Определение № 4298 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3557/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. К. М. и Д. М. М., против решение № 2387 от 19.04.2024 г. по гр. дело № 13303 от 2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 41597/2022 г. на Софийски районен съд в частта с уважени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от И. Б. П., в правата на който във въззивното производство на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон – И. Д. П., С. И. Д. и Б. И. П.. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументират касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК със служебно прилагане от въззивния съд на придобивна давност като способ за придобиване на собствеността при спорен относно идентичността имот – ателие за бръснаро-фризьорска дейност, изграден върху съсобствен с общината поземлен имот (дворно място), и при това при обсъждане на мотиви на съдебен акт от друго производство и след прекъсване на давността с отнемането на владението от 2014 г. до настоящия момент, т. е. за повече от 6 месеца, и настъпила смърт на наследодателя Б. С. П. през 2017 г. Искат отмяна на въззивното решение. Претендират разноски. По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навеждат в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба във връзка с оплакванията в същата допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните уточнени от касационната инстанция въпроси (т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС): Може ли съдът служебно да зачете последиците на изтекъл срок по придобивна давност; 2. Възможно ли е позоваването на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност, ако приживе наследодателят не е сторил това и е загубил владението от 2014 г., т. е. за повече от 6 месеца, и 3. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивна правна норма като тези на чл. 86 ЗС и пар. 1, ал. 1 ЗДЗС в приложимите им редакции, осигуряващи защита на собствеността, дори и при липса на оплакване във въззивната жалба. Поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС – решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр. дело № 1904/1994 г. на ВС, IV г.о., решение № 218 от 30.07.2010 г. по гр. дело № 664/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. дело № 859/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 355 от 14.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 477 от 08.11.2010 г. по гр. дело № 909/2009 г., и ТР № от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответниците по касационната жалба И. Д. П., С. И. Д. и Б. И. П., встъпили на основание чл. 227 ГПК като наследници по закон в правата на починалия във въззивното производство И. Б. И., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали писмен отговор, в който са изложили съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ПК, поддържани в изложението, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на първоначалния ищец И. П. – Б. П., като собственик на 1/3 идеална част от поземления имот, върху който е изградено процесното ателие, е придобил на основание чл. 92 ЗС по приращение идеална част от ателието, съответстваща на правото му на собственост на поземления имот, а останалата част – въз основа на осъществяване от него и продължило повече от 10 години давностно владение от построяването на ателието през 1993 г. до установяване на владението върху него през 2014 г. от ответниците (сега касатори) Д. М. и З. К.-М., осъществявано от последните и понастоящем. Изложено е въз основа на тези съображения, че наследодателят на първоначалния ищец И. П., чийто наследник по закон е последният, е придобил собствеността върху целия спорен имот, представляващ ателие, по приращение и давност, и тъй като същият се владее от ответниците исковете по чл. 108 ЗС се явяват основателни. Поради ползване на собствения на наследодателя имот в периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022 г. от ответниците без основание за основателен е приет от въззивния съд и искът по чл. 59 ЗЗД за сумата от 8494 лева. При тези решаващи правни изводи на въззивния съд вторият поставен от касаторите правен въпрос е логически свързан и се припокрива с въпроса „Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца“, по който е образувано тълк. дело № 2/2024 г. на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. Затова производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълк. дело № 2/2024 г. на ГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.