Определение № 1172 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1335/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Л. срещу определение № 1149 от 28.04.2023г. по ч. т. д. № 172/ 2023г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено разпореждане № 272770 от 18.11.2022г. по гр. д. № 8903/2015г. на Софийски градски съд за връщане като просрочена на подадена от нея на 12.11.2022г. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно, поради нарушение на чл.101 ГПК, вр. чл.62, ал.2 ГПК, тъй като не е извършена служебна проверка от съда на факт с правно значение. Сочи се, че съгласно заповед на председателя на СГС при техническа невъзможност за работа в деловодната система САС „Съдебно деловодство и /или Единната информационна система на съдилищата“, чрез която се генерират номера на документите по входящия регистър, деловодителите от служба „Регистратура“ приемат постъпващите документи, адресирани до СГС, като поставят дата на постъпването им чрез щемпел на екземпляра на подателя и на този на съда. Твърди се, че въззивният съд е следвало да извърши самостоятелна проверка, както в системата на Единния портал за електронно правосъдие, така и в ЕИСС относно постъпването на електронно писмо от 11.11.2022г. в 23,53ч. с прикачен файл „pdf“ формат с подписан с КЕП електронен документ, съгласно чл.3, т.35 от Регламент 910/2014, инкорпориран в пар.1, т.3 от ДР на ГПК, който файл е наименован „ВЖ против Решение № 263051/28.09.2022г. по гр.д. №8903/2015 на СГС“, изпратен от ел. адрес „ [електронна поща] “ до обявения в сайта на СГС електронен адрес „ [електронна поща] “. Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е установил постъпването на въззивната жалба на 11.11.2022г. по електронен път, при все, че в подадената частна въззивна жалба са „изложени достатъчно доказателства, свързани с признание на служител от служба „съдебно деловодство“, че вината е в нея, поради пропуск да я регистрира като постъпила и да й даде входящ номер. Вместо да установи нарушение от страна на първоинстанционния съд на служебното начало, въззивният съд е счел, че липсват доказателства за постъпване на въззивната жалба в съда – чл.102д ГПК. Според посочената разпоредба, потвърждението е електронен документ, който автоматично генерира „време на получаване на входящия електронен документ“, постъпил в информационната система, чрез която се извършват процесуалните действия в електронна форма. Счита, че потребителите на ЕПЕП не могат да носят тежест да доказват отрицателен факт, тъй като системата на ЕПЕП и ЕИСС е притежание на ВСС и отговорността за пропуски или несъвършенства се носи от собственика й, още повече като се добави и неизпълнение на задължения на служители на администрацията на СГС. Твърди се, че след като страната е подала в срок въззивна жалба, която е нередовна, но по собствен почит на процесуалния й представител на 12.11.22г. в 00:21 ч. е подадена втора въззивна жалба, ведно с приложенията към нея, е налице противоречие на обжалваното определение с определение № 338/04.05.2021г. по ч.гр.д. № 289/2021г. на IV г.о. и определение № 76/28.01.2013г. по ч.гр.д. № 35/2013г. на III г.о. на ВКС, в които е прието, че когато страната е подала повече въззивни жалби, вкл. с различно съдържание, всяка от тях не сезира самостоятелно въззивния съд, който се сезира с първата по ред жалба. Различно е положението, когато в преклузивния срок постъпи нередовна въззивна жалба, като по нея съдът дължи даване на указания на страната за привеждането й в редовност и молбите за отстраняването на нередовността са част от въззивната жалба. С оглед това се твърди, че по първоначално подадената нередовна въззивна жалба на 11.11.2022г. в срока по чл.259, ал.1 ГПК нередовността е отстранена с подадената на 12.11.2022г. жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, се поставят следните правни въпроси: 1/ Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на постъпване на електронен документ, съгласно дефиницията, дадена в чл.3, т.35 от Регламент 910/2014, изпратен на електронната поща на СГС, с адрес „ [електронна поща] “, при положение, че процесуалният закон в чл.102д, ал.2 ГПК, постановява, че потвърждението е електронен документ, който автоматично генерира време на получаване на входящия електронен документ, постъпил в информационната система, чрез която се извършват процесуалните действия в електронна форма?; 2/ Подлежи ли на връщане като просрочена следващата по ред въззивна жалба, когато първоинстанционното решение е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК?; Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторката се позовава на противоречие на атакувания акт с определение № 35/21.01.2013г. по ч.т.д. № 942/2013г. на II т.о. на ВКС, определение № 338/04.05.2021г. по ч.гр.д. № 289/2021г. на IV г.о. на ВКС и определение № 76/28.01.2013г. по ч.гр.д. № 35/2013г. на III г.о. на ВКС. Ответникът по частната жалба представя отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно, че частната касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което въззивната жалба е върната на основание чл.262, ал.2, пр.2, вр. чл.261, т.4 ГПК, въззивният съд е посочил, че по правилото на чл.102д ГПК, след регистриране на постъпил електронен документ в информационната система, чрез която се извършват процесуалните действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, автоматично се генерира и се изпраща потвърждение до страната за получаването му с посочените в ал.2 от разпоредбата реквизити. Съобразно данните по делото процесната въззивна жалба е изпратена чрез електронната поща на адв. К. Г. на 12.11.2022г. в 0.21ч. Твърдението на страната, че жалбата е подадена на 11.11.2022г. не е подкрепено с доказателства за потвърждение, съобразно чл.102д ГПК, относно достигането на електронното изявление до съда на тази дата. Приложена е единствено разпечатка от страницата на електронната поща на адвоката, която показва, че е създаден електронен документ на 11.11.2022г. с получател електронния адрес на регистратурата на СГС, но няма данни, този документ да е получен от съда. С оглед на това е прието, че въззивната жалба е постъпила на 12.11.2022г., поради което и като депозирана след преклузивния срок по чл.259 ГПК, жалбата е следвало да бъде върната. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол, предвид следното: В чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 е дадена легална дефиниция на понятието „електронен документ“ Според нея електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио - визуален запис. В случая от значение за спора не е чия е доказателствената тежест за установяване на постъпването на електронния документ, а дали съдът служебно следи за това, какъвто въпрос не е формулиран от касаторката. С оглед на това, първи въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Втори въпрос също не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване, тъй като въззивният съд, противно на съдържащото се във въпроса твърдение, е приел, че първоинстанционното решение не е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК, тъй като твърдението на страната, че на 11.11.2022г. е подадена жалба, не е подкрепено с доказателства, и единствената подадена жалба е от 12.11.2022г., като същата е просрочена. Предвид изложеното обжалваното определение, с което се потвърждава определението на първата инстанция за връщане на въззивна жалба, изпратена на 12.12.2022г., не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Същевременно настоящият състав констатира, че във въззивното производство за първи път е представена от частната жалбоподателка друга въззивна жалба, подписана с КЕП на 11.11.2022г. в 23.45.26ч., за която се поддържа, че е изпратена на 11.11.2022г. в 23.54 по имейл от аbv.bg пощата на пълномощника на жалбоподателката до имейл адреса на СГС. С оглед на това, делото следва да бъде върнато на СГС с указания за извършване на служебна проверка, вкл. снемане на обяснения от съдебния деловодител С. Г. от служба „Регистратура“, а при нужда от специална знания да бъде назначена и експертиза, дали въззивната жалба, подписана с КЕП на 11.11.2022г. в 23.45.26ч. (находяща се на л.11-12 по ч.т.д. № 172/23 на САС), е изпратена на 11.11.2022г. в 23.54 по имейл от аbv.bg пощата на пълномощника до имейл адреса на СГС, като се вземе предвид, че от значение за надлежното сезиране на съда е удостоверяване на изпращането, а не на получаването на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд