Определение № 3648 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2275/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 и по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Производството е образувано по частната касационна жалба на Р. С. Ф., чрез адв. С. С., срещу определение № 205 от 28.03.2024 г. по възз. гр. д. № 109/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на Р. Ф. срещу определение № 955 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 776/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл. 83, ал. 1 ГПК за освобождаване от внасяне на дължима държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3490,90 лв. В частната касационна жалба е инкорпорирана и частна жалба срещу определение № 205 от 28.03.2024 г. по възз. гр. д. № 109/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Ф. срещу определение № 955 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 776/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срок. В частната жалба срещу определение № 205 от 28.03.2024 г. по възз. гр. д. № 109/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Ф. срещу определение № 955 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 776/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срок се сочи, че същото е неправилно. За да постанови обжалвания акт в тази част, въззивният съд се е позовал на изложеното в мотивите по ТР № 5/2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК. В тях е изяснено, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, в това число тези за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия. Според настоящия състав въззивното определение в тази част е правилно. Съгласно трайно установената съдебна практика (определение № 415/10.02.2025 г. по ч.т.д. № 170/2025 г. на ВКС, I т.о., определение № 86 от 11.03.2021 г. по ч. гр. д. № 4169/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановеното по реда на чл. 63 ГПК определение, с което се отказва продължаването на срок за извършване на съдопроизводствени действия, не подлежи на инстанционен контрол. Същото не прегражда развитието на делото и последващия му съдебен контрол не е изрично предвиден в процесуалния закон. Затова и изводът на въззивния съд е правилен и в тази част определението му следва да бъде потвърдено. В частната касационна жалба на Р. С. Ф. срещу определение № 205 от 28.03.2024 г. по възз. гр. д. № 109/2025 г. на Апелативен съд – Варна, жалбоподателят твърди, че обжалваното определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Община Никола Козлево, чрез адв. В. К., в писмен отговор оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С въззивното определение в обжалваната му част съдът е приел следното: жалбоподателят е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, която е била нередовна, доколкото е била в нечетлив вид, липсвал е препис за насрещната страна, както и не са били представени доказателства за заплатена по сметка на АС-Варна държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 490,90 лв. С разпореждане № 640/10.09.2024 г. на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовности на жалбата, вкл. да представи документ за внесена по сметка на АС-Варна държавна такса. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 04.10.2024 г. В законовия срок дадените указания са били изпълнени частично. Във връзка с указанието да се представи документ за заплатена държавна такса, жалбоподателят е поискал да бъде освободен от задължението за внасянето й на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с твърдение, че не разполага със средства. С разпореждане № 727/11.10.2024 г. на молителя е указано, че в седмичен срок от връчване на разпореждането следва да представи собственоръчно подписана декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдържаща изявление, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл. 313 НК, както и актуални документи от съответните компетентни органи /общински, данъчни служби, служби по заетостта, имотни и търговски регистри и др./ за семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, лични доходи и такива на членовете на семейството, вкл. от социално подпомагане. В указания срок жалбоподателят е подал молба, съдържаща изявление, че в изпълнение на указанията представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, но такъв документ реално не е бил приложен към молбата. Поради това и ОС-Добрич с разпореждане № 818/14.11.2024г. е указал на молителя, че следва в седмичен срок да представи документите, описани в молбата му от 11.11.2024 г., като го е предупредил, че при непредставяне на соченото доказателство съдът ще се произнесе по молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК без него. Разпореждането е връчено на молителя на 28.11.2024 г. В указания срок е постъпила молба вх. № 7675/03.12.2024 г. по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за представяне на исканите документи и за представяне на декларация за семейно и материално положение и имотно състояние с 20 дни, поради необходимостта молителят да се снабди с нотариални актове, скици и данъчни оценки на недвижими имоти. Декларацията отново не е представена, а първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за продължаване на срока, както и молбата за освобождаване от заплащането на такса. Въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд е законосъобразно. Посочил е, че за да се произнесе по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да установи доходите на лицето и на неговото семейство; семейно положение, здравословно състояние, както и имущественото състояние, удостоверено с декларация. Следователно и декларацията е необходима на съда, за да извърши преценка налице ли са основанията за освобождаване от заплащане на такси в производството. На страната е било указано още с разпореждането от 11.10.2024 г., че следва да представи декларация по чл. 83 ГПК. Това разпореждане не е надлежно изпълнено, тъй като макар и да е посочено, че страната представя такава, декларация към молбата не е била приложена. С оглед съхранение интереса на жалбоподателя, съдът повторно с разпореждането си от 14.11.2024 г. е дал нов седмодневен срок за представяне на декларацията. Въпреки това, в новия седмодневен срок това задължение не е изпълнено от жалбоподателя. Подадена е молба за продължаване на срока, която законосъобразно е оставена без уважение от съда, тъй като не са били налице обективни причини за продължаването на срока. В молбата си по чл.63 ал.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че са му необходими още 20 дни, за да представи декларация по чл. 83 ГПК, както и да се снабди с документи от съответните административни учреждения. Срокът, даден от съда с разпореждането от 14.11.2024г., обаче е бил даден за изпълнение на даденото указание за прилагане само на декларацията по чл. 83 ГПК (която по твърдения на жалбоподателя би трябвало не само да е изготвена, но и представена с предходната молба). Въззивният състав е изяснил, че декларацията по чл. 83 ГПК се подава лично от лицето, тъй като в нея то удостоверява факти и обстоятелства, за удостоверяването на които е уведомено, че носи и наказателна отговорност. Предвид това и изпълнението на задължението за представяне на декларация по чл. 83 ГПК е лично и е обусловено само и единствено от волята и действията на молителя, а не и от действията на трети лица, в това число административните служби. Затова и изложените основания в молбата по чл. 63 ГПК като причини за неизпълнение на вменените задължения не са обективни такива и законосъобразно съдът е оставил молбата за продължаване на срока без уважение. При липса на декларация за имотното, семейното и материалното състояние на жалбоподателя, доколкото не може да бъде направен извод, че същият не разполага със средства да заплати определената държавна такса, молбата по чл. 83 ГПК е оставена без уважение. При тези мотиви на въззивния съд не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението в тази част. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното определение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение, респ. определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, а може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая в изложението към частната касационна жалба жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който според него е разрешен от въззивния съд при наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивното определение в обжалваната му част не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, или определението да е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,