решения 2017г.). Съдът се е позовал на практиката на ВКС обективирана в Решение № 249/04.07.2013г. по гр.дело № 1358/2012г.,ІV г.о., като бизнес задачите могат да бъдат поставени и с други актове, и документи извън самия договор на управление, ако е налице връзка между тях.

Въззивният съд е приел, че в случая е налице хипотеза, в която бизнес задачите са извън договора за управление и са конкретизирани в различни подзаконови актове и документи-Закона за водите,Закона регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги,Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в РБ, регионални и генерални планове на ВИК системите и предоставяне услугите в границите на една или повече обособени територии. Прието е, че дейността се упражнява в специфичен отрасъл-водоснабдяване и канализация, която предполага и специфични бизнес цели, и задачи, които са част от стоящите такива пред целия отрасъл.

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 3.20 от договора за възлагане на управление, на управителя – инж. Янчевска е поставена конкретна бизнес задача с посочени икономически показатели, (рентабилност на 100 лева нетни продажби в %, загуби на питейна вода –съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР, събираемост, ликвидност и качество на питейната вода – 94), като от изпълнението на посочените в табличен вид икономически показатели зависи и размерът на възнаграждението на управителя Янчевска – чл. 6 от договора. Приел е, че във връзка с изпълнението на поставените бизнес задачи е предприето изготвянето и е внесен за одобрение последващият бизнес план на дружеството, който следва да се изпълни по време на действие на договора за управление, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Решение № 178 от 07.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1838/2016г. на III г.о.

При тези съображения и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на районния съд е прието, че обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

По правните въпроси:

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно трайно установената практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е въззивно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Това са случаите на приложена несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Въззивното решение в обжалваната част не е засегнато от тези пороци. Освен това жалбоподателят не е обосновал очевидната неправилност на атакувания съдебен акт отделно от доводите за неправилност на решаващите изводи на съда.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението, тъй като същият не отговаря на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по 2, 4, 5 и 7 въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно какво е значението на всеки от поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Вторият въпрос касае приложение разпоредбата на чл. 328,ал.2 КТ и установяване на една от предпоставките за прекратяване на трудов договор на това основание – наличие на бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието следва да постигне – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Разпоредбата на чл.328,ал.2 КТ е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена трайна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи. В случая съдът е приел, че в разпоредбата на чл.3.20 от договора за възлагане управление на управителя инж. Янчевска е поставена конкретна бизнес задача с посочени икономически показатели, като от изпълнението на посочените в табличен вид икономически показатели зависи и размерът на възнаграждението на управителя. Прието е още, че във връзка с изпълнението на поставената бизнес задача е предприето изготвянето и е внесен за одобрения последващият бизнес план на дружеството, който следва да се изпълни по време на действие на договора за управление. Тези изводи на съда са в съответствие с практиката на ВКС и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се установява.

Четвърти, пети и седми въпроси касаят приложение разпоредбите на чл.155 ГПК, чл.178 и чл.184 ГПК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Следователно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по тези въпроси не е налице.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети и шести въпрос от изложението, тъй като са формулирани хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото. С оглед на това въпросите не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

По осми въпрос от изложението също не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като е формулиран общо и бланкетно и не е свързан с решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС по девети въпрос от изложението.

С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът, при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил правният въпрос в съответствие с тази практика на ВКС. С въззивното решение съдът е изложил свои фактически и правни изводи по предмета на спора, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите на всяка от страните, относими към правния спор, което е намерило израз в мотивите на решението.

В изложението към касационната жалба жалбоподателят е посочил, че въззивното решение противоречи на решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, като са цитирани множество такива решения. Във връзка с твърденията в изложението за противоречие с цитираната практика на ВКС жалбоподателят не е формулирал ясно правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, за да се прецени налице ли е твърдяното противоречие или не. Поради това съдът не обсъжда цитираните решения от жалбоподателя в изложението, постановени от ВКС по чл.290 ГПК.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2664 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение