Определение № 81 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 26/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. чрез пълномощника му адв. Н. М. срещу определение № 38 721 от 23.10.2012г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав постановено по ч.гр.д. № 12 600/2011г., с което е върната частната касационна жалба на същия жалбоподател с вх. № 97 639 от 01.10.2012г., насочена срещу определението от 17.08.2012г. по същото дело в частта му, с която се потвърждава прекратяването на производството по исковата молба против ответницата В. Т. В.. Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно; счита, че то съставлява отказ от правосъдие и е в грубо нарушение на чл.6, ал.1 и чл. 13 от Е.. Изтъква, че определението е немотивирано и съдът не е взел предвид, че в законоустановения срок по чл. 214 ГПК искът е увеличен, така че цената му надхвърля 5 000лв., поради което позоваването на чл. 274, ал.4 ГПК е несъстоятелно. Препис от частната жалба не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 25208/2011г. на Софийски районен съд, 29 състав е образувано по искова молба на Н. М. Н. против Прокуратурата на Република България, В. Т. В., М. Ц. М., Районен съд - [населено място] и Държавата, чрез Министъра на финансите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв. - частичен иск от вземане с размер 800 000лв. при условията на солидарно осъждане. С разпореждане от 29.07.2011г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК. С определение от 17.08.2012г. по ч.гр.д. № 12 600/2011г. Софийски градски съд е отменил разпореждането за връщане на исковата молба спрямо ответниците Прокуратурата на Република България, М. Ц. М., Районен съд [населено място] и Държавата чрез Министъра на финансите и върнал делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници чрез отстраняване нередовности на исковата молба. Със същото определение е потвърдено връщането на исковата молба спрямо ответницата В. Т. В.. На 01.10.2012г. ищецът Н. Н. е подал частна касационна жалба срещу въззивното определение в потвърдителната му част. С обжалваното разпореждане от 23.10.2012г. частната касационна жалба е върната по съображения, че на основание чл. 274, ал.4 ГПК във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК преграждащите определения по дела с цена на иска до 5 000лв. не подлежат на касационно обжалване. Същевременно, видно че след връщане на делото в Софийски районен съд в отменената част, е заявено увеличение на цената на иска на 5 100лв., което е допуснато от съда с определение от 02.10.2012г. При горните обстоятелства настоящият състав счита, че обжалваното определение на Софийски градски съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а според чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на предявения иск спрямо В. В. е 2 000лв. Без значение е, че след отменителното определение на Софийски градски съд и връщането на делото в Софийски районен съд, е заявено увеличение на исковете. Това увеличение касае само исковете против ответниците, спрямо които е отменено прекратяването на производството; съответно увеличението не се отразява на цената на иска против В. В., тъй като за нея е било потвърдено връщането на исковата молба с цена 2 000лв. Определението на въззивния съд от 17.08.2012г. е влязло в сила с постановяването му, тъй като не подлежи на касационно обжалване. Последното изрично е посочено в съдебния акт. Поддържаната от жалбоподателя теза, че предприетото изменение на цената на иска против ответниците Прокуратура на Република България, М. Ц. М., Районен съд-гр. Велики П. и Държавата, обхваща и исковата молба против В. В., води до нелогичен извод, че е допустимо изменение на иск, производството по който е прекратено. Ето защо, напълно обоснован е изводът на Софийски градски съд, че определението му, с което потвърждава разпореждане за връщане на искова молба с цена 2000лв., не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.