Определение № 416 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. П. срещу определение № 159 от 23.06.2020г. по гр. дело № 415/2020г. на ВКС, Четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба за отмяна на влязло в сила решение № 655/16.12.2019г. по в. гр. д. № 1514/2019г. на Старозагорски окръжен съд, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поддържайки, че с влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо и няма друг способ на защита на спорното право с оглед необжалваемостта пред касационната инстанция на въззивното решение, с оглед цената на иска, която е под 5 000 лв.. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски. Ответникът по частната жалба – А. Д. А. подава отговор, в който поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира сторените разноски в настоящото частно производство. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство определение, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е приел, че подадената пред него молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима. Това е така, тъй като молителят е основал искането си по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на чужди права – ненадлежно представителство на насрещната страна - ответника по предявения иск за неплатена наемна цена по договор за наем на хале за обработка и монтаж на алуминиева дограма, по който е постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Липсват изложени твърдения за нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на молителя – ищец в исковото производство. Заключил е, че позоваването на чужди права според чл. 26, ал. 2 ГПК е недопустимо, освен в изрично предвидени случаи, какъвто не е настоящия, поради което молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. При две от горепосочените три хипотези за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а при третата хипотеза - въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които самата тя или представителят й не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, касатстрофа и др./. Във всички горепосочени хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК право на молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт има правният субект /страна в производството/, чиито права са нарушени. Молителят не може да извлича благоприятни правни последици за себе си, позовавайки се на нарушения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, засягащи насрещната страна в производството. Необжалваемостта пред касационната инстанция на въззивно съдебно решение съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не е аргумент, способен да преодолее закрепената от законодателя повеля в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК или в чл. 26, ал. 2 ГПК. Единствените изложени от молителя доводи и обстоятелства в молбата за отмяна са досежно липсата, респективно ненадлежно учредената, представителна власт на процесуалния представител на насрещната страна – ответника А. Д. А. в исковото производство, поради което правилно съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е счел молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за недопустима. Правилни са и допълнителните правни изводи, изложени в атакуваното определение за недопустимост на молбата за отмяна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предмет на производството за отмяна могат да бъдат само неправилните, но не и недопустимите съдебни актове – извод, произтичащ от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК отменителни основания, свързани единствено с неправилността на атакувания съдебен акт, както и произтичащ от последиците, визирани в чл. 307, ал. 4 и чл. 308 ГПК, от успешното провеждане на извънинстанционното производство – отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Обжалваното определение на ВКС, IV г. о. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на настоящото частно производство, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата сумата 700 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен в брой съгласно удостовереното в договор за правна защита и съдействие от 28.09.2020г., приложен към отговора на молбата за отмяна. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение