Определение № 220 от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1234/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Росстройдизайн“ ЕООД срещу решение №138 от 02.12.2019г. по т.д.№272/2019г. на Апелативен съд- Бургас, с което е потвърдено решение №155 от 25.04.2019г., постановено по т.д.№38/2017г. по описа на Окръжен съд-Бургас. С първоинстанционното решение е осъдено дружеството-касатор да заплати на М. А. Митюхин, гражданин на Руската Федерация сумата 218 000 евро, получена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, ведно със законната лихва от завеждане на иска и разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно- постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и необосновано. Касаторът излага доводи за допуснати процесуални нарушения- оставяне без уважение на искането за допускане на повторна съдебно-графологична експертиза, както и за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен въз основа на оспорено като необосновано, некомпетентно и неясно заключение на приетата съдебно-графологична експертиза и в противоречие с останалите доказателства по делото. Моли след отмяна на обжалваното решение да бъде отхвърлен иска, като претендира и присъждане на съдебни разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза?; 2. Следва ли въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния съд, но несъбрани от него и относими към спора доказателства, когато е бил сезиран с искане за събирането им във въззивната жалба и то когато въззивникът основава възраженията си по съществото на спора на тези доказателства?; 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по защитните тези и доводи, изложени във въззивната жалба като подложи на цялостна преценка и обсъждане доказателствата по делото, въз основа на които се крепят тези защитни тези и доводи във въззивната жалба?; 4. Въпрос относно приложението на чл.154 ГПК, чл.180 ГПК, чл.182 ГПК и в частност съставлява ли доказателство за плащане разписка, издадена от управителя на дружеството и имат ли доказателствена сила за отразените в тях факти, след като в счетоводните записвания по търговските книги не е отразено това плащане и средства не са получавани в дружеството?; 5 Следва ли съдът да се ръководи съгласно разпоредбата на чл.25, ал.10 ЗННД, когато твърденията на страните са направени, че по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е плащал в брой, направено е оспорване за неполучаване на сумата от страна на продавача?“. Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК и определения- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да излага доводи и съображения защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът М. А. Матюхин оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за плащане на сумата 218 000 евро- получени от ответното дружество по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, въззивният съд приема, че по делото са установени както сключването на 25.02.2013г. на предварителен договор между страните и неговото разваляне от ищеца- купувач поради неизпълнение на задълженията на продавача, така и плащането на процесната сума на ответника-продавач. Решаващият съдебен състав счита, че от приетите като доказателства по делото 5 броя разписки се установява плащане на сумата 218 000 евро- цена по договора до 20.12.2013г. Намира за неоснователни възраженията на ответника, че договорът не е породил действие и че е следвало сумите да се внесат по сметката на продавача. Излага мотиви, че договорът е породил своето действие с плащането при подписването му на сумата от 2 000 евро, а уговорка за плащане по банкова сметка се съдържа единствено в чл.6.4. от договора относно сумата 35 000 евро, като за останалите суми са представени 5 броя разписки на руски език, с данни за продавача и купувача, дата на плащане и суми, както и подписи на страните. Въззивният съд намира, че оспорването на разписките не е доказано, тъй като от съдебно-графологичната експертиза категорично се установява, че положените подписи за продавач са на управителя на ответното дружество- продавач, че тези подписи са еднакви с положения подпис върху всяка страница от предварителния договор, като разписките съдържат и печата на дружеството. Отхвърля като недоказани твърденията, че подписът е поставен на празен лист, на който впоследствие е написан текстът, тъй като от съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписът на получателя е автентичен, като не се пресича с напечатен текст на листа. Като съобразява, че вещото лице изрично е заявило, че няма методика, по която да се установи кое е положено първо върху листа- подписът или текстът, при липса на такова пресичане, въззивният съд счита, че правилно не е допуснато назначаване на тройна експертиза. Решаващият съдебен състав отхвърля възраженията на въззивника, че са нарушени процесуалните норми и принципите на процеса, като се обосновава, че няма съмнения в компетентността и добросъвестността на вещото лице, което е дало категорични, изчерпателни и непротиворечиви отговори на поставените въпроси. Въззивната инстанция не приема за обосновани и твърденията в жалбата за липса на плащане поради неосчетоводяване на сумите в ответното дружество, като се мотивира, че за това дружеството може да търси отговорност на управителя съгласно чл.145 ТЗ, но не и да се полза от липсата на осчетоводяване като защитна теза за неполучаване на сумите. Счита, че плащането на процесната сума не е опровергано нито от необоснованите търдения, че управителят на посочените дати не е бил в РФ, нито от факта, че плащането на сумите по разписките е в брой, като се мотирива, че законовата забрана за извършване в брой на плащане над 15 000 лева влече само административна санкция. Въззивният съд приема, че купувачът, който е платил цената, има правен интерес да развали предварителния договор поради продължителното му неизпълнение от страна на продавача, тъй като не се спори, че освен акт обр.14 от 02.10.2013г. други документи за изпълнението на сградата до етапа на завършеност, предвиден в т.1, не са налице. Съобразява, че с исковата молба е направено изявление за разваляне на договора, като и в хода на делото продавачът не е предложил изпълнение в определен срок, поради което приема, че волеизявлението е породило своето правно действие. Съдът стига до краен ивод, че последица от развалянето на договора е възстановяване на положението на страните преди сключването му, поради което предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е основателен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на първите два поставени от касатора правни въпроси, свързани със задълженията на съда да допусне повторна експертиза, не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите са свързани с оплакването на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен въз основа на експертиза, оспорена „като необоснована, некомпетентна и неясна“, като не са коректно поставени, тъй като съдържат твърдение, че приетото от съда заключение „не е категорично“. По начина, по който са формулирани въпросите съдържат оценка на доказателства, което изключва определянето им като правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че и основното, и допълнителното заключение на съдебно-почерковата експертиза, са подробно мотивирани, ясни и категорични, като липсват каквито и да било съмнения, условности и хипотетични варианти. Вещото лице-графолог дава категорично становище, че подписите за „получил“ на оспорените разписки и за „продавач“ в предварителния договор са положени от управителя на ответното дружество С. Станченко. В о.с.з. на 01.04.2019г. ответникът оспорва заключението само в частта относно допълнително поставената задача за установяване кога са положени подписите /преди или след отпеатване на текста/, като и по този въпрос заключението е ясно и категорично, като експертът е изложил ясно и обосновано тезата, че при липса на пресичащи се щрихи, установена със специална техника, няма научна методика и не може да се отговори кога е поставен подписът върху разписките от страна на Станченко. Следва да се има предвид, че с отговора на исковата молба разписките са оспорени като неавтентични документи с твърдение, че не са подписани от посочения като автор Станченко, но няма твърдение, че подписът е негов и е бил положен на празен лист.Такова твърдение не е наведено и в първото открито съдебно заседание по делото, както и в съдебното заседание, в което е открито производството по чл.193 ГПК и е допусната съдебно-графологична експертиза. Въззивният съд е изложил логични и последователни мотиви, като е анализирал заключението на съдебно-графологичната експертиза и допълнително дадените от вещото лице разяснения в открито съдебно заседание, констатирал е, че няма вътрешни противоречия, а изводите са обосновани, категорични и без никакви условности, като няма допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Несъгласието на касатора със заключението не е основание за допускане на решението до касационен контрол. По отношение на третия процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по наведените от страните релевантни доводи и възражения не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил решението в пълно съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивният съд е изложил собствени мотиви, като се е произнесъл по правния спор, обсъждайки всички релевантни факти и обстоятелства, наведените от страните доводи и възражения. Касаторът не навежда конкретни оплаквания кои негови доводи и възражения не са обсъдени, а поставя въпроса отново в контекста на горепосочените правни въпроси и с оглед оплакването му, че в нарушение на процесуалния закон не е допусната тройна съдебно-графологична експертиза. Решаващият съдебен състав е обсъдил тези оплаквания на въззивника, вкл. е изложил доводи, че не се установява допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което да е основание за допускане на нова експертиза във въззивното производство. Четвъртият материалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът предполага обсъждане на доказателствата по делото и извършване на преценка на доводите и възраженията на страните. Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираните от касатора решения на ВКС по гр.д.№354/2012г. и по т.д.№3018/2017г. касаят различни хипотези /на договаряне съм със себе си и удостоверяване на факти от името на длъжника в своя полза/ и са неотносими по поставения въпрос. Изрично е даден отговор, че удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила, когато удостоверява неизгодни за издателя факти. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната практика Петият въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Нито е наведен от страна на ответника, нито е обсъждан от съда довод във връзка със задълженията на нотариуса при изповядване на нотариална сделка, вкл. разпоредбата на чл.25, ал.10 ЗННД. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски, но липсват доказателства за реално направени такива, поради което искането му за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд