Определение № 3397 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. И., чрез пълномощник адв. К. Т. от АК - Пловдив, срещу въззивно решение № 176/28.10.2022 г., постановено по гр.д. № 505/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено допълнително решение № 260277/ 13.07.2022 г. по гр. д. № 1745/ 2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на П. Т. И. за допълване на Решение № 260051/ 13.04.2022 г. по същото дело. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд за самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?; 2. Когато първоинстнционният съд се е произнесъл по иск при очевидна липса на мотиви, лаконичното изложение на такива, съответно противоречие или непълнота на мотиви на първоинстанционния съд, може ли да бъде основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или въззивният съд следва да реши спора по същество?; 3. Дали въззивният съд е задължен да прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, дали той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? и 4. Съставлява ли съществено процесуално нарушение допуснато от първостепенният съд, когато по делото е налице очевидно „мълчаливо съгласие“ неформално признание от страна на ответника и неговият процесуален представител, че спорното право в хода на делото е преминало в патримониума на третото лице - помагач, предишен негов кредитор и съдът не се е произнесъл по него и не го е подложил на обсъждане, независимо от факта, че е бил надлежно сезиран за това обстоятелство?. По отношение на първите три въпроса, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и Решение № 63 от 28.06.2019 г. по т. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г.о.; по втория въпрос се сочи противоречие с: Решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. на ВКС, I т.о., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, а по третия въпрос в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По отношение на четирите въпроса се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение. Третото лице помагач на ищеца- К. А. Т., в писмено становище е направил изявление, че се присъединява към касационната жалба на П. Т. И. и счита наведените в нея оплаквания като свои. Претендира да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение и неговата отмяна. Ответника по жалбата Г. З. Х., не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: Прието е от въззивния съд, че производството по гр. д. № 1745/ 2019 г. на Окръжен съд -Пловдив е било образувано по искова молба на П. Т. И. срещу Г. З. Х., с претенция да бъде осъден ответника да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 293 002,15 лв., произтичаща от договор за заем, представляваща част от общата дължима сума в размер на 297 002,15 лв. С постановеното по делото решение № 260051/13.04.2022 г. съдът отхвърлил изцяло иска, квалифициран като иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. С молба вх. № 266059/09.06.2022 г. ищецът И. поискал да бъде допълнено постановеното решение, като съдът се произнесе по предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по който пропуснал да се произнесе, както и да допълни мотивите на съдебното решение по въпроса изразил ли е ответника съгласие с поведението си, че спорното право е преминало в патримониума на третото лице- помагач на ищеца. С допълнителното решение от 13.07.2022 г. окръжният съд е оставил без уважение молбата по чл. 250 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че предвиденото в ГПК производството по чл. 250 е средство за отстраняване пропуск на съда да се произнесе по цялото заявено от ищеца искане – по един от съединените искове или за част от спорното право. Посочил е, че посочената в диспозитива на решението правна квалификация на спорното вземане, която е различна от заявената от ищеца такава, не е основание за допълване на решението, след като съдът се е произнесъл по цялото заявено искане, и несъгласието на ищеца с дадената от съда правна квалификация на исковата претенция подлежи на разглеждане във въззивното производство по жалба срещу първоинстанционното решение, но не и по реда на чл. 250 ГПК. Прието е също, че изразената в диспозитива решаваща воля на съда относно предявеното вземане е резултат на изложените в съобразителната част на решението фактически и правни изводи, но последните, съгл. т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Поради това, след като съдът е формирал и изразил в диспозитива воля по целия заявен от ищеца предмет на делото, необсъждането в мотивите на правнорелевантни за спора въпроси, не е основание за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставеният първи въпрос е обусловил процесуалната активност на въззивния съд по разглеждане и решаване на спора, предмет на производството по чл.250 ГПК и е релевантен. Той обаче не удовлетворява допълнителното основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не се открива заявеното от жалбоподателя отклонение с практиката на ВКС, в т.ч. и цитираната от касатора. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти, които са от значение за преценката дали е налице твърдяната непълнота на Решение № 260051/13.04.2022 г. по гр. д. № 1745/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че допълване на решението е допустимо само когато с оглед на отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт, съдът не се е произнесъл по целия заявен предмет на спора, тъй като последните, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение, не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната, би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет. Съгласно ТР № 2/29.02.2012 г. на ОСГТК правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а при липса на такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му като краен резултат. Т.е. несъгласието на ищеца с дадената от съда правна квалификация на исковата му претенция следва да се разгледа във въззивното производство, при подадена от него жалба срещу първоинстанционното решение, но не и по реда на чл. 250 ГПК. Въпросът се поддържа и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но страната не обосновава необходимостта от промяна на посочена от нея съдебна практика, налагаща се поради формирането й вследствие неправилно тълкуване на закона или поради неактуалността й, обусловена от промяна на законодателството или обществените условия, както и не аргументира необходимостта от създаване на съдебна практика, при отсъствието й, за да се отстрани непълнотата, неяснотата и противоречието в правната уредба на конкретни посочени норми. Посочените изисквания, разяснени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнени при изготвянето на изложението. Страната не е съобразила и друго изискване, а именно, това че основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК са самостоятелни и не е допустимо към едни и същи въпроси да се въвеждат допълнителни предпоставки, принадлежащи към различни фактически състави, в случая състави с правно основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В обобщение, по поставения въпрос липсват предпоставки за достъп до касация. Въпроси: втори, трети и четвърти от изложението не са релевантни и не формират общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са обуславящи изхода на делото, поставени са общо теоретично, а не с оглед конкретната хипотеза и не са изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения във връзка с въззивното обжалване на допълнителното решение постановено от първоинстанционния съд. Тъй като въпросите не удовлетворяват изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, това е достатъчно според цитираното тълкувателно решение, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглежда соченото допълнително основание. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице и очевидна необоснованост, на решението на въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение