Определение № 1570 от 28.03.2025 г. на ВКС по д. № 478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал.5 АПК. С определение №386/04.02.2025г., Районен съд –Пазарджик е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на Е. А. К., ЕГН [ЕГН] против заповед №918/04.12.2024г. на председателя на Окръжен съд –Пазарджик. Петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като разгледа повдигнатия спор за подсъдност, установи следното: Пред Административен съд-град Пазарджик е било образувано адм. дело №1358/2024г. по описа на съда по жалба на Е. К. против Заповед №918/ 04.12.2024г. на председателя на Окръжен съд – Пазарджик, с която жалбоподателят в качеството и на съдия в Районен съд-Пещера е командирована в Районен съд-Велинград за разглеждане на насрочените на 05.12.2024г. дела на доклад на съдия И. Н. П. до тяхното приключване. С определение №99 от 10.01.2025г., постановено по адм. д. №1358/2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик, производството е прекратено като делото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Пазарджик по съображения, че командироването е предприето на основание чл.81, ал.1 изр.последно във вр.с чл.227, ал.2 от ЗСВ, а според чл.229 от ЗСВ за неуредените в този раздел / тоест Раздел V, Глава IX на ЗСВ, в който се намира чл. 227/ въпроси се прилага Кодексът на труда, поради което компетентен да разгледа спора е районният съд. С определение №386/04.02.2025г., Районен съд –Пазарджик е повдигнал спор за определяне на съд, който е компетентен да разгледа жалбата против заповедта за командироване, след като е съобразил, че правоотношението между автора и адресата на волеизявлението, обективирано в оспорената заповед, не съдържа характеристиките на трудовото правоотношение и в случая между страните не е генериран трудов спор, който да бъде разрешен от общия исков съд, какъвто е настоящия. Посочил е, че съгласно решение №1 от 31.01.2017г на КС на РБ по к.д.№6/2016г. правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд съобрази следното: Предмет на обжалване по настоящото дело е Заповед №918/ 04.12.2024г. на председателя на Окръжен съд – Пазарджик, с която жалбоподателят в качеството му на съдия в Районен съд-Пещера е командирован в Районен съд-Велинград за разглеждане на насрочените в о.с.з. на 05.12.2024г. дела. Оспорената заповед е основана на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗСВ, уреждаща възможността и условията за командироване на магистрати за изпълнение на длъжността в друг съд. Актът има организационен характер и е издаден при упражняване на правомощието на председателя на ОС Пазарджик, регламентирано в чл. 87, ал. 1 от ЗСВ. Дейността по командироването на магистратите е в кръга на правомощията на административните ръководители на органите на съдебната власт от различни нива, които са законово регламентирани в разпоредбите на чл. 81, чл. 87, чл. 94, чл. 100, чл. 107, чл. 115, чл. 123, чл. 147 и чл. 227 ЗСВ. В Решение №1 от 31.01.2017г. по к. д. № 6/2016г. на КС на РБ се посочва, че съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Независимо от спецификите на правоотношенията съдиите, прокурорите и следователите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, изпълняват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда за неуредените в този раздел на Закона за съдебната власт въпроси. В Решение №15947 от 25.11.2019г. на ВАС по адм. д. №1865/2019г., 5-членен състав приема, че правоотношението, въз основа на което едно лице упражнява правомощията на съдия, с оглед Решение №1 от 31.01.2017 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2016г., е самостоятелен вид административно правоотношение по осъществяване на платена държавна служба в изпълнение на функциите на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Отчитайки тази специфика законодателят е регламентирал по изричен начин определени правни институти, приложими и за другите държавни служители. Така в чл. 87, ал. 1 и 2 ЗСВ законодателят е регламентирал изрично органът, който може да командирова съдия, а в чл. 227 ЗСВ – правата и задълженията на командирования съдия и на органа на съдебната власт, в който съдията е назначен. Нормативната регламентация показва определени отклонения от института на командироването на държавния служител, както по отношение на органа, който може да командирова съответния съдия – това не е органът по назначаването, а друг орган, така и с оглед на правомощията на административния ръководител, в чиято структура командированият съдия изпълнява функциите си. Административните съдилища и Върховният административен съд са постановили множество съдебни актове по жалби срещу заповеди за командироване на магистрати, като според актуалната им съдебна практика, заповедта за командироване на магистрат не е индивидуален административен акт, а има вътрешно - организационен характер и по арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, поради което е изключена от съдебно обжалване по реда на АПК. Независимо от горното разрешение, съгласно чл. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1 АПК, съдът е длъжен да разгледа всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като преценката относно редовността, допустимостта и основателността на молбата следва да се извърши с оглед на изискванията на закона и фактите по делото. Предвид изложените по-горе съображения и коментираната съдебна практика, настоящият петчленен състав от трима съдии във ВКС и двама съдии във ВАС приема, че доколкото в случая се обжалва заповед за командироване на съдия, издадена от административния ръководител, то се касае за особен вид правоотношения във връзка с изпълнение на функциите на съдебната власт като отделен вид държавна власт, поради което компетентен да се произнесе по жалбата, включително и по нейната допустимост, е сезираният административен съд- Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,