Определение № 822 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 908/2016 г.
ВКСI търговско отделение27.10.2016 г.докладчик Ирина Петрова
Диспозитив
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1841 от 19.08.2015г. по в.гр.д. № 383/2015г. на САС, ГК, 2 състав в частта за уважаването на иска. Указва на Д. Ц. И. в едноседмичен срок от уведомлението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4 177.65лв. Указва на адв.В. Й. - преупълномощен адвокат от Адвокатско дружество „Д. и Л.”да представи доказателства за прекратяване на договора за правна помощ между ищеца Международна инвестиционна банка, Руска Федерация и процесуалния й представител и съдебен адресат по чл.40,ал.1 ГПК - Адвокатско дружество „Д. и Л.” и за уведомяването на банката за отказа от поетата защита, в съответствие със задължението по чл.35,ал.2 от Закона за адвокатурата. След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника Д. Ц. И. против Решение № 1841 от 19.08.2015г. по в.гр.д. № 383/2015г. на САС, ГК, 2 състав, с което след частична отмяна на решението по гр.д.№ 14248/2011г. на СГС, ГК, 8 състав, с което предявените от Международна инвестиционна банка със седалище [населено място], Русия са били изцяло отхвърлени, е постановено друго и ответникът е осъден да заплати на основание чл.79 във вр. с чл.138 ЗЗД по предявените като частични искове сумата 80 000 евро - част от дължима от [фирма], [населено място] - кредитополучател по Кредитно споразумение 127/01 от 14.08.2007г. и Допълнително споразумение № 1 главница в размер на 1 200 000лв., ведно с лихви за забава в размер на 20 000 евро /част от общо дължими лихви в размер на 411 155.21 евро/. Решението на САС за потвърждаване на първоинстанционното не е обжалвано. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на уважените от САС искове. Възразява се срещу извода на въззивната инстанция, че промените, внесени чрез неподписания от касатора-поръчител по Кредитното споразумение от 14.08.2007г. Допълнително споразумение от 12.02.2008г., не влошават положението му на поръчител. Твърдението е, че с последното съществено са променени целите и условията на кредитирането - размера на траншовете и сроковете за отпускане, използване и връщане на кредита - т.е. сключен е нов договор за кредит, за който касаторът не е поръчителствал. Акцентира се на факта, че реално кредитът е отпуснат след подписване на Допълнително споразумение № 1. Поддържа се, че постигането на ново кредитно споразумение по силата на договореното между страните по договора за кредит на 12.02.2008г. с Допълнителното споразумение № 1, изключва отговорността му на поръчител. Изложени са съображения и за неправилност на извода, че преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД е спазен. Поддържа се, че правото на иск срещу поръчителя е преклудирано поради неупражняване правата срещу длъжника в шестмесечния срок. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се поддържа тезата, че с неподписаното от поръчителя Допълнително споразумение № 1 от 14.08.2007г. се променят условията на първоначалния договор - броя и размера на траншовете на опускане на сумите по кредита, графика на погасяване /необвързан с конкретни дати, а с приложимост на погасителни периоди/, изменена е целта на финансирането, увеличен е размерът на дължимото от кредитополучателя самоучастие от 330 000 на 500 000 евро за използване на средствата по първия транш. Искането е за допускане на обжалването по материалноправните въпроси: 1/ Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, противопоставими ли са на поръчителя, когато той не е давал изричното си съгласие да обезпечи дълга при променените клаузи, и при какви предпоставки; изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбата на чл.139 и чл.147,ал.2 ЗЗД при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 2/ В случай, че поръчителят не е давал съгласие за продължаване срока на главното задължение, отпада ли на основание чл.147,ал.2 ЗЗД, отговорността на поръчителя изцяло и подлежи ли на изследване въпросът дали промените са влошаващи, отежняващи или облекчаващи положението на поръчителя при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решение № 2188/19.12.1995г. на П. г.о. на ВКС. Поставен е и процесуалноправен въпрос 3/ Без значение ли е за решаването на спора изричното волеизявление на страните в чл.14 от договора за поръчителство, че всички изменения и допълнения към него са действителни само ако са извършени в писмен вид и подписани от страните при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.290,ал.1 ГПК- противоречие на обжалваното с решението по гр.д.№ 4265/2014г. на 4 г.о. на ВКС. От насрещната страна писмен отговор на касационната жалба в срока по чл.287 ГПК не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Международната инвестиционна банка със седалище [населено място] е предявила обективно съединени частични искове срещу поръчителя по договор за поръчителство № 127/01/03 от 16.08.2007г., с който ответникът Д. И. е поел задължението да гарантира и отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя [фирма], [населено място] по Кредитно споразумение № 127/01 от 14.08.2007г. в обем, както и длъжникът. Твърдението е било, че по силата на този договор и на Допълнително споразумение № 1/12.02.2008г. /с което банката и кредитополучателят направили изменение в условията на отпускането на кредита, който вместо на три, да бъде отпуснат на два транша и било променено целевото му използване/, на 15.02.2008г. бил отпуснат първият транш от 1 200 000лв. Крайният срок за погасяване на първия транш, съобразно погасителния план и кредитното споразумение, настъпил на 15.02.2011г., плащане от кредитополучателя не било направено, поради което претенцията е за осъждане на поръчителя да изпълни задълженията на длъжника, за които е поръчителствал. Първоинстанционният съд е счел за основателно своевременно наведеното от ответника възражение за уговорена в кредитното споразумение и настъпила по силата на самия договор безусловна автоматична предсрочна изискуемост на кредита на 25.11.2009г. /десет дни след датата, на която е следвало да започне погасяването на сумата 1 200 000 евро - 15.11.2009г./ и датата 25.11.2009г. е началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД. Посочил е, че избраното от страните приложимо право е българското. Счел е, че шестмесечния преклузивен срок не е спазен, тъй като банката е предявила иск срещу длъжника пред Международния търговски арбитражен съд в М. на 12.08.2011г., от което е изведено, че по силата на чл.147,ал.1 ЗЗД е прекратено самото поръчителство, поради което към датата на подаване на исковата молба ищецът е изгубил материалноправната си легитимация да претендира от поръчителя изпълнение на задълженията му. Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е приела за неправилен извода на СГС за уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита. При анализ на текстовете на договора е мотивирала, че освен настъпване на предпоставките, водещи до предсрочна изискуемост, е необходимо кредиторът да уведоми насрещната страна, че избира възможността да обяви предсрочно настъпилото задължение за изпълнение. При тези изводи е констатирано, че доказателства за изявление за упражнено право на такъв избор не са представени от ответника, чиято е доказателствената тежест, а ищецът изрично е оспорвал, че кредитът е обявен за предсрочно дължим. САС е счел, че съгласно договора и погасителния план, плащането на първата вноска от 200 000 евро е било изискуемо на 16.02.2011г., поради което с предявяване на иска пред арбитражния съд, преклузивният срок е спазен. Разгледал е своевременно наведеното от ответника възражение, че пренормирането на правоотношенията по силата на сключеното без негово участие Допълнително споразумение № 1 влошава положението му като гарант. Обсъдил е, че то е „съставено в деня на сключване на договора” и с него се пренормират броят и размерите на траншовете, чрез които банката се задължава да кредитира [фирма]: вместо три – два, с различен размер, но с обща стойност 2 800 000 евро; че размерът на първия транш е преуреден на максимум 1 200 000 евро, а на втория - на 1 600 000 евро; че са променени целите за финансиране в рамките на всеки отделен транш - със сумата от първия е определено придобиването, ремонта и реконструкцията на УПИ в [населено място] и е предвидено, при придобиването на имота, върху него да се учреди ипотека, гарантираща вземането на кредитодателя. При съотнасяне на така постигнатото споразумение към кредитното съглашение /единствено визирано като обезпечено с договора за поръчителство/ е прието, че поръчителят, макар и неучаствал в предоговарянето на правоотношението между кредитора и кредитополучателя, не е поставен в по-неизгодна ситуация, тъй като с договора за поръчителство е поел задължение да отговаря пред кредитора в обем както и длъжника - при лимит на кредита 2 800 000 евро, т.е. отговорността на поръчителя е до тази сума или по-малката такава, която е била реално платена от кредитора в изпълнение на договора за кредит. Счетено е, че вътрешното структуриране на траншовете по кредита не се отразява на отговорността на поръчителя, тъй като при нормалното развитие на правоотношенията, банката е следвало да отпусне пълната договорена заемна сума от 2 800 000 евро, вместо в три, в два транша. Прието е, че промяната в целите на кредитирането не влияе на възвръщаемостта на вземането и няма отношение към изпълнението на задължението на кредитополучателя, че целевото назначение на средствата е свързано с преценката на кредитодателя да отпусне заемната сума и да проследи нейното разходване с оглед изпълнение на поетите от него задължения по продължителното правоотношение с кредитополучателя. С тези аргументи доводът на ответника, че пренормирането на правоотношението, осъществено без негово участие, влошава положението му като гарант на изпълнението, е приет неоснователен. От изложеното е видно, че вторият поставен в изложението въпрос относно отговорността на поръчителя при продължаване срока на главното задължение, не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция, не е обсъждан в мотивите и не е аргумент, обусловил изхода на спора. Поради това той не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Основателно е искането за допускане на обжалването по първия поставен въпрос - дали договорени между кредитора и длъжника промени в главното задължение са противопоставими на поръчителя, който не е дал изрично съгласие да обезпечи задължението на длъжника при променените клаузи, като съобразно правомощията си по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, настоящият състав го конкретизира по отношение и на последиците на промяната в договора по отношение на отговорността на поръчителя, в смисъл: и какви са последиците на промяната в главното задължение по отношение отговорността на поръчителя. Обжалването следва да бъде допуснато /не по посочената от касатора т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, а/ при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за преценка съответствието на правните аргументи, изложени от САС, които са обусловили изхода на спора, със служебно известното на настоящия състав Решение № 225 от 03.08.2016г. по т.д.№ 3696/2014г. на І т.о. на ВКС. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по третия въпрос. Той няма характеристиката на правен. Наред с това въззивната инстанция не е излагала съображения, основани на тълкуването на разпоредбата на чл.14 от договора за поръчителство. Касаторът следва да внесе в едноседмичен срок таксата по чл.18,т.2 от Тарифата – 4 177.65лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.