Определение № 822 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 908/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника Д. Ц. И. против Решение № 1841 от 19.08.2015г. по в.гр.д. № 383/2015г. на САС, ГК, 2 състав, с което след частична отмяна на решението по гр.д.№ 14248/2011г. на СГС, ГК, 8 състав, с което предявените от Международна инвестиционна банка със седалище [населено място], Русия са били изцяло отхвърлени, е постановено друго и ответникът е осъден да заплати на основание чл.79 във вр. с чл.138 ЗЗД по предявените като частични искове сумата 80 000 евро - част от дължима от [фирма], [населено място] - кредитополучател по Кредитно споразумение 127/01 от 14.08.2007г. и Допълнително споразумение № 1 главница в размер на 1 200 000лв., ведно с лихви за забава в размер на 20 000 евро /част от общо дължими лихви в размер на 411 155.21 евро/. Решението на САС за потвърждаване на първоинстанционното не е обжалвано. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на уважените от САС искове. Възразява се срещу извода на въззивната инстанция, че промените, внесени чрез неподписания от касатора-поръчител по Кредитното споразумение от 14.08.2007г. Допълнително споразумение от 12.02.2008г., не влошават положението му на поръчител. Твърдението е, че с последното съществено са променени целите и условията на кредитирането - размера на траншовете и сроковете за отпускане, използване и връщане на кредита - т.е. сключен е нов договор за кредит, за който касаторът не е поръчителствал. Акцентира се на факта, че реално кредитът е отпуснат след подписване на Допълнително споразумение № 1. Поддържа се, че постигането на ново кредитно споразумение по силата на договореното между страните по договора за кредит на 12.02.2008г. с Допълнителното споразумение № 1, изключва отговорността му на поръчител. Изложени са съображения и за неправилност на извода, че преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД е спазен. Поддържа се, че правото на иск срещу поръчителя е преклудирано поради неупражняване правата срещу длъжника в шестмесечния срок. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се поддържа тезата, че с неподписаното от поръчителя Допълнително споразумение № 1 от 14.08.2007г. се променят условията на първоначалния договор - броя и размера на траншовете на опускане на сумите по кредита, графика на погасяване /необвързан с конкретни дати, а с приложимост на погасителни периоди/, изменена е целта на финансирането, увеличен е размерът на дължимото от кредитополучателя самоучастие от 330 000 на 500 000 евро за използване на средствата по първия транш. Искането е за допускане на обжалването по материалноправните въпроси: 1/ Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, противопоставими ли са на поръчителя, когато той не е давал изричното си съгласие да обезпечи дълга при променените клаузи, и при какви предпоставки; изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбата на чл.139 и чл.147,ал.2 ЗЗД при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 2/ В случай, че поръчителят не е давал съгласие за продължаване срока на главното задължение, отпада ли на основание чл.147,ал.2 ЗЗД, отговорността на поръчителя изцяло и подлежи ли на изследване въпросът дали промените са влошаващи, отежняващи или облекчаващи положението на поръчителя при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решение № 2188/19.12.1995г. на П. г.о. на ВКС. Поставен е и процесуалноправен въпрос 3/ Без значение ли е за решаването на спора изричното волеизявление на страните в чл.14 от договора за поръчителство, че всички изменения и допълнения към него са действителни само ако са извършени в писмен вид и подписани от страните при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.290,ал.1 ГПК- противоречие на обжалваното с решението по гр.д.№ 4265/2014г. на 4 г.о. на ВКС. От насрещната страна писмен отговор на касационната жалба в срока по чл.287 ГПК не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Международната инвестиционна банка със седалище [населено място] е предявила обективно съединени частични искове срещу поръчителя по договор за поръчителство № 127/01/03 от 16.08.2007г., с който ответникът Д. И. е поел задължението да гарантира и отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя [фирма], [населено място] по Кредитно споразумение № 127/01 от 14.08.2007г. в обем, както и длъжникът. Твърдението е било, че по силата на този договор и на Допълнително споразумение № 1/12.02.2008г. /с което банката и кредитополучателят направили изменение в условията на отпускането на кредита, който вместо на три, да бъде отпуснат на два транша и било променено целевото му използване/, на 15.02.2008г. бил отпуснат първият транш от 1 200 000лв. Крайният срок за погасяване на първия транш, съобразно погасителния план и кредитното споразумение, настъпил на 15.02.2011г., плащане от кредитополучателя не било направено, поради което претенцията е за осъждане на поръчителя да изпълни задълженията на длъжника, за които е поръчителствал. Първоинстанционният съд е счел за основателно своевременно наведеното от ответника възражение за уговорена в кредитното споразумение и настъпила по силата на самия договор безусловна автоматична предсрочна изискуемост на кредита на 25.11.2009г. /десет дни след датата, на която е следвало да започне погасяването на сумата 1 200 000 евро - 15.11.2009г./ и датата 25.11.2009г. е началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД. Посочил е, че избраното от страните приложимо право е българското. Счел е, че шестмесечния преклузивен срок не е спазен, тъй като банката е предявила иск срещу длъжника пред Международния търговски арбитражен съд в М. на 12.08.2011г., от което е изведено, че по силата на чл.147,ал.1 ЗЗД е прекратено самото поръчителство, поради което към датата на подаване на исковата молба ищецът е изгубил материалноправната си легитимация да претендира от поръчителя изпълнение на задълженията му. Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е приела за неправилен извода на СГС за уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита. При анализ на текстовете на договора е мотивирала, че освен настъпване на предпоставките, водещи до предсрочна изискуемост, е необходимо кредиторът да уведоми насрещната страна, че избира възможността да обяви предсрочно настъпилото задължение за изпълнение. При тези изводи е констатирано, че доказателства за изявление за упражнено право на такъв избор не са представени от ответника, чиято е доказателствената тежест, а ищецът изрично е оспорвал, че кредитът е обявен за предсрочно дължим. САС е счел, че съгласно договора и погасителния план, плащането на първата вноска от 200 000 евро е било изискуемо на 16.02.2011г., поради което с предявяване на иска пред арбитражния съд, преклузивният срок е спазен. Разгледал е своевременно наведеното от ответника възражение, че пренормирането на правоотношенията по силата на сключеното без негово участие Допълнително споразумение № 1 влошава положението му като гарант. Обсъдил е, че то е „съставено в деня на сключване на договора” и с него се пренормират броят и размерите на траншовете, чрез които банката се задължава да кредитира [фирма]: вместо три – два, с различен размер, но с обща стойност 2 800 000 евро; че размерът на първия транш е преуреден на максимум 1 200 000 евро, а на втория - на 1 600 000 евро; че са променени целите за финансиране в рамките на всеки отделен транш - със сумата от първия е определено придобиването, ремонта и реконструкцията на УПИ в [населено място] и е предвидено, при придобиването на имота, върху него да се учреди ипотека, гарантираща вземането на кредитодателя. При съотнасяне на така постигнатото споразумение към кредитното съглашение /единствено визирано като обезпечено с договора за поръчителство/ е прието, че поръчителят, макар и неучаствал в предоговарянето на правоотношението между кредитора и кредитополучателя, не е поставен в по-неизгодна ситуация, тъй като с договора за поръчителство е поел задължение да отговаря пред кредитора в обем както и длъжника - при лимит на кредита 2 800 000 евро, т.е. отговорността на поръчителя е до тази сума или по-малката такава, която е била реално платена от кредитора в изпълнение на договора за кредит. Счетено е, че вътрешното структуриране на траншовете по кредита не се отразява на отговорността на поръчителя, тъй като при нормалното развитие на правоотношенията, банката е следвало да отпусне пълната договорена заемна сума от 2 800 000 евро, вместо в три, в два транша. Прието е, че промяната в целите на кредитирането не влияе на възвръщаемостта на вземането и няма отношение към изпълнението на задължението на кредитополучателя, че целевото назначение на средствата е свързано с преценката на кредитодателя да отпусне заемната сума и да проследи нейното разходване с оглед изпълнение на поетите от него задължения по продължителното правоотношение с кредитополучателя. С тези аргументи доводът на ответника, че пренормирането на правоотношението, осъществено без негово участие, влошава положението му като гарант на изпълнението, е приет неоснователен. От изложеното е видно, че вторият поставен в изложението въпрос относно отговорността на поръчителя при продължаване срока на главното задължение, не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция, не е обсъждан в мотивите и не е аргумент, обусловил изхода на спора. Поради това той не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Основателно е искането за допускане на обжалването по първия поставен въпрос - дали договорени между кредитора и длъжника промени в главното задължение са противопоставими на поръчителя, който не е дал изрично съгласие да обезпечи задължението на длъжника при променените клаузи, като съобразно правомощията си по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, настоящият състав го конкретизира по отношение и на последиците на промяната в договора по отношение на отговорността на поръчителя, в смисъл: и какви са последиците на промяната в главното задължение по отношение отговорността на поръчителя. Обжалването следва да бъде допуснато /не по посочената от касатора т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, а/ при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за преценка съответствието на правните аргументи, изложени от САС, които са обусловили изхода на спора, със служебно известното на настоящия състав Решение № 225 от 03.08.2016г. по т.д.№ 3696/2014г. на І т.о. на ВКС. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по третия въпрос. Той няма характеристиката на правен. Наред с това въззивната инстанция не е излагала съображения, основани на тълкуването на разпоредбата на чл.14 от договора за поръчителство. Касаторът следва да внесе в едноседмичен срок таксата по чл.18,т.2 от Тарифата – 4 177.65лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.