Определение № 4784 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. П. и на „Аеропак Инженеринг“ ООД, [населено място], представлявани от адв. С. С., срещу решение № 18/09.01.2026г. по в.гр.д. № 600/2025г. по описа на Окръжен съд Перник, с което е обезсилено първоинстанционното решение по предявените от касаторите срещу Софийски градски съд искове по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ и е прекратено производството по делото. Касаторите обжалват решението с пространни оплаквания за неговата неправилност. В контекста на оплакването, че исковата молба е била редовна, а дадените от въззивния съд указания по чл. 129, ал.2 ГПК – идентични на такива, дадени и от първоинстанционния съд и вече изпълнени в първоинстанционното производство, се сочи основанието на чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК за допускане на касационен контрол. Поставят се и въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК свързани с липсата на съдебна практика по чл. 2б ЗОДОВ по отношение на „активна солидарност или разделност“ при ищците по искове за вреди от нарушен разумен срок при разглеждане на гражданскоправен спор. Насрещната страна по жалбата – Софийски градски съд, чрез съдебен помощник Р., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени предявените от Л. П. П. и от „Аеропак Инженеринг“ ООД, [населено място], представлявано от Л П., искове по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетения от 9580 лева за неимуществени вреди и 20 лева за имуществени вреди от забавено разглеждане на спора по гр. д № 14973/2017г. по описа на СГС. Решаващият извод на въззивната инстанция за недопустимост на исковото производство поради нередовност на исковата молба е направен, след като съдът е констатирал в решението си, че с определение № 814/04.11.2025г. бил дал указания на ищците по реда на чл. 129, ал.2 ГПК да уточнят дали претендират обезщетението за неимуществени вреди в условията на активна солидарност или разделност, които не били изпълнени в указания седмодневен срок. Предвид така приетото от въззивния съд, настоящият състав приема, че е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК – очевидна неправилност. Прочитът на въззивното решение позволява пряка констатация за очевидната му неправилност, доколкото, от една страна, дадените указания по чл. 129, ал.2 ГПК касаят единствено иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ( т.е. неизпълнението им не би следвало да повлияе върху допустимостта на иска за обезщетяване на имуществените вреди), а, от друга страна, указанията са досежно обезщетения от деликт, при който е изключена възможността да бъдат претендирани при активна солидарност ( активната солидарност може да произтича само от правна сделка). Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, а всеки от касаторите дължи държавна такса в размер на по 2,56 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.