Определение № 50570 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1976/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД срещу решение № 260038/21.10.2020 г. по в.гр.д. № 396/2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 257/30.03.2020 г. по гр.д. № 1722/2019 г. на РС-Кюстендил в частта, с която касаторът е осъден да заплати на К. П. К. сумата от 6 470,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по комбинирана полица № 440118091000899, ведно със законната лихва от 27.08.2019 г. до окончателното изплащане. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа становище за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията К. П. К. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.04.2019г., в периода на действие на сключения между страните застрахователен договор, е настъпило ПТП с процесното МПС. Застрахователят е изготвил опис-заключение, в който са били описани увредените детайли и е изпратил уведомление на собственика, че същият ще бъде обезщетен при условията на „тотална щета“, като за заплащане на определеното обезщетение е поискал представяне на документ за дерегистрация на автомобила. Съдът е обсъдил представеното писмо, с което ищецът е сезирал застрахователното дружество да не бъде дерегистрирно МПС, тъй като е ремонтирал същото. КОС е приел, че застрахователят е отговорил, че в такъв случай следва да представи документ за техническа годност след извършен ремонт от оторизиран орган. Въззивната инстанция е счела, че представеното от собственика удостоверение за преминат технически преглед доказва, че автомобилът е бил технически изряден и годен за ползване /при поддържано от застрахователя становище, че същият документ не отговаря на изискванията му/. Решаващият състав е обсъдил депозираното заключение на САТЕ относно установяване на действителната пазарна стойност на лекия автомобил, възстановителната стойност на вредите въз основа на протокола от ПТП и опис-заключението по щетата и възможността да бъде установена стойността на запазените части, както и тяхното значение при напълно ремонтиран автомобил, без същите да са били ремонтирани. Заключил е, че реализирането в пълен обем на обезвредата на пострадалия съгласно чл.386 КЗ и чл.400 КЗ ще се постигне, ако застрахователят в конкретния случай заплати пълната стойност на ремонта, съгласно заключението на вещото лице, като сумата не надвишава действителната пазарна стойност на колата и уговорената между страните застрахователна стойност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси: 1/При определяне размера на застрахователното обезщетение при условията на тотална щета на МПС следва ли от действителната стойност на автомобила, към датата на която е настъпило застрахователното събитие да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила ?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна?; 3/ При наличие на тотална щета на МПС по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ и уговорка в застрахователния договор относно начина на определяне на размера на застрахователното обезщетение при тотална щета, може ли в случай, че застрахованият реши да не дерегистрира автомобила, застрахователното обезщетение да бъде определено въз основа на направените разходи за ремонта на МПС? Касаторът въвежда въпросите при посочване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – по първи /противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС/ и втори /противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, а по трети въпрос – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първите два въпроса са формулирани в контекста на поддържани от касатора доводи, че в случая обезщетението се дължи при условията на тотална щета, поради което и за определяне на размера му е необходимо да бъде установена стойността на запазените части, което не е извършил въззивният съд. Така поставени въпросите не отговарят на произнасянето на КОС. От една страна той не е отрекъл необходимостта при обезщетяване по реда на чл.390, ал.2 КЗ и договорките между страните да бъде установена стойността на запазените части и тя да бъде приспадната от действителната стойност на автомобила. В тази връзка е обсъдил и заключението на САТЕ относно определения от вещото размер на действителната пазарна стойност на автомобила и възможността за оценка на запазените части, като изрично е отбелязал липсата на възражение от застрахователя при приемане на заключението. От друга страна – решаващият състав с оглед на разменената кореспонденция между страните е приел, че застрахователят се е съгласил с предложението на застрахования автомобилът да не бъде дерегистриран, като е поставил условие да бъде представен документ за техническа годност след извършен ремонт на автомобила от оторизиран за това орган. Кредитирал е представеното от ищеца удостоверение за техническа изправност на автомобила и е направил извод, че същият е годен за ползване. В този случай КОС е заключил, че обезщетяването следва да се извърши, като застрахователят заплати пълната стойност на ремонта и тази сума следва да не надвишава застрахователната стойност и действителната пазарна стойност на колата, съобразно уговореното в договора и в съответствие с принципите по чл.386 КЗ и чл.400 КЗ, както се е и установило от заключението на САТЕ. Следователно и третият правен въпрос не изпълнява изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд не са формирани единствено въз основа на поставеното условие - едностранно решение на застрахования да не дерегистрира автомобила и да го ремонтира. Не е налице и „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато се установи видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати по сметка на К. К. разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд