Определение № 135 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 797/2016 г.
ВКСII гражданско отделение27.06.2016 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 739 от 26.11.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 910/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10816 от 29.12.2015 г. на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от адвокат Д. Д. от АК – Б. против определение № 739 от 26.11.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 910/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което да бъде уважено искането му за изменение на решение от 26.04.2013 г. по гр.д.№ 635/2011 г. на Районен съд – Велинград в частта му за разноските. Твърди, че цената на иска в производството по делба следва да се определели по реда на общите разпоредби на ГПК – чл. 68, чл. 69 и чл. 70 ГПК, доколкото става въпрос за особен вид иск за собственост, а оттам и размерът на дължимата държавна такса по него следва да бъде изчислен по правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тарифата урежда единствено и само размера на дължимите за съдебните производства държавни такси, но не и начина по който се определя цената на иска за делбеното производство. Като акт от по-ниска степен, Тарифата не може да противоречи на императивните норми на ГПК. Ответникът по касация [фирма] не е подал отговор. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 687 от 02.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 635/2011 г. на Районен съд – Велинград, с което е отхвърлено искането на [фирма] за изменение на решение от 26.04.2013 г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че основата върху която се изчислява държавната такса за делбеното производство не може да бъде само данъчната оценка на имота, при това само върху ¼ от нея. Правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК не може да бъде автоматично пренесено по отношение на делбеното производство, доколкото предмет на последното могат да бъдат и други права освен вещните. В случая не става въпрос за конкуренция на две правни норми от различен порядък, уреждащи един и същи въпрос, за да е нужна преценка коя от двете норми да се приложи и да се даде приоритет на нормата от по-висш порядък. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е извел следните 13 въпроса, по отношение на които се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
„Какъв е предметът на дело за делба на недвижим имот с оглед приложението на чл. 68 ГПК и с оглед определянето цената на иска за делба? Дали това е правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на делбата или производството има друг различен предмет?“
„Как се определя цената на иска в производството по делба, и в частност при делбата на недвижим имот?“
„Следва ли при определяне цената на иска в делбеното производство да се прилагат общите и императивни разпоредби в ГПК – чл. 68, 69, т. 2 и чл. 70 ГПК, особено когато предмет на делбата е недвижим имот?“
„Разпоредбата на чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК отменя ли действието на императивните разпоредби на чл. 68, чл. 69 и чл. 70 ГПК, или същата трябва да се прилага доколкото не противоречи на същите?“
„Противоречи ли чл. 8 от Тарифата на чл. 69, т. 2 ГПК досежно уредените в последната норма критерии за определяне цената на иска за делба на недвижим имот, а именно, че цената на иска с предмет недвижим имот се определя винаги на база данъчната оценка на имота, а само в случаите когато няма данъчна оценка, цената се определя на база пазарна цена?“
„Как се определя „стойността на дяловете“ и какво се има предвид под този израз, използван в чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК?“
„При липсата на законоустановени критерии за определяне на това какво се включва в понятието „стойността на дяловете“, употребено в чл. 8 от Тарифата и как следва да бъде определена тази стойност, необходимо ли е съдът да приложи по аналогия императивните общи разпоредби на ГПК, предвиждащи, че цената на иска с предмет недвижим имот е винаги данъчната оценка, а пазарната цена се прилага само в случай, че няма данъчна оценка?“
„Следва ли при делба на недвижим имот, стойността на дяловете да се определя въз основа данъчната оценка на имота, предмет на делбата?“
„По какъв начин, кога и с какъв акт съдът е длъжен да определи стойността на дяловете, посочена в чл. 8 от Тарифата? Подлежи ли на обжалване този акт и по кой ред? По какъв начин страната в производството по делба може да се защити срещу „акта“, с който счита, че неправилно съдът е определил стойността на дела?“
„Определянето на стойността на дяловете с решението по допускане на делбата, представлява ли въпрос по същество, по който съдът се произнася с диспозитива си, и подлежи ли този въпрос на преразглеждане и пререшаване?“
„Следва ли съдът при възлагане на експертиза, определяща пазарната стойност на имота, да указва на вещото лице изрично, че същото следа да определи стойността на дяловете, с оглед определянето на дължимите такси за производството?“
„Неоспорването на експертизата, определяща пазарната цена на имота, равнозначно ли е на отказ на страната от правото й да оспори определената по-късно в производството стойност на дяловете на база заключението на вещото лице?“
„Нарушено ли е правото на защита на страната, ако на същата не са разяснени правата й в производството досежно определянето на държавната такса, и в частност, на същата не е било указано предварително, че съдебно – техническата експертиза се назначава с цел да бъде определена държавна такса по делото?“ Поставен е и въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
„Следва ли въззивният съд служебно да следи за правилността на първоинстанционното решение и да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е било въведено като основание за обжалване?“, като се поддържа да е налице противоречие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Поддържа се и наличието на противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по първите 13 въпроса по следните съображения:
Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК съответният обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви - за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай касаторът не е обосновал с какво произнасянето по формулираните 13 въпроса би имало изискваното с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Това е достатъчно основание да се приеме, че отсъства допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отделно от това, по приложението на чл. 355 ГПК е формирана последователна, непротиворечива и задължителна практика на ВКС, като атакуваното определение е постановено в съответствие с нея. Съгласно чл. 355, изр. 1 ГПК (идентична с разпоредбата на чл. 293а, ал. 1 ГПК) страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им (както това е постановено и с т. 9 от ППВС № 7/1973 г.), а по силата на чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството. Както е разяснено с т. 17 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебната делба е двуфазно производство, което има за предмет право с определен имуществен интерес. Той се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете. Посочено е, че размерът на държавната такса по делото за делба е уреден в чл. 8 ТДТГПК, която се определя и събира при ликвидиране на съсобствеността. Предвид изложеното и с оглед разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК касационната инстанция намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първите 13 въпроса.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по последния въпрос поради отсъствие на критерия за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е мотивирано в какво се състои противоречието между обжалваното определение и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, но такова по принцип не би и могло да съществува, доколкото с посоченото ТР са разяснени характеристиките на „правния въпрос” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този тълкувателен акт касае правомощията на касационната, а не на въззивната инстанция, в каквато връзка е формулиран въпроса.
Не са представени доказателства за наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроса за определяне държавната такса по делата за делба, а и дори такава да бе налице, то констатираната задължителна съдебна практика (с която обжалваното определение е съобразено) изключва възможността за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (така - т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК).
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия