Решение № 8844 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката и Министерство на образованието и науката, чрез процесуалния им представител Томова срещу Решение № 13865/22.04.2025 г. по адм. дело № 914/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която жалбата им срещу т. I и т. ІV от Решение № 346/20.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е отхвърлена. По подробно изложени в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се иска отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез юрк. Бешков в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни- Р. Б. Д., заместник министърът на образованието и науката, директорът на Основно училище „Любен Каравелов“ гр. Попово, С. Я. М., Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Независим учителски синдикат към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ "Подкрепа", Синдикат на българските учители към КНСБ, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, не ангажират становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанцонния съд е образувано по жалба на Министерство на образованието и науката и министъра на образованието и науката /уточнение, направено с молба от 12.02.2025г./ срещу Решение № 346/20.11.2024г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен разширен заседателен състав в относимите части – т. І, т. ІІ, т. ІV и т. V. С решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, е отхвърлена подадената от министъра на образованието и науката и Министерство на образованието и науката жалба срещу т. I и т. IV от Решение №346/20.11.2024 г. на КЗД, с което е установено, че министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерство на образованието и науката (МОН) е допуснал бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор /КТД/ № Д01-269/06.12.2022 г.,с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки да нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., съгласно защитените по чл.4, ал.1 признаци „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката Р. Б. Д.. С т. ІV от административния акт е установено, че ответните страни – Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, Независим учителски синдикат към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Синдикат на българските учители към КНСБ, в качеството им на страни по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор (КТД) № Д01-269/06.12.2022 г., за системата на образованието – чрез създаване на привидно неутрална разпоредба са допуснали нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо Р. Б. Д.. Решението на АССГ в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на министъра на образованието и науката и Министерство на образованието и науката срещу Решение № 346/20.11.2024 г. на КЗД в частта по т. II и т. V и производството по делото в тази част е прекратено, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Производството пред Комисия за защита от дискриминация е образувано по жалба на Р. Б. Д. с вх. № 44-00 4058/20.11.2023г., с която поискала от КЗД да установи дискриминационно третиране по отношение на нея по признаците „възраст“ и „лично положение“ и да постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и да наложи предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки. С молба вх. № 44-00-4321/12.12.2023г. Д. е уточнила, че жалбата й е насочена срещу директора на ОУ „Любен Каравелов.“ гр. Попово, Министерство на образованието и науката и в частност заместник-министъра Е. Л.. В жалбата е било изложено, че поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 06.06.2023г. трудовото й правоотношение е прекратено от 01.07.2023г. като до този момент е изпълнявала длъжността учител в ОУ „Любен Каравелов.“ гр.Попово и е с трудов стаж като учител 41 години. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор в системата на училищното и предучилищното образование № Д-01-269/06.12.2022г., сключен между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ, било предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на училищното и предучилищното образование – педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните разходи за осигурителни вноски. В т. 1 от Анекса изрично било предвидено, че размерът на трудовите възнаграждения се изменя от 01.01.2023г. Макар и да била с прекратено трудово правоотношение към датата на подписване на анекса, Д. счита, че с оглед предвиденото обратно действие следва да й се изплати разликата между начисленото и получено възнаграждение и увеличеното трудово възнаграждение за периода преди прекратяване на трудовото правоотношение /01.01.2023г. - 01.07.2023г./. Подала е заявление до директора на ОУ „Любен Каравелов.“ гр. Попово за преизчисляване на трудовото възнаграждение, но й било отказано поради дадени указания от заместник-министъра на образованието и науката Е. Л.. Посочила е, че подобно различно третиране намира, че осъществява забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по посочените по-горе признаци. С Анекс № Д01-192 от 10. 08. 2023 г. към Колективен трудов договор за системата за предучилищно и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование за педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните разходи за осигурителни вноски. В точка първа от същия изрично е посочено, че за системата на предучилищното и училищното образование размерът на минималните основни работни заплати се изменя от 01. 01. 2023 г. Съдът е приел, че Решението е постановено в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните реквизити, регламентирани в ал. 2 на чл. 59 от АПК. Резултатът от производството пред КЗД е писмено обективиран в нарочен акт, в който са посочени наименованието на органа, който го е издал, разпоредителна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. Посочени са фактическите и правните основания за приемането му, което е предпоставка за упражняване на контрол за законосъобразност от съда. Съдът е приел, че установеното по делото сочи, че оспореният акт е издаден след като са събрани всички допустими и относими към случая доказателства като въз основа на техния подробен анализ са направени изводите по приложение на материалния закон. Последните съдът намира, че съответстват на приложимите материалноправни разпоредби. С Решение № 346/20.11.2024 г. Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, е постановила следното: І. Установява, че министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерството на образованието и науката, е допуснал бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс Д01-192/10.08.2023г. към КТД 01-269/06.12.2022г., с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. във вр. с чл .4, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно защитените признаци по чл. 4, ал. 1 „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката Р. Б. Д.. II. Препоръчва, на основание чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация на ответната страна - министъра на образованието и науката, представляващ Министерството на образованието и науката - занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдава за спазването на Закона за защита от дискриминация, като не допуска извършването на неравно третиране и дискриминация; III. Установява, че при съобразяване на указанията, получени от Министерството на образованието и науката, директорът на ОУ „Любен Каравелов“ - С. М., представляващ работодателя - като е отказал да изплати полагащото се на Р. Б. Д. увеличение на трудовото й възнаграждение, съгласно Анекс № Д01 192/10.08.2023г. към КТД 01- 269/06.12.2022г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, е допуснал нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“ и „възраст“ и нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр по отношение на жалбоподателката Р. Б. Д.. IV. Установява, че ответните страни - Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, ,Независим учителски синдикат към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Синдикат на българските учители към КНСБ, в качеството им на страни по Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към браншови КТД № 01-269/06.12.2022г. за системата на образованието - чрез създаването на привидно неутрална разпоредба са допуснали нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр, като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо Р. Б. Д.; V. Препоръчва на основание чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация на ответните страни - страните подписали Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД 01-269/06.12.2022г. - занапред от постановяване на настоящото решение при колективното трудово договаряне, сключването на колективни трудови договори и анекси към тях да съблюдават за спазването на Закона за защита от дискриминация, като за в бъдеще не допускат извършването или създаването на предпоставки за неравно третиране и дискриминация чрез привидно неутрални разпоредби; VI. Установява, че ответната страна - заместник-министърът на образованието и науката - Е. Л., не е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката Р. Б. Д.. Съдът е приел за допустима жалбата на министъра на образованието и науката и Министерство на образованието и науката само по отношение на т. I и т. ІV от атакуваното решение. В останалата част съдебното производство е прието за недопустимо, поради което АССГ го е прекратил. Изложени са съображения, че оспорването в частта относно обективираните в т. ІІ и т. V от обжалваното решение на КЗД препоръки е лишено от предмет, поради непринадлежност на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. към категорията на индивидуалните административни актове. В тази част произнасянето на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата. По правното си естество препоръките и предложенията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., нямат задължителен, правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Въпросът за правния характер на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. и процесуалната съдба на оспорването му е трайно разрешен в практиката на Върховния административен съд. Отсъствието на иманентните белези на административен акт отрича допустимостта на съдебния контрол върху дадените от КЗД препоръки – чл. 159, т. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Комисията е провела производството в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест, съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр., при изяснени фактическите и правни обстоятелства по спора. При обсъждане на материалната законосъобразност на решението на КЗД, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., с която се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци. Понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“ са дефинирани съответно в ал. 2 и ал. 3 на същата правна норма. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация включва специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство основано на някой от защитените признаци. АССГ е намерил за правилен извода на КЗД, че изменението на чл. 27 от КТД с Анекса от 10.08.2023 г. се отнася за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по действащ трудов договор. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г./ е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Предвидената с § 2 промяна влиза в сила от 1 януари 2023 г., видно от заключителната разпоредба на § 3 от наредбата. Придаденото ретроактивно действие на нормата се отнася и до лицата, които в процесния период са полагали труд в учебните заведения и са се намирали в трудови правоотношения. Нито в относимата нормативна уредба, нито в КТД е допуснато изключение от увеличения размер на възнагражденията по отношение на лицата, напуснали системата след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г. В Анекса не се съдържа условие длъжността да се заема и към датата на подписването му като предпоставка за изплащане на по-високата работна заплата. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответно възнаграждение за реалната престация – чл. 128, т. 2 от КТ. В противен случай би се стигнало до неравното им третиране в сравнение с тези техни колеги, които са продължили да работят и след 10.08.2023г., въпреки че до сключването на Анекса и двете групи служители са полагали еднакъв труд, за един и същ период, при едни и същи условия. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на Р. Д. не засяга правното й положение към началния момент на действие на изменението. След като с промяната в КТД са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала жалбоподателката в административното производство. В конкретния случай Р. Д. е упражнявала заеманата от нея длъжност „учител“ в ОУ „Любен Каравелов.“ гр. Попово до 06.06.2023г., когато със Заповед № 249/06.06.2023г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е прекратено трудовото й правоотношение. Поради тази причина работодателят е следвало да й заплати за този период възнаграждение за извършения еднакъв или равностоен труд, съпоставено с колегите й - чл. 14 от ЗЗДискр. АССГ е споделил съжденията на административния орган за допуснато по-неблагоприятно третиране спрямо Д. изразено в лишаването й от дължимия размер на трудово възнаграждение, на основата на признаците „лично положение“ и „възраст“. Доколкото признакът „лично положение“ не е дефиниран, като такъв може да бъде определен значим, обективен, същностен за личността белег, който отличава един човек или група хора от останалите - местоживеене, ръст, тегло, цвят на косата и очите, стаж, професионален опит, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи и др. Правото на труд и неговото упражняване, в частност – качеството „пенсионирано лице“, също би могло да бъде причислено към характеристиките на личността в обхвата на понятието "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съобразявайки причината за неизплащане на по-високия размер заплата – прекратено трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е намерил за правилен извода, че лицето е дискриминирано на посочените от Комисията защитени признаци. Първоинстанционният съд е приел, че решението на Комисията в частта по т. I и т. ІV е материално незаконосъобразно и го е отменил. Съдът е споделил изводите на КЗД, че чрез формулировката на Анекса е създадена привидно неутрална разпоредба, в резултат на която подписалите го страни са създали предпоставки за различното му интерпретиране и нееднакво прилагане, по-специално спрямо лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. В т. 1 от Анекса е договорено текстът на чл. 27 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. да се измени, както следва: „