Определение № 50182 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото - Прокуратурата на Република България, срещу решение № 67 от 26.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 57/2022 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е отменено решение № 575 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 870/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на Н. С. Д. против Прокуратурата на Република България за сумата над присъдените 12 000 лв. до първоначално претендирания размер на иска, като вместо него е постановено друго, с което Прокуратурата е осъдена да заплати сумата от 8000 лв. над присъдените от първата инстанция 12 000 лв., или обезщетение в общ размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и необосновано. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение в цялост. В срока по чл. 287, ал. 2 от ГПК е постъпила и насрещна касационна жалба от Н. Д., чрез адв. С. К.. Тя от своя страна обжалва решението в частта, с която е определен размера на присъденото ѝ обезщетение за неимуществени вреди. Моли въззивното решение да бъде изцяло отменено и първоначално предявения иск да бъде уважен в пълен размер. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивната инстанция. С обжалваното решение е прието, че съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в следствие на дейност на правозащитните органи, изразяваща се в обвинение в извършване на престъпление по образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Апелативен съд – Бургас е приел за безспорно от фактическа страна, че на 07.06.2010 г. ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено на 02.02.2008 г. престъпление по чл. 123, ал. 1 НК – немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия лекар, акушер-гинеколог в „Родилно отделение“ при „МБАЛ-Бургас“ АД, като участник в гинекологична операция не извършила адекватно оперативно лечение и по непредпазливост причинила смъртта на пострадалата. Било е образувано НОХД № 127/2011 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, което е приключило с оправдателна присъда за Н. Д.. Така постановената присъда е била потвърдена и от Апелативен съд – Бургас с решение № 44 от 30.07.2015 г., което е обжалвано пред ВКС. Касационният съд е отменил решението на втората инстанция и върнал делото за ново разглеждане от апелативния съд. Последвало е повторно потвърждаване на оправдателната присъда по ВНОХД № 5/2016 г. на Бургаския апелативен съд. Решението отново е протестирано и по образуваното НОХД № 154/2017 г. ВКС за втори път е отменил потвърдителното решение и е върнал делото във въззивната фаза. За пореден път въззивният съд по ВНОХД № 211/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив е постановил потвърждаване на оправдателната присъда за Н. Д., като присъдата е влязла в сила на 03.01.2018 г. В решението си второинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените на Н. Д. вреди от неоснователното обвинение, а именно: наказателният процес срещу ищцата е приключил с оправдателна присъда спрямо нея, за нея са настъпили вреди и съществува причинно-следствена връзка между неоснователното обвинение и вредите. За да достигне до този извод съдът е направил цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на показанията на допуснатите свидетели, съдът е заключил, че Н. Д. действително е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в тревога, стрес, страх от евентуално осъждане, цялостно психическо напрежение. Несъмнено, повдигнатото обвинение е засегнало честта, достойнството и доброто име на потърпевшата сред познати, колеги, пациенти предвид характера на обвинението, както и цялостно в обществото като професионалист - лекар, включително и поради медийното отразяване на случая. Предизвикало е разстройство в работата ѝ, компрометиране пред пациентите, изпитване на професионална несигурност, довела до преместване на друга работа, както и преживяване на дискомфорт в семейството, поради стрес, раздразнителност, депресия, които са наложили консултации с психолог. Ищцата се е затворила в себе си, дистанцирала се е от приятелския си кръг. За да определи обезщетението в по-висок размер от първоинстанционния съд, съставът на Апелативен съд – Бургас е съобразил, че повдигнатото обвинение е било за нетежко умишлено престъпление, не е била налагана мярка за неотклонение и производството е продължило за период от 7 години и 6 месеца, през които са проведени многобройни съдопроизводствени действия с участието на ищцата. През този продължителен период ищцата е претърпяла душевни болки и страдания със значителен интензитет върху всички сфери от живота ѝ, като е взел предвид и особената ѝ възраст в годините между 50-57, което предполага по-дълбоко преживяване на душевните страдания от процесния деликт. Изрично е посочено, че е взета предвид и икономическата обстановка в страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване. При изложените съображения, въззивният съд е намерил за съответно на тежестта на вредите и за справедливо, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, на Н. Д. да бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на Република България се поддържа наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 г., Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. и други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по въпросите, свързани с понятието „справедлив размер“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД; въпросите, свързани с икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди; и въпросите, свързани с доказването на причинната връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Твърди се наличието и на основанието по ал. 2 на чл.280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените въпроси в жалбата на Прокуратурата, уточнени и обобщени, се свеждат до един - въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното съблюдаване на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение. В този смисъл поставения материалноправен въпрос е обусловил волята на въззивния съд при постановяването на обжалваното решение, но не е налице противоречие с практиката на ВКС. В цитираната от касаторите практика - т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за определения и присъден размер. Такива обстоятелства са: вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен, и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, фактът, че не са ѝ били наложени мерки за неотклонение, интензитета на преживените от нея негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психическото здраве, личния и социалния ѝ живот, кариерата ѝ като лекар, последиците от медийното отразяване на случая и обществения отзвук във връзка с това, както и обществено-икономическите условия. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и спрямо тях е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страните - ППВС № 4/1968 г. и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Предвид съобразяването на въззивното решение досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, се стига до извода, че в случая няма основание за допускане на касационно обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че и в посочените от касатора решения също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроси, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело. Посочените решения се явяват несъотносими с настоящия случай, поради което не е налице противоречиво решаване на посочените правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В началото на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Прокуратурата бланкетно се е позовала и на основанието по чл. 280, ал. 2 от ГПК без да навежда допълнителна аргументация в тази насока. За пълнота следва да се посочи, че обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, нито е очевидно неправилно. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване по въззивната жалба на прокуратурата на Република България. На основание чл. 287, ал. 4 от ГПК не следва да се разглежда подадената от ищеца насрещна касационна жалба срещу въззивното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът дължи на ответника по касационната жалба направените от него разноски пред тази инстанция. В изложението към насрещната касационна жалба е направено изрично искане за присъждане на разноски, като е представен Договор за правна защита и съдействие, според който възнаграждението на процесуалния представител следва да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Въз основа на изложеното, настоящият състав на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя дължимото възнаграждение на адв. К. за извършените от него процесуални действия в настоящото производство в размер на 1200,00 лв., платими от Прокуратурата на Република България. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение