Определение № 311 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 231/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. М. И. срещу решение № 260433 от 08.10.2020г. по в. гр. дело № 6277/2020г. на Софийски градски съд (СГС), с което е потвърдено решение № 78597/ 29.04.2020г. по гр.д. № 65042/2019г. на СРС, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на касаторката срещу „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД: с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № ЧР-17/17.09.2019г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ; с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „директор, дирекция „Управление на рисковете“ при „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД и с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа, за периода: 18.09.2019г. - 01.12.2019г., в размер на 9 064.42 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 2 КТ; чл. 3, чл. 9, ал. 1, чл. 13а и чл. 14 Закона за експортно застраховане (ЗЕЗ)). Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, навежда основания за допускане на касационен контрол в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, посочени бланкетно. Жалбоподателката счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, обективирана в решение № 261/30.10.2017г. по гр.д. № 593/2017г. на Четвърто г.о. и решение № 481/13.12.2011г. по гр.д. № 168/2011г. на Четвърто г.о., според която наличието на бизнес програма с поставени задачи и програми за изпълнение на нова бизнес задача е необходимо за уволнение на основание чл. 328, ал.2 КТ. Посочва също, че ВКС следва да се произнесе изобщо приложим ли е текста на чл. 328, ал. 2 КТ за субект като „БАЕЗ“ ЕАД, което търговско дружество е създадено със ЗЕЗ, според който то е на държавно финансиране със заложен бюджет в държавния бюджет на РБ, релевирайки противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 102/02.07.2018г. по гр.д. № 2512/2017г. на Трето г.о.. Ответникът по касационната жалба - „Българска агенция за експортно застраховане“ („БАЕЗ“) ЕАД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване – общо и допълнителни, и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по искове с правни основания чл. 344, ал.1, т.1 – т.3 КТ, т.е. тя е допустима. Въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по което заеманата от ищцата длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т.3 ДР КТ – „директор, дирекция „Управление на рисковете“, поради което тя е била служител от ръководството на предприятието. На 01.08.2019г., българската държава като едноличен собственик на капитала на ответното ЕАД е приела нов устав на дружеството, системата на управление е променена от едностепенна на двустепенна, освободени са членовете на СД и са избрани членове на НС. На 06.08.2019г. П. И. Ф. и М. Й. Р. са избрани за членове на УС, овластени да извършват оперативното управление и да представляват ЕАД. Бизнес програмата на ответното търговско дружество за периода 2019г.-2022г. е одобрена с протокол № 8/10.09.2019г. на заседание на УС и с протокол № 5/03.10.2019г. на заседание на НС, като е взето решение да бъде одобрена от принципала на ЕАД. На 06.08.2019г. между ответното дружество и новите изпълнителни директори са сключени договори за възлагане на управлението, а на 18.09.2019г. – в 9 -месечния срок, е прекратен процесния трудов договор на ищцата, на основание чл. 328, ал.2 КТ. СГС е намерил за неоснователен доводът на ищцата, че „БАЕЗ“ ЕАД е държавна организация, финансирана от държавния бюджет, която не може да прилага основанието по чл. 328, ал. 2 КТ. Посочил е, че е търговско дружество в правно-организационна форма на акционерно дружество, създадено с цел печалба от осъществяване на дейност по застраховане и презастраховане на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина (чл. 2, ал.1 и ал.5 вр.с чл. 3 ЗЕЗ). Фактът, че българската държава е едноличен собственик на капитала на дружеството чрез МИ и че то функционира за сметка на държавата (чл. 3 вр. чл. 1 ЗЕЗ) не го превръщат в държавен орган или организация с държавни функции, които осъществяват предимно нестопанска дейност. Напротив „БАЕЗ“ ЕАД е организация, която развива стопанска дейност, следователно е предприятие по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ, което може да уволни ръководни служители, за да постига по -високи резултати при извършването на стопанската си дейност. Въззивният съд е заключил, че е осъществен фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал.2 КТ, вкл. наличие на договор за управление на работодателското предприятие, съдържащ бизнес задача с конкретни икономически показатели, одобрена от УС и от НС на дружеството. За неоснователно е приел оплакването на ищцата, че липсата на одобрение на бизнес програмата за 2019г.-2022г. от принципала –държавата се приравнява на липса на бизнес програма. Посочил е, че процедурата по административно одобрение на бизнес програмата на новия управляващ дружеството не би следвало да бъде пречка пред постигане на заложените в нея задачи, тъй като търговското дружество е създадено с цел печалба от определена стопанска дейност, изискваща вземането на бързи и адекватни решения от целия управленски състав, който управляващият дружеството има право да подбере сам и на своя отговорност. Цитирал е в този смисъл решение № 256/07.11.2019г. по гр.д.№ 944/2019г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 68/16.05.2018г. по гр.д. № 3105/2017г. на ВКС, Трето г.о.. С горепосочените решаващи съображения е отхвърлил като неоснователни предявените искове. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, т.е. включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищцата не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведени са единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с практиката на ВКС), когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. При така обективираните оплаквания на касатора в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че решаващите правни изводи на въззивния съд за приложимостта на основанието по чл. 328, ал.2 КТ към „БАЕЗ“ ЕАД като работодател и за наличието на нова бизнес програма с конкретни икономически задачи към новия договор за управление на ответното дружество са съобразени изцяло с безпротиворечивата практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал.2 КТ, вкл. цитираната от касаторката. Според решение № 102/02.07.2018г. по гр.д. № 2512/2017г. на ВКС, Трето г.о., целта на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието. Под "предприятие" в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност, поради което разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения. Ответното дружество е търговско такова по смисъла на ТЗ, създадено с цел застрахователна и презастрахователна дейност за сметка на държавата на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина (чл. 1, ал.1 ЗЕЗ). Поради това основната и съществената част от неговата дейност е именно стопанска дейност, реализирана чрез сключване на абсолютни търговски сделки, каквито са застрахователните и презастрахователните договори, придаващи търговско качество на лицата, които ги сключват по занятие (чл. 1, ал. 1, т.6 ТЗ). Освен това самата правно-организационна форма на ЕАД изключва създаването му с нестопанска цел или за разгръщане на нестопанска дейност, каквито по принцип са неизчерпателно изброените в горецитираното решение № 102/02.07.2018г. по гр.д. № 2512/2017г. на ВКС, Трето г.о. организации, които не могат да прекратяват трудово правоотношение на основание чл. 328, ал.2 КТ. По отношение на наличието на нова бизнес програма с конкретни икономически цели и изискването й за одобрението й от принципала на ЕАД, правните изводи на въззивния съд също са съобразени с практиката на ВКС. Според решение № 68 от 16.05.2018г. по гр. д. № 3105/2017г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 256 от 07.11.2019г. по гр. д. № 944/2019г. на ВКС, Четвърто г.о., уволнението по чл. 328, ал.2 КТ може да бъде извършено след започване на изпълнението по новия договор за управление, но не по-късно от девет месеца. За законосъобразността на уволнението е необходимо работодателят да установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя договор да изпълнява конкретни стопански задачи, налагащи смяна на членове от ръководството. Тъй като се касае за оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи не може да се счита за отложено до момента на евентуално административно одобрение, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма (в случая такава норма липсва). Управителят започва веднага да упражнява своите функции, т.е. да изпълнява своята програма, затова може да прекрати и трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Следователно назначеният нов управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение на своята програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, а не това е смисълът на закона. На основание изложеното, поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 939.20 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,