Определение № 120 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 316/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба, подадена от ищеца Фондация „Д. А.”, [населено място] против Определение № 24825 от 02.12.2014г. по ч.гр.д.№ 17962/2014г. на СГС, VІ отд., с което е потвърдено разпореждането от 24.10.2014г. по гр.д.№ 32046/2013г. на СРС, ГО, 54 състав за прекратяване на производството и връщане, на основание чл.129,ал.3 ГПК на исковата молба, предявена /съгласно уточнението/ срещу „Ел Д. Е. М. КФГ” със седалище в Република У.. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и потвърдено с него разпореждане и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора, след допускане на касационното обжалване по въпросите, формулирани в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК. Препис на насрещната страна не е връчван /арг. чл.129,ал.3, изр.второ ГПК/. Съставът на ВКС констатира, че частното касационно обжалване на въззивното определение на СГС е недопустимо, предвид разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК. Така както евентуално постановено по това делото решение не би подлежало на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК, така е изключен и контролът по отношение на преграждащото определение за прекратяване на производството по делото. То има за предмет търговски спор /претенция срещу търговец, основана на договор за реклама и спонсорство/ с цена на обективно кумулативно съединени и евентуален иск с цена всеки под 10 000лв. Въззивният съд не е съобразил горното и неправилно е посочил възможността за касационно обжалване. Подадената частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт. Поради изложеното, съставът на ВКС, ТК, І т.о.