Определение № 5215 от 13.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение13.11.2025 г.докладчик Геника Михайлова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 69/14.02.2025 г. по гр.д. № 939/2024 г. на Окръжен съд – Русе. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 69/14.02.2025 г. по гр.д. № 939/2024 г., с което Окръжен съд – Русе е отменил решение № 685/15.05.2023 г. по гр.д. № 3419/2022 г. на Районен съд – Русе и е отхвърлил исковете на В. И. Г. срещу ОУ „И. В.“-Р., както следва: · да признае за незаконно и отмени уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със заповед № 1226/28.04.2022 г. на директора на училището (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и · да възстанови ищеца на заеманата преди длъжност „старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), осъждайки го да възстанови на училището направените по делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Решението се обжалва от В. И. Г. с искане за допускане до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е работодателят да иска съгласие от компетентния синдикален орган в хипотезите по чл. 333, ал. 3 КТ, ако работникът се позове на синдикална закрила? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като анализира събраните доказателства, за да установи или изключи верността на твърденията, с които страните ги обосновават? 3. Компетентен ли е съдът да преформулира мотивите в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ относно липсващите качества на работника? 4. Осъществено ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ако посочените в мотивите на заповедта качества на работника/служителя не се отразяват на трудовите му функции или дори да се отразяват, не липсват трайно? 5. Осъществено ли е основанието, когато действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение са подавани сигнали от работника/служителя пред компетентните органи за нередности в организацията на работата в предприятието? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тази предпоставка по първия въпрос обосновава и с решение № 227/22.04.20205 г. по гр.д. № 3836/2024 г. на ВКС, IV-то ГО. По същество се позовава на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът ОУ „И. В.“ – Р., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Обжалваното решение е постановено след решение № 689/21.11.2024 г. по гр.д. № 427/2023 г., с което Върховният касационен съд е отменил първото въззивно решение за уважаване на исковете според предвиденото в чл. 344, ал. 3 КТ, и е задължил въззивният съд при новото разглеждане на делото да укаже на ищеца да докаже качеството си на „първи“ или „организационен секретар“ на синдикалната организация на СБУ в училището. В обжалваното решение са обсъдени представените от ищеца в изпълнение на указанията ел. писмо от 27.04.2022 г. и протокол № 17/31.08.2021 г. Въззивният съд е намерил, че с писмото директорът е поискал председателят на СО на СБУ да му предостави актуални списъци на членовете и ръководството на СО, а от протокола се установява, че на 31.08.2021 г. е проведено заседание, на което ищецът е избран за секретар на СО на СБУ в училището. Въззивният съд ги е обсъдил във връзка с приетите по делото списъци, от които се установява, че ищецът е вписан за трети по ред секретар на СО на СБУ и е заключил да е недоказано какво е било фактическото разпределение на функциите между тримата секретари. След като ищецът не е успял да докаже качеството си на „първи“ или „организационен секретар“ на СО на СБУ, не е част от синдикалното ръководство (§ 1, т. 6 ДР КТ) и не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ и по чл. 20, ал. 1 от Устава на СБУ. Такава е и практиката на Върховния касационен съд, която е цитирал и въззивния съд, а решение № 227/22.04.2025 г. по гр.д. № 3836/2024 г., IV-то ГО, на което касаторът се позовава я утвърждава. В конкретния казус закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ е призната за първия, организационен секретар на СО на СБУ в ответното училище и поради неспазването й от работодателя, уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е отменено. По първия въпрос е изключена общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При отхвърления първи довод за незаконност на уволнението поради неспазена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, с която ищецът не разполага, въззивният съд е бил длъжен да реши трудовия спор по същество - да разгледа всички други основания за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба, като анализира събраните доказателства, включително по възраженията на ответника. Съдът е приел, че със заповед № 1226/28.04.2022 г. директорът на училището на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е прекратил безсрочното трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап“. Приел е, че ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС изисква индивидуализация на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, и разяснява, че за да е мотивирана, е достатъчно заповедта да изброи кои знания, умения или навици липсват и да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. Въззивният съд е намерил, че в съответствие с разясненията в тълкувателното решение заповедта на директора е мотивирана с прояви, в които ищецът трайно е демонстрирал липса на мотивация да обучава учениците, непригодност да работи в екип, неуважително и грубо общуване с учениците и колегите, невъзможност да реши конфликтни ситуации, липса на дисциплина, отзивчивост и толерантност, явяване в училище със занемарен външен вид и след употреба на алкохол. Намерил е, че качествата и уменията, които ищецът е следвало да притежава, са предвидени в длъжностната характеристика и са доразвити в чл. 15 и чл. 16 от Етичния кодекс. Те изискват старшият учител в прогимназиален етап да е отговорен, дисциплиниран, коректен, прецизен, етичен, лоялен, колегиален, да умее да работи в екип, да зачита достойнството и правата на учениците и колегите, да уважава мнението на колегите, да предотвратява конфликтни ситуации, да представя честно, открито и аргументирано проблемите си пред прекия ръководител, да дава личен пример на учениците и да утвърждава авторитета на училището. Въззивният съд е пристъпил към обсъждане на събраните доказателства за притежаваните от ищеца качества и умения според изискванията на заеманата длъжност. Намерил е за неотносими тези, установими от заповедта за включване в Комисия по градски дизайн и реклама – в Комисията ищецът е участвал като член на СБХ, а не като учител; от негова творба, включена в учебниците по изобразително изкуство за пети и шести клас на издателство „Просвета плюс“ – издателството е оценило качествата му на художник; от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите П., Д. и Ц. за постижения на ученици на ищеца – първият свидетел е бил директор на училището до 2016 г., а другите са родители на ученици в клас, на които ищецът е бил класен ръководител до 2019 г. – установяват се учителските качества и умения на ищеца до 2016 г. и до 2019 г. Въззивният съд е намерил за относими гласните доказателства, събрани чрез показанията на свидетелите И. и Ч. – учители в ответното училище. Приел е от тях да се установява, че през последната година преди уволнението ищецът е идвал на работа в занемарен външен вид, след видима употреба на алкохол и цигари, държал се е грубо и унизително с някои ученици, поведението му е провокирало оплаквания от родители и сигнали до директора, спрял е да поздравява колегите си и да контактува с тях, позволявал си е да ги обижда и неуместно да ги коментира пред учениците, като поведението му е генерирало напрежение в работната среда, ескалирало до изявено категорично нежелание на колеги да работят с него. Въззивният съд е намерил показанията достоверни, като кореспондиращи с приложените по делото множество сигнали и докладни срещу ищеца в периода 14.02.2020 г. – 28.04.2022 г., с протокол на заседание от 14.04.2020 г. на педагогическия съвет и с доклад по сигналите от родителите на комисия, назначена със заповед № РД09-2470/25.02.2022 г. на министъра на образованието и науката. Въззивният съд е добавил, че от писмата и сигналите, описани в заповедта за уволнение, също се установяват многократни писмени оплаквания от учители за инициирани по сигнали от ищеца и други двама учители-синдикалисти системни проверки от РУО, за саботирани от тримата мероприятия на училището и за създавано от тях системно напрежение в работната среда. При така събраните доказателства въззивният съд е заключил, че уволнението на ищеца осъществява законовите изисквания по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и е пристъпил към последния довод в исковата молба за незаконност на уволнението - поради злоупотреба от работодателя с упражненото право на прекратяване на трудовия договор с ищеца. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 8 КТ, трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, а оборването на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е в тежест на ищеца. След това е пристъпил към обсъждане верността на твърденията, с които ищецът е обосновал довода, че единствената цел на директора на училището е била чрез използване на законово допустимото средство по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се „освободи“ от ищеца. Верността на твърденията, че конкретната цел на директора на училището е била да прекрати трудовия договор на ищеца като част от ръководството на СО на СБУ в училището, въззивният съд е изключил, препращайки към вече изложените мотиви, с които е приел, че ищецът не е част от това ръководство. Анализирал е събраните доказателства за следните твърдения на ищеца: 1) по нареждане на директора негова снимка е била премахната от табло на учителите в училището, удостоени с плакат и награда „И. В.“ за високи постижения; 2) предявил е иск срещу училището в защита на авторските си права за стенопис в класна стая, премахнат по нареждане на директора; 3) директорът е забранил ищецът да използва кабинета по изобразително изкуство; 4) директорът е отказал молба на ищеца да му предостави да ползва преносим компютър и 5) многобройните сигнали на ищеца пред компетентни органи срещу създадената от директора организация на работа в училището. Въззивният съд е намерил: 1) за недоказано снимката на ищеца да е била премахната от таблото на отличените учители и това да е станало по инициатива или нареждане на директора; 2) че към момента на връчването на заповедта за уволнение е постановено първоинстанционно решение за отхвърляне на иска срещу училището в защита на авторските права на ищеца; 3) че през втория срок на учебната 2020/2021 г. директорът е създал различна организация на учебния процес и е забранил провеждането на учебни занятия, включително в кабинета за изобразително изкуство, но причината за издадената заповед са наложените ограничения поради Ковид-19; 4) че директорът е поставил резолюция по молбата на ищеца в кабинетите, в които се налага обучение в електронна среда, да се поставят преносими устройства, и 5) че по делото е установено трайно, предхождащо връчването на заповедта за уволнение, несъвпадащо виждане по отношение на организацията на работата в училището между синдикалното ръководство и някои учители, от една страна, и ръководството на училището, от друга. Въззивният съд е заключил, че при така събраните доказателства ищецът не е провел успешно обратното доказване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ, а е неоснователен довода за незаконност на уволнението и поради злоупотреба с правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. От тези мотиви, с които въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, след като е изключил възможността да реши спора съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, произтича извод, че всички основания/доводи, с които ищецът е обосновал иска за незаконност на уволнението, са разгледани и отхвърлени след задълбочен анализ на събраните доказателства. Вторият повдигнат въпрос обуславя решението, но начинът, по който съдът му е отговорил не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. Като е приел, че заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ съдържа необходимите мотиви, въззивният съд е съобразил разясненията в ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС. От мотивите на обжалваното решение не личи въззивният съд да е „преформулирал“ липсващите качества и умения, поради които ищецът е уволнен. Дали приетото в решението действително съответства на конкретната заповед, в настоящото производство не може да се провери. По третия повдигнат въпрос са изключени общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Те са изключени и по четвъртия въпрос. В решението е прието, че качествата и уменията, които ищецът следва, но обективно и трайно не притежава, са установени в длъжностната характеристика и са доразвити в чл. 15 и чл. 16 от Етичния кодекс. Според решението, от събраните по делото относими доказателства, се установява, че в релевантния период, предхождащ с година връчването на заповедта, у ищеца са липсвали качества и умения, които трудовите му функции са изисквали да притежава. В настоящото производство, което е по селектиране на касационната жалба, не може да се провери, дали това действително е така, и в частност, дали мотивите на заповедта са каквито са отразени в решението, респ. дали събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите са каквито са отразени в решението, а и дали кореспондират с писмените доказателства, в каквато връзка въззивният съд е намерил за относими и достоверни показанията на свидетелите И. и Ч.. Така начинът, по който четвъртият въпросът е формулиран – че качества и уменията, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, не се отразявали на трудовите функции на ищеца, а дори да се отразявали, не липсвали трайно, се свеждат до оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие със събраните доказателства – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Както е разяснено в т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС обаче в производството по селектиране на касационната жалба Върховният касационен съд не се произнася по касационните основания. Това се отнася и до последния повдигнат въпрос. За да изключи извода, че работодателят е злоупотребил с правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, въззивният съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд е приел, че в тежест на ищеца е да опровергае презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ и да докаже, че единствената цел на работодателя е била чрез използване на законно допустимото средство да прекрати трудовото правоотношение конкретно с ищеца. След изясняване на твърденията, с които той е обосновал последния довод за незаконност на уволнението, въззивният съд е приел, че основната част от тези твърдения са недоказани. Намерил е за доказани трайните разногласия във вижданията ищеца, от една страна, и тези на директора, от друга за организацията на работата в училището, което в конкретния случай обективно е недостатъчно за успешното провеждане на обратното доказване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Следователно и последният повдигнат въпрос изразява становището на ищеца/сега касатор, че въззивният съд е бил длъжен да приеме, че в организацията на работата на училището е имало нередности, за които е отговорен директорът, и действителната причина за прекратеното трудово правоотношение са подаваните сигнали за това от ищеца до компетентните органи. Въпреки изхода на делото претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователна. Ответникът не представя доказателства да е платил адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба. При тези мотиви, съдът

Цитирани разпоредби

17