Определение № 3044 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3090/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Д. П. и З. Т. П. срещу определение № 419 от 08.06.2023г. постановено по ч.гр.д. № 255/2023г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 575/12.05.2023г. по гр.д. № 1476/2022г. на Кюстендилски районен съд за оставяне без уважение молбата им за освобождаване от внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника над 500лв. до 1000 лв. /като в този случай задължението за сметка на ищците е в размер на 500 лв. и 500 лв. за сметка на бюджета на съдебната власт/. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд в обжалваната му част. Искат неговата отмяна и освобождаване изцяло от разноските, дължими за особен представител на ответника. Изтъкват, че съдът е погрешно е удвоил сумата, която те са посочили като месечен доход. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се позовават на очевидна неправилност - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Н. Д. П. и З. Т. П. са предявили против В. В. В. и В. Д. Н. иск да бъде прогласено за нищожно определение № 373/03.08.2022г. по гр.д. № 679/2022г. на ВКС, I г.о. Спрямо ответника В. съдът е пристъпил към назначаване на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК на разноски на ищците като е определил възнаграждение в размер на 1000 лв., което е в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Ищците са поискали освобождаване от заплащане на тези разноски. Представили са: декларация за материално и гражданско състояние и няколко епикризи на всеки от тях, удостоверяващи извършени оперативни интервенции и наличие на злокачествено образувание. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че ищците биха заплатили без затруднение 800 лв., поради което ги е освободил от заплащане на определеното възнаграждение до размер на 200 лв. Въззивният съд е приел, че е установено влошено здравословно състояние на ищеца П., поради установено онкологично заболяване. По отношение на ищцата П. е посочил, че оперативната интервенция е отпреди повече от 8 г. и липсват данни за последващо влошаване на здравето й, както и за разходи за лечение. Такива разходи биха могли да се предполагат само за ищеца П.. В молбата си те не са направили твърдения за необходими разходи за лечение, нито са представили доказателства за понасяни такива. Поради това е приел, че наличието на здравословни проблеми за молителите е установено, но не и че те налагат помесечно търпими и за в бъдеще разходи за лечение. Така, при наличните данни, че са семейство, живеят в едно общо домакинство, получават общ доход от трудови възнаграждения 1111 лв. месечно, както и допълнителни такива от 616 лв. на ищеца П. и 495 лв. за ищцата П., или общо 2222 лв. месечно /видно от приложената декларация л. 66 по гр.д. № 1476/2022г. на Кюстендилски районен съд/, притежават апартамент, поради което са задоволени жилищните им нужди, респ. нямат допълнителни разходи за наем, притежават и МПС, не издържат непълнолетни деца, нямат декларирани парични влогове, притежание на дялове в търговски дружества, но и наличие на задължения, кредити и наложени запори, то съставът е приел, че те биха могли да поемат половината от разноските по определеното адвокатско възнаграждение, което е необходимо, за да бъде обезпечено движението на процеса, така и правото на защита на ответната страна. Счел е, че това няма да ги постави в особено затруднено положение, съотв. че няма да бъдат лишени от необходимите средства за съществуване. Съдът е изтъкнал, че сумата 500 лв. е около 20 % от месечния им личен доход, при което тя може да бъде поета от ищците, като те бъдат освободени от заплащането на останалите 500лв. възнаграждение за особен представител. Поради това е отменил първоинстанционния акт за разликата над 200 лв. до 500 лв., като в тази част е постановил освобождаване от задължението за плащане. В останалата част, а именно над 500 лв. до 1000 лв., дължими разноски за назначаването на особен представител, е потвърдил първоинстанционния акт. Предвид горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания акт. За да обоснове частичното освобождаване на молителите от разноски Кюстендилски окръжен съд е приел, че всеки от тях разполага с месечен доход по 1111лв. Този извод почива на погрешна интерпретация на представената декларация за семейно, материално и имотно състояние. Посочено е в нея, че двамата молители са пенсионери и че единият от тях има доход 616 лв. на месец, а другият - 495 лв., при което е отразено, че доходите им общо възлизат на 1111лв. (това е сборът на двете суми). Вярно, че последната сума некоректно е записана в точката за получавани трудови възнаграждения. Поради това Кюстендилски окръжен съд е счел, че всеки от тях получава трудово възнаграждение и друг доход общо 1111 лв. на месец. Видно е от декларацията и от заявеното в жалбите на ищците, че 1111лв. е общо получаваната от тях сума. При това положение изводът на въззивният съд, че сумата 500лв. е около 20 % от месечния им доход и плащането й не би затруднило издръжката им, е явно необоснован и затова очевидно неправилен. 500лв. се равняват на половината от общия им месечен доход и плащането им би ги поставило в затруднено положение, още повече с отчитането на здравословното им състояние. Отказът да бъдат освободени от разноските в тази ситуация би препятствал достъпа им до правосъдие. Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на определението на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната част, да се отмени това определение и да се постанови освобождаване на ищците от заплащането на разноски по чл. 47, ал.6 ГПК и за частта от 500лв., при което като краен резултат те ще са освободени от плащането на тези разноски изцяло. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.