Определение № 688 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2403/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дяков Констракшън“ЕООД срещу решение № 518/14.07.2022 г. по т.д. №191/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 315/ 08.12.2021 г. по т.д. № 1770/2021 г. на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на касатора. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Иска се обезсилване, евент. отмяна на атакуваното решение на САС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че преди първото заседание по въззивното дело е постъпила молба от процесуалния представител на НАП – В. П., юрист, директор Дирекция „Държавни вземания“ в Централно управление на НАП, с която са били потвърдение всички извършени до този момент процесуални действия от нейния заместник С. Х.: подаване на искова молба, молба за възобновяване на производството по несъстоятелност и подаване на въззивна жалба, като е било и уточнено, че заместникът е бил надлежно упълномощен за процесния период да извършва процесуални действия в производствата по несъстоятелност, когато ищец е държавата. Поради което САС е направил извод, че исковата молба е била редовна и допустима, респ. постановеното по нея решение е допустимо. След преценка на доказателствата е заключил, че НАП е активно легитимирана да подаде молба по чл.625, ал.1 ТЗ, явява се кредитор на длъжника за публичноправни задължения към държавата в размер на 173 889,20 лв. Съобразно заключението на ССЕ е приел, че е установено състоянието на неплатежоспособност на касатора. Като водещи показатели за това състояние САС е отчел спадащите показатели на коефициентите за ликвидност, при проследяване на същите за периода 31.12.2016г. - 31.12.2020г. Коментирал е и коефициентите за финансова автономност, на задлъжнялост. Въззивната инстанция е обсъдила структурата и размера на наизплатените задължения; дългосрочните вземания на длъжника от негови длъжници при липса на данни за последните, за произхода и падежа им; наличните ДМА – 3 бр. леки автомобили и 2 бр. ремаркета, които са счетоводно амортизирали, с нулева финансова стйност. Заключението е за декапитализация на дружеството и преди 2015г., като остава такова и до 2020г. САС е отчел, че последният обявен ГФО е от 2016г., поради което е приел за приложима и презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ. Поради което е заключил, че са налице всички предпоставки по чл.608, ал.1, т.2 ТЗ и спрямо длъжника следва да се открие производство по несъстоятелност с начална дата – 31.12.2015г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос и той е от значение за прилагането на закона и за развитие на правото: „след като първоинстанционният съд фактически се е произнесъл по нередовна искова молба и е постановил недопустимо решение, то потвърждаването на действията на подалия исковата молба, сторено пред въззивната инстанция, валидира ли първоинстанционното решение, прави ли го допустимо? Така поставеният правен въпрос се явява обуславящ произнасянето на въззивния съд. Последният е преценил, че исковата молба е подадена от НАП чрез зам.директора на Дирекция „Държавни вземания“ при ЦУ на НАП и с определение от 10.03.2022 г. по в.т.д. № 191/2022г. е указал на надлежния представляващ НАП - директора на Дирекция „Държавни вземания“ при ЦУ на НАП, да потвърди действията на своя заместник по депозиране на искова молба в съда и процесуално представителство на ищеца НАП в производството. В предоставения срок указанията са били изпълнени с подадена на 25.03.2022г. молба от В. П., юрист, директор Дирекция „Държавни вземания“ в Централно управление на НАП. САС е приел, че са отстранени нередовностите по исковата молба и тя следва да се счита за подадена от лице с надлежна представителна власт. По отношение на допълнителното основание за селекция на касационната жалба настоящият състав на ВКС прецени следното: В съобразителната част по т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в останалите хипотези на нередовност на исковата молба /извън случая когато, нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна/ постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл. 209, ал.1 ГПК /отм./, чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК. В настоящият случай въззивният съд изцяло се е съобразил с указанията по тълкувателното решение. Наличието на последното изключва основателността на доводите на касатора за осъществяване на допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение