Определение № 50670 от 05.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2528/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П., С. С. П. и Ц. М. П., действащ чрез своята майка и законен представител М. Л. П. - всички чрез пълномощник адв. С. Ч. от САК, срещу решение № 694 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3063/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след отмяна на решение № 97 от 27.07.2020 г. по т. д. № 70/2019 г. на Софийски окръжен съд, са отхвърлени предявените от П. С. П., С. С. П. и Ц. М. П. против „ЗД Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.226 КЗ (отм.) за заплащане на суми в размер на по 26 000 лв. - част от вземания с общ размер 120 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 28.04.2015 г. смърт на Л. С. П. - брат на ищците, и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на застрахователното дружество - ответник. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете с присъждане на разноски. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е оценил в достатъчна степен показанията на изслушаните свидетели и заключението на съдебнопсихологичната експертиза по делото, чрез които според тях е доказана изключителна близост с починалия им брат като предпоставка за присъждане на претендираните обезщетения. Навеждат оплаквания за необоснованост на изводите, с които въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на исковете за обезщетения, за игнориране от съда на съществени обстоятелства, разкриващи действителното съдържание на отношенията между братята, и за постановяване на обжалваното решение в нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касация „ЗД Бул Инс“ АД със седалище в [населено място] е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от П. П., С. П. и Ц. П. против „ЗД Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, Апелативен съд - София е направил извод, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат претендираните с исковете обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 28.04.2015 г. смърт на брат им Л. П.. Въззивният съд е формирал решаващите си изводи по съществото на спора след обсъждане на показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Р. и Е. Г.. Свидетелят Р. е депозирал показания, че ищецът П. П. живеел в [населено място] с приятелката си и през 2014 г. узнал, че има братя, които живеят в района на [населено място]. Свидетелката Г. е заявила, че познава семейството на починалия Л. и че братята били в добри отношения, помагали си един на друг, Л. водел по-малките си братя на училище. Свидетелите са посочили, че тримата братя понесли тежко смъртта на най-големия си брат Л., станали необщителни и видимо тъгували. След преценка на свидетелските показания съдът е направил извод, че от тях се установяват нормална близка връзка между ищците и починалия при произшествието техен брат, както и понесени от ищците обичайни болки и страдания по повод загубата на брат им, които от гледна точка на разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не са достатъчни за присъждане на търсените обезщетения. Съдът е изложил съображения, че по делото не са събрани доказателства за наличие на особено близка емоционална връзка между братята, която надхвърля характерната за отношенията между братя от едно семейство привързаност, нито доказателства за изключително тежка скръб, понесена от ищците по повод внезапната смърт на брат им и основана на особена връзка помежду им. С оглед наличните по делото доказателства съдът е формирал извод, че се касае за нормални, традиционни отношения на близост между братя и за нормално проявено състояние на траур, които не дават основание да се направи изключение от правилото, че право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките на починалия, и по отношение на ищците да се приложи разширеното разбиране за кръга от близки на загиналия с право на обезщетение, възприето в цитираното тълкувателно решение. При осъществяване на правомощията си на инстанция по съществото на спора въззивният съд е преценил, че не може да мотивира решението си със заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещо лице Н. И.. Извършената в този смисъл преценка е мотивирана със съображения, че констатациите в заключението не са основани на лични възприятия на вещото лице, а на предоставени на вещото лице анамнестични данни за състоянието на ищците след инцидента, при който е починал брат им. Като допълнителен аргумент срещу доказателствената стойност на заключението е изтъкнато сходството на заключението със заключение по друго дело, разгледано в същия съд, и копиране от предходното заключение на цели пасажи с подмяна на имената на освидетелстваните лица. Становището на настоящия състав на ВКС по поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение е следното: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано на първо място с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в противоречие с практиката на ВКС в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ІІ г. о. и решение № 188/13.05.2014 г. по гр. д. № 5563/2013 г. на ІV г. о.: „ 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка; 2. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това“. Поставените въпроси са значими за делото, но не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената практика на ВКС относно правомощията на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора. Въззивният съд е постановил решението си след преценка на събраните по делото относими доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, и след оценка на тяхната доказателствена стойност. Игнорирането - според терминологията в изложението, на заключението на съдебнопсихологичната експертиза не може да се разглежда като неизпълнение на задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира решението си с тях. Въззивният съд не е кредитирал заключението поради преценката, че констатациите в него не отразяват лични възприятия на вещото лице, а представляват анализ на снети извън процеса анамнестични данни за състоянието на претендиращите обезщетение ищци, което разколебава доказателствената стойност на заключението. В мотивите към решението съдът е изложил съображения защо не кредитира заключението, а дали извършената в тази насока преценка е правилна, е въпрос извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Отразената в мотивите решаваща правораздавателна дейност на въззивния съд не разкрива отклонение от последователната практика на ВКС по въпросите за правомощията на въззивната инстанция при обсъждането и преценката на доказателствата и мотивирането на съдебното решение, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Касаторите са се позовали и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпросите „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай; Допустимо ли е да се определи като критерий за липсата на особено близки отношения между ищците и техния брат обстоятелството, че последният година след смъртта на брат си е създал свое семейство“. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирана със съображения, че „изясняването на посочените въпроси по ясен и категоричен начин би допринесло за развитието на правото и за съставяне на трайна и непротиворечива съдебна практика относно присъждането на обезщетения за неимуществени вреди и кредитирането на свидетелските показания в гражданския процес“. Касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси не следва да се допуска както поради несъответствие на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, така и поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос съдържа тезата на касаторите, че въззивният съд е отрекъл активната им материалноправна легитимация по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, без да отчете специфичните за конкретния спор обстоятелства, релевантни за правото им да получат обезщетение за понесените неимуществени вреди по повод смъртта на брат им. От мотивите към обжалваното решение обаче е видно, че въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете след преценка на установените по делото факти, разкриващи спецификата на отношенията между ищците - сега касатори, и починалия при произшествието техен брат. За да отрече правото на ищците на обезщетение, въззивният съд е приел, че по делото са установени нормални отношения на близост, характерни за родствената връзка между братя в традиционно българско семейство, и понесени по повод смъртта на починалия брат морални болки и страдания, които са напълно нормални за подобни случаи на загуба на близък родственик. Предвид изложените от въззивния съд мотиви първият въпрос не би могъл да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Вторият въпрос е зададен некоректно и няма решаващо значение за изхода на спора, тъй като създаването на собствено семейство от някой от ищците не е изтъквано от въззивния съд като аргумент за липса на особена близост в отношенията с починалия. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се отбележи, че съображенията на касаторите, с които е аргументирано значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не насочват към допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК със съдържание, изяснено от ОСГТК на ВКС в цитираното тълкувателно решение. Критериите за признаване на активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт от лица извън най-близкия семеен и родствен кръг на починалия /по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г./ са изяснени подробно в приетото от ОСНГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. Отговорът на въпроса дали в конкретния случай ищците - касатори отговарят на тези критерии е обусловен от конкретните факти и доказателства по делото, въз основа на които въззивният съд е формирал решаващите си изводи за неоснователност на исковете за присъждане на обезщетения поради отсъствие на възприетото в тълкувателното решение изискване за изключителност /спрямо обичайното, нормалното за подобни случаи/ на съдържанието на родствената връзка между братята и на интензитета на понесените от ищците неимуществени вреди по повод загубата на брат им. Съществуването на посочената практика, по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна или осъвременяване /т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 3063/2020 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,