Определение № 714 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Х. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. П., против въззивно решение № 2895 от 27 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4044/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 3109 от 30 април 2019 г., постановено по гр.д. № 415/2015 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от М. против Ю. Б. Ц., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 41000 лева (част от цялостна претенция за сумата от 81000 лева), представляваща неустойка за забава при изпълнение на задължения по т. 2 и т. 3 от споразумение от 18.07.2014 г. към сключен между страните предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на апелативния съд, че неустойката не следва да се присъжда. Поддържа се, че от заключението на съдебно-графологичната експертиза и свидетелските показания по делото безспорно се установяват сочените от ищеца обстоятелства, както и автентичността на направените поправки в споразумението. Необоснован бил изводът, че ищецът, в качеството си на кредитор, не е изпълнил задължението си за оказване на съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, от което зависи изпълнението на задълженията на насрещната страна, който извод не съответствал на доказателствения материал по делото. Поддържа се още, че въззивната инстанция е констатирала наличието на доказателство (пълномощно от 22.08.2014 г.), че кредиторът е посочил за трето лице - бенефициер дружеството „Трейси линк” ЕООД, като се оспорва изводът, че това изявление не изхожда от кредитора и не е адресирано до длъжника. Поддържа се, че ответникът е следвало да покани ищеца да му окаже съдействие с оглед изпълнение на задълженията му по предварителния договор, каквато покана в случая не е била отправена. Сочи се още, че въззивният съд не е извършил обективна, всестранна и пълна преценка на събраните доказателства с оглед разкриване на обективната истина. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока за отговор ответникът Ю. Б. Ц., с адрес в [населено място], не взема становище по касационната жалба. Въззивният съд приема за установено, че на 25.11.2013 г. между ищеца, в качеството на „заменител 1“, и ответника, в качеството на „заменител 2”, е сключен предварителен договор за замяна, с който ищецът се е задължил да прехвърли на ответника собствеността върху собствената си 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2567.6, находящ се в [населено място] (чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора), в замяна на което ответникът се е задължил: да прехвърли на ищеца свои вземания към трети лица (чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и „б”); в едномесечен срок от вписване на договорна ипотека върху апартамент, находящ се в Б., учредена в полза на трето лице за обезпечаване на паричен заем, да осигури безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху пет броя влекачи марка МАН от страна на съответните собственици в полза на посочени от ищеца лица (чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „в”); да осигури прехвърлянето на собствеността на влекач МАН с ДКН CA 3277 AB и полуремарке КРОНЕ с ДКН C 2778 EM от страна на „Мобил лизинг” АД на посочени от ищеца лица (чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „г”); да осигури прехвърлянето на собствеността на полуремарке КРОН с ДКН C 8994 EH от страна на „Еврокамион” ЕООД на лица, посочени от ищеца (чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „д”). Още в деня на сключване на предварителния договор ищецът е изпълнил своето задължение по чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора, а ответникът е изпълнил уговорените в чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и „б” задължения. Установено е, че на 18.07.2014 г. страните са сключили споразумение, с което са изменили и допълнили клаузите на чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „г” и „д” от предварителния договор от 25.11.2013 г., като са уговорили условия и срок за изпълнение на тези задължения, а в т. 4 от споразумението е уговорена неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника по т. 2 и т.3 от същото в размер на 500 лева на ден за всеки ден забава. Констатирано е, че в отпечатания текст на споразумението срокът за изпълнение на задълженията по чл. 1, б. „г“ и „д“ е определен като „15 (петнадесет) дневен срок от датата на подписване на настоящото споразумение“, като думата „петнадесет“ е зачертана, и над нея е изписан ръкописно тест „30 (тридесет)“, а над края на реда, в който е извършена корекцията, е изписан ръкописно текст „поправката е моя“ и е положен подпис, идентичен с подписа, положен в края на договора от „заменител № 1 .......... /И. М.”. Във връзка с направено от ответника оспорване на съдържанието на документа в частта му относно уговорения срок за изпълнение на неговите задължения са изслушани обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, според които поправката е извършена с негово съгласие непосредствено преди подписване на споразумението от адв. С. К. (пълномощник на М.), като автентичността на подписа на ищеца, поставен до поправката, се потвърждава и от заключението на съдебно-почерковата експертиза и от показанията на разпитания по делото свидетел – адв. К.. При тези доказателства и изявления съдът приема, че със споразумението от 18.07.2014 г. е уговорен тридесетдневен срок за изпълнение на задълженията на ответника по чл. 1, б. „г“ и „д“ от предварителния договор от 25.11.2013 г., както и следните необходими условия, при сбъдването на които възникват задълженията на ответника по чл. 1, б. „г“ и „д“ от предварителния договор: във връзка със задължението по чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „г” досегашният ползвател „Трейси – 2” ЕООД да заплати дължимия годишен данък МПС за 2012 г. - 629,50 лева, за 2013 г. - 629,50 лева, и за 2014 г. – 1259,00 лева, или общо 2518,00 лева по сметка и образец на платежно нареждане, приложено към споразумението (т. 2 от споразумението); във връзка със задължението по чл. 1, ал. 1, т. 2, б. „д” ищецът да осигури в счетоводството на „Еврокамион” ЕООД всички необходими документи за бракуване на влекач МАН с ДКН C 5239 HM, доказващи тотална щета (т. 3 от споразумението). Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че между страните е сключен валиден предварителен договор за замяна на недвижим имот срещу насрещна нееднородна престация, състояща се от поемане на задължение за прехвърляне на вземания, както и от обещаване на определени действия на трети лица (за прехвърляне на собственост на конкретно посочени моторни и пътни превозни средства в полза на посочени от кредитора лица), като задълженията на страните са конкретизирани в достатъчна степен; че видът и характерът на поетото от ответника обещание за извършване на действие от трето лице предполагат изпълнението му чрез сключване на окончателни договори с транслативен характер между посочените в предварителния договор трети лица - собственици на движимите вещи и посочени от ищца след сключване на договора приобретатели; че сключеният между страните договор е предварителен по смисъла на чл. 19 ЗЗД по отношение на уговореното задължение на ищеца да прехвърли своя недвижим имот на ответника срещу задължението на ответника да прехвърли на ищеца свои вземания и обещание за извършване на определени действия от трети лица, без да има характеристиката на предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД за прехвърляне на собствеността върху описаните в чл. 1, б. „г“ и „д“ моторни и пътни превозни средства, тъй като изпълнението на задължението на ответника предполага престиране от и на лица, които не са страни по договора; че в тази част договорът съчетава характеристиките на обещаване действие на трето лице по смисъла на чл. 23 ЗЗД и договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, от което следва, че необходимо условие за изпълнение на задължението на обещателя е определянето на третото лице – бенефициер по договора чрез неговото индивидуализиране или чрез посочване на такива негови качества, чрез които то може да бъде еднозначно определено. Предвид това е прието, че изпълнението на задълженията на обещателя по чл. 1, б. „г“ и „д“ са поставени в зависимост от волята на уговарящия и прави договора неизпълним до изявяването на тази воля. Отречено е доказателствата по делото да установяват, че ищецът е индивидуализирал третото ползващо се лице от обещаното действие на третото неучастващо в договора лице. Посочено е, че представеното по делото пълномощно от 22.08.2014 г., с нотариална заверка на подписа с рег.№ 14395/22.08.2014 г. на нотариус с рег.№ 617 на НК, с което ищецът е упълномощен да представлява пред нотариус „Мобил лизинг” АД, в качеството на прехвърлител, за сключване на договор за прехвърляне на собственост върху МПС с марка МАН с ДКН CA 3277 AB и полуремарке КРОНЕ с ДКН C 2778 EM в полза на приобретателя „Трейси линк” ЕООД, съставлява косвено доказателство, че ищецът е изявил воля и е посочил като бенефициер на задължението по чл. 1, ал. 1, б. „г“ третото лице „Трейси линк” ЕООД. Доколкото обаче същото съставлява изявление, което не изхожда от ищеца в качеството му на кредитор, и не е адресирано до ответника в качеството му на длъжник, се приема, че то не установява изпълнение на задължението на ищеца за посочване на бенефициер на обещаното от ответника действие на третото лице. Поради това е счетено, че не се установява ищецът да е оказал необходимото съдействие на ответника за изпълнение на задълженията му по чл. 1, ал. 1, б. „г“ и „д“ от предварителния договор от 25.11.2013 г., изменени и допълнени със споразумението от 18.07.2014 г., и че в случая е налице забава на кредитора, изразяваща се в недаване на необходимото съдействие на длъжника, без което той не би могъл да изпълни задължението си. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Първият поставен от касатора въпрос - следва ли ответникът, ако е искал да бъде изрядна страна по договора и да изпълни задълженията си, изпълнението на които зависи от ищеца, да отправи покана до ищеца, в качеството му на кредитор, да окаже съдействие за изпълнение на поетите с договора задължения от ответника, не обосновава допускането на касационно обжалване. Питането се основава на становището на касатора, че ответникът е следвало да отправи покана, за да бъдат конкретизирани лицата, на които да бъде осигурено прехвърлянето на собствеността върху процесните моторни и пътни превозни средства, като това становище не взема предвид конкретните задължения, поети от страните по договора. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Доколкото по делото е установено, че задължението за оказване на съдействие от страна на кредитора произтича от самия предварителен договор, съгласно който М. следва да посочи лицата, на които да бъдат прехвърлени процесните движими вещи, а със споразумението от 18.07.2014 г. е уговорен срок за изпълнение на задълженията на Ц. по чл. 1, б. „г“ и „д“ от договора, за изпълнението на които е необходимо съдействието на ищеца, така определеният срок се отнася и до задължението на кредитора за оказване на съдействие, поради което изрична покана не е била необходима. Ето защо допускането на касационното обжалване за ново тълкуване поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не се налага. Вторият поставен въпрос: по какъв начин и има ли определена форма, чрез която следва кредиторът да окаже необходимото съдействие, което се изисква от страна на чл. 95 ЗЗД, за да може длъжникът да изпълни, не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него. Това е така, защото в атакуваното решение няма извод, че кредиторът не е оказал съдействие на длъжника по подходящ начин. Изводът на въззивния съд е, че представеното по делото пълномощно от 22.08.2014 г. не съставлява изявление на М. в качеството му на кредитор, адресирано до длъжника (Ц.), поради което същото не е годно да докаже изпълнение на задължението на кредитора за оказване на съдействие. Предвид изложеното, в случая не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,