Определение № 586 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 21.07.2011 год., постановено по гр.д. № 475/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1822/23.12.2010 по гр.д. № 2210/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] искове по чл. 59 ЗЗД за разликата над 13 565,40 лв. до 865 150 лв., претендирани като обезщетение за ползване от страна на общината на четириетажна административна сграда със застроена площ от 220 кв.м., находяща се на [улица], [населено място] без основание за периода от 20.08.2004 год. до 20.08.2009 год. и по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 900 000 лв. за периода от 20.08.2004 год. до 20.08.2009 год., в размер на сумата 258 967 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение относно извършената преценка на фактите по делото и приложението на материалния закон. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени както следва: искът по чл. 59 ЗЗД в размер на 865 150 лв., а искът с пр. осн. чл. 86 ЗЗД в размер на 258 967 лв. Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице е и основание за допустимост на касационното обжалване по поставения материалноправен въпрос: При държане на чужд имот без правно основание как следва да се определи дължимото на собственика обезщетение за ползите, от които последният е лишен – чрез размера на наема, получен от държателя по сключения от него наемен договор с трето лице или чрез средната пазарна наемна цена за процесния имот. Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение като съдът е приел, че [община] като държател на имота дължи на собственика [фирма], [населено място] получаваната от него за периода наемна цена от отдаването под наем на процесния имот. Това разрешение се явява в противоречие с неговото разрешаване с решение №131/27.10.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на ВКС, І т.о.,, както и с решение № 255/29.06.2010 год. на ВКС, по гр.д. №5342/2008 год. ІІІ г.о., които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. С оглед на това касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Доколкото постановяването на решения по чл. 290 ГПК предполага, че съдебната практика по въпроса е уеднаквена по задължителен характер, не са налице условия за допускане на касационното обжалване по чл. 290,ал.1,т.2 ГПК, /поради противоречива съдебна практика/. В тази връзка не се налага обсъждане на посочените във връзка с този критерий решения на съдилищата.Поради наличие на задължителна съдебна практика, не е изпълнен и критерия на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Не са налице предвидените от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване по посочения от касатора процесуалноправен въпрос, доколкото същият има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение при постановяване на обжалвания съдебен акт, което следва да бъде предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство. Касационно обжалване не следва да се допуска и по въпроса: Съставлява ли исковата молба за ревандикация на имота и заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за определен период, покана по смисъла на чл. 84,ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за последващ период. Макар този въпрос да има характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото е бил предмет на разглеждане във възивното решение и е обусловил изхода на спора по иска с пр. осн.чл. 86 ГПК, по отношение на него не е изпълнен посочения от касатора допълнителен критерий /основание / по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Посоченото определение № 507/20.05.2009 год. на ВКС по гр. д. № 630/2009 год. ІІІ г.о., постановено при условията на чл. 288 ГПК не съставлява задължителна практика на ВКС. С оглед на изложеното, касационното обжалване следва да се допусне по първия формулиран въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.