Определение № 60550 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост на сградата на „Флоримонт Хайтс“ с административен адрес гр. Банско, местност „Грамаде“, имот 011014, представлявана от Е. П. - управител, чрез адв. Б. против решение № 903487 от 03.08.2020 г. по гр. дело № 59/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград.

Ответниците С. Х. М. и С. Д. У. не са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразяват становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която е отменено решение № 2689/05.06.2019 г. по гр. д. № 1358/2017 г. на Районен съд - Разлог в уважената част на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), предявени от Етажна собственост на сградата на „Флоримонт Хайтс“ с посочен по - горе административен адрес против С. Х. М. и С. Д. У. над 4 112. 62 евро до претендираните 9 548. 72 евро, която разлика представлява сбор от незаплатени ежегодни такси за поддръжка и управление на общите части в сградата за притежаваното в собственост от ответниците ателие № 2, за периода от 2011 г. до 2015 г. включително (от по 982. 22 евро на година) и такса за допълнителни услуги за телевизия, разходи за дребни поправки и ремонт на общите части и разходи за мощност хидрофорна система и отопление на вода в размер на 525 евро, дължима за 2015 г., ведно със законната лихва върху тази разлика (главница), считано от 10.10.2017 г. – датата на исковата молба до изплащането й и в частта на присъдените разноски, като вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на исковите претенции в посочените им размери.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ответниците са собственици на ателие № 2 в сградата на етажната собственост с наименование „Флоримонт Хайтс“ в землището на [населено място]. Посочил е, че с решения по протокол от проведено на 14.09.2015 г. общо събрание на Етажната собственост е бил определен занапред размерът на такси за поддръжка и управление на общите части на сградата, заплащане на суми за ремонтни дейности в тях, а при констатация, че някои от собствениците на обекти в сградата не са заплатили дължимите за минал период такси за поддръжка и управление на общите части е взето решение и за предприемане на фактически и правни действия срещу длъжниците за събиране на сумите. Установено е, че с решението по т. 2 от горния протокол дължимата от собствениците на самостоятелни обекти в сградата такса за поддръжка и управление на общите части е определена на 14. 40 евро за всеки квадратен метър притежавана обща част. Прието е също всеки собственик на такъв имот да заплаща ежегодно занапред и по 525 евро, която сума включва такса за телевизия, разходи за дребни поправки и ремонт на общите части и разходи за мощност хидрофорна система и отопление на вода. В протокола от проведеното общо събрание е разписано, че разглежданите такси се дължат до края на м. декември на предходната година – за следващата. С т. 4 от протокола пък е взето решение за извършване на ремонтни дейности на общи части в сградата (покрив, коридор, вход, фоайе), а с решението по т. 6 е регламентирано, че сумата за ремонтните дейности се определя в съответствие с притежаваните от етажните собственици идеални част от общите части и е уточнено, че дължимата сума от всеки собственик на самостоятелен обект е посочена в Приложение № 1 – неразделна част от Протокола от 14.09.2015 г. За ответниците сумата възлиза на 1098. 18 евро. С т. 7 от този протокол общото събрание на ищцовата етажна собственост е констатирало размерът на неплатените до момента на провеждането му задължения на собствениците на обекти. Конкретните размери на дълга са отразени в Приложение № 2 – неразделна част от разглеждания протокол. Според него ответниците не са заплатили общата сума от 4 911. 10 евро – по 982. 22 евро на година (за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.). Втората съдебна инстанция е обсъдила оплакванията във въззивната жалба и е приела, че те са неоснователни – за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приетата от състава липса на пречки за даване ход на делото в последното, проведено заседание, макар да е била депозирана молба за отлагане от адв. Т. – един от пълномощниците на ответниците, поради служебна ангажираност; за оспорване на решението на общото събрание от 14.09.2015 г., поради опороченост на процедурата по неговото свикване и провеждане, довела до претендираната незаконосъобразност на взетите решения; за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, основано на твърдение, че ответниците не са пребивавали в етажната собственост повече от 30 дни в рамките на една календарна година за исковия период. Предвид отсъствието на доказателства за наличие на валидно правно основание (предходно решение на общото събрание на ищцовата етажна собственост) за определяне на вида и размера на дължимите от ответниците разходи за управление и поддържане на общите части в сградата, за периода 2011г. - 2015 г. вкл., в тази й част претенцията за реално изпълнение е намерена за недоказана и е отхвърлена. Като неоснователен е отхвърлен и искът за заплащане на сумата от 525 евро – допълнителна такса за телевизия, разходи за дребни поправки и ремонти на общи части и разходи за мощност хидрофорна система и отопление на вода, дължима за 2015 г. Мотивирани са доводи, че протоколът от 14.09.2015 г. от проведеното общо събрание на етажната собственост не е източник на такова по вид задължение за календарната 2015 г. (разходът е определен с решението от сочената дата занапред – за следващата година, поради което е дължим от етажните собственици, вкл. и ответниците за 2016 г. и 2017 г.).

В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроси, разглеждането на които претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдения, че те са значими за изхода по делото и са разрешени в отклонение с практиката на ВКС, респ. че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа наличие и на фактическия състав по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, като основание за достъп до касация на въззивното решение в обжалваната част, поради очевидната му неправилност.

Искането за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК е обосновано с тезата на страната за правната същност и действие на решението на общото събрание на етажната собственост от 14.09.2015 г., по силата на което е възникнало правоотношение между етажната собственост и собствениците на отделни обекти, вкл. и ответниците за заплащане на процесните разходи; за реда на атакуване на тези решения по чл. 40 ЗУЕС и влизането им в сила; за недопустимост на инцидентния съдебен контрол за тяхната законосъобразност, както и че с изпълнението на тези решения етажните собственици са безусловно обвързани.

Съдържанието на повдигнатите въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е следното:

1. „Допустимо ли е в исково производство по предявен иск за изпълнение на решение на общо събрание съдът, по своя инициатива, да извършва инцидентен контрол за неговата законосъобразност?“;

2. „Подлежи ли на изпълнение влязло в сила решение на общо събрание на етажна собственост по отношение на всички приети решения или съдът може по своя инициатива да прецени дали същото подлежи или не подлежи на изпълнение и в коя негова част, извън производството по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС?“;

3. „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражения, които не са наведени от ответната страна в процеса, а самият той по собствена инициатива е изложил в мотивите на решението си?“

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Липсват предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото тук касаторът не е формулирал правен въпрос с конкретно съдържание. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от второинстанционния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Предвид разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Както се посочи по - горе в случая изложението към касационната жалба не съдържа поставен правен въпрос с очертаното в процесуалния закон значение. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Развитите от страната аргументи в обосноваване приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по същество обективират становището й за правното естество и действие на решението на общото събрание на етажната собственост, като източник на вземанията, предмет на делото, в хипотезата на липса на проведено оспорване по реда на чл. 40 ЗУЕС. Те обаче са изложени изцяло теоретично и без връзка с правните разрешения на въззивния съд – който е отрекъл наличието на установен по делото (при условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца) валиден източник на процесните вземания, поради липса на взето нарочно решение от общото събрание на етажната собственост (именно) за определянето им (по вид и размер), а не за констатиране на наличието им (натрупване на задължения) за минал период. Непоставянето на релевантен правен въпрос от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт. Затова искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно.

Касационен контрол не може да се допусне и по поставените въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Те не удовлетворяват обща предпоставка за селекция на касационната жалба. Питанията на жалбоподателя са поставени с оглед становището му, че исковата претенция е доказана изцяло по основание и размер. Те почиват на разбирането, че е налице взето решение от общото събрание на етажната собственост, което не е оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС и е създало задължение за етажните собственици да заплатят разходите по поддържане и управление на общите части на сградата за исковия период, вкл. и за 2011 г. – 2015 г., както и че с изпълнение на това решение субектите безусловно са обвързани. Изложение с очертаното съдържание релевира оплакване срещу правилността на въззивното решение и е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не съставлява питане с предвиденото в процесуалния закон значение, обуславящо допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо, а и на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (изложението в тази част не е съобразено с изискванията по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК) има за последица недопускане на касационен контрол.

Другото поддържано основание за достъп до касация – по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, също така не е налице. Касае се за самостоятелен фактически състав, предпоставката за реализиране на който е очевидната неправилност на въззивния съдебен акт и се отнася само до квалифицирани състави на неправилност. Това основание изисква обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В случая касаторът не обосновава, а и настоящата инстанция не констатира наличието на посочените пороци. Изтъкването на доводи за липса на мотиви за аргументиране на решаващия извод за частична неоснователност на предявените искове за реално изпълнение (за периода 2011 г. - 2015 г.), изведена от преценката за претендираното значение на решението на общото събрание на етажната собственост от 14.09.2015 г. като правопораждащ юридически факт за процесните вземания (доколкото не е било оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС), не реализира предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В заключение следва да се посочи, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, последицата от което е недопускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение