Определение № 3464 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2219/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 91 от 09.03.2026г. по гр.д. № 427/2025г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено решение №37 от 17.02.2025г., поправено с решение №236 от 24.07.2025г., двете на Велинградски районен съд по гр.д.№758/2024г. в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост на паянтова селскостопанска постройка - дърварник, със застроена площ от 28 кв.м., разположена в поземлен имот от 899 кв.м. за който е отреден УПИ *-* от кв.46 по плана на [населено място] и вместо това е признато за установено по отношение на М. И. Я., че С. Ф. Я. и Р. Я. Я. са собственици на гореописаната постройка. Касационната жалба е подадена от ответника М. И. Я. чрез адв. Е. П.. Твърди се неправилност поради нарушение на чл. 98 ЗС, поради необсъждане на всички доказателства и доводи на страните, както и поради необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/по какви обективни критерии се определя принадлежността по чл.98 ЗС на несамостоятелна постройка, която е конструктивно прикрепена към стопанска постройка плевня, а от другата страна на плевнята съществува огледална паянтова постройка; 2/ следва ли принадлежността на несамостоятелно постройка да се определя според фактическото й текущо ползване като склад или според първоначалното й конструктивно предназначение. Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочи по въпроса: длъжен ли е въззивният съд при отмяна на първоинстанционното решение да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните, включително съществуването на огледална постройка от другата страна на плевнята. Изтъква се и очевидна неправилност поради неправилно определяне коя е главната вещ - жилището или плевнята и кое от тях обслужва дърварника. Ответниците по касационната жалба С. Ф. Я. и Р. Я. Я., представлявани от адв К. С., вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявени са пред първата инстанция установителни искове за собственост по отношение на сгради на допълващо застрояване, построени в урегулиран поземлен имот, а именно: 1/2 ид.ч. от двуетажна стопанска сграда-плевня от 90кв.м.; паянтова селскостопанска постройка - дърварник със застроена площ от 28 кв.м. и паянтова селскостопанска постройка - дърварник с площ от 23 кв.м., разположени в югозападната част на поземлен имот УПИ *- * от кв.46 по плана на [населено място], като двете дървени бараки /дърварници/ са пристроени по късите страни на стопанската сграда - плевня и са с дървена конструкция. С първоинстанционното решение е уважен иска за 1/2 ид.ч. от стопанската постройка и иска за дърварника с площ 23 кв.м. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивното обжалване е било отхвърлянето на иска за дърварника с площ 28 кв.м. С решението на Пазарджишки окръжен съд е постановено уважаване и на този иск. Това решение е предмет на касационно обжалване. От фактическа страна е безспорно между страните и е установено от писмените доказателства, че ищците са собственици изцяло на поземления имот, на жилищната сграда в него и на 1/2 ид.ч. от стопанската постройка -плевня. Към момента на завеждане на иска спорна е собствеността върху другата 1/2 ид.ч. от плевнята и върху долепените до нея две постройки - дърварници. Установено е, че през 2011г. ищецът С. Ф. Я. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на поземления имот УПИ *-* в кв.46 по плана на [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни етажа със застроена площ от 88кв.м., заедно и с построената стопанска сграда/плевня/, цялата със застроена площ от 88 кв.м. Впоследствие, с влязло в сила решение по гр.д.№3255/2014г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е признато за установено по отношение на настоящия ищец С. Ф. Я., че А. С. Т. и М. С. Я. (дядо на ответника) са собственици на по 1/20 ид.ч. от поземления имот и от построената в имота жилищна сграда. Предмет на спора не са били намиращите се в имота второстепенни постройки плевня и дърварници. С влязло в сила решение на Районен съд-Велинград гр.д.№7/2016г. по извършване на съдебна делба поземленият имот, съсобствен между ищците, М. С. Я. и А. С. Т., е изнесен на публична продан. С постановление за възлагане от 21.11.2018г. дворното място, без описани сгради, е възложено на ищците С. и Р. Я. През 2018г. по време на висящността на изпълнителното производство по изнасяне на делбения имот на публична продан М. С. Я. (един от съсобствениците на поземления имот) се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност на 1/2 ид.ч., представляваща западната половина, от двуетажна стопанска сграда-плевня(близнак), застроена на 88 кв.м., построена в поземления имот и с нотариален акт от 17.09.2018г. той и съпругата му Д. М. Я. са продали на внука си М. И. Я. (настоящия ответник) западната половина от двуетажна стопанска сграда-плевня близнак. С решение на Върховния касационен съд №45 от 01.04.2021г. по гр.д.№2151/2020г. на І г.о. е отхвърлен предявения от настоящите ищци против М. С. Я. иск за отричане правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от двуетажна стопанска постройка-плевня, построена в УПИ *-* в кв.46 по плана на [населено място]. Прието е в решаващите мотиви, че от момента на построяването й стопанската постройка има самостоятелно функционално предназначение - за отглеждане на животни и съхранение на фураж от лица, които не притежават право на собственост върху дворното място и жилищната сграда в него, а именно братята Ф. Я.(баща на ищеца С. Я.) и М. Я., установили самостоятелна фактическа власт в режим на съвладение, поради което е придобита от тях по давност при равни права. В резултат на това решение със сила на пресъдено нещо е признато правото на собственост на М. С. Я. по отношение на плевнята в обема на 1/2 ид.ч., респективно е валидирана и прехвърлителната сделка (покупко-продажба) по отношение на половината от плевнята, извършена с н.а. №118/17.09.2018г. в полза на сегашния ответник М. И. Я.. Събрани са гласни доказателства относно владението и ползването на двете бараки - дърварници. Свидетелката К. Я., която живее в същия имот, сочи че дърварниците са изградени от дърво, имат дървени врати, и вътре се слагат дърва. След 2010г. ответникът М., който живее в друг имот, започнал да слага в спорния дърварник гуми, но след предупреждение от ищците през 2019г. вещите му били изхвърлени. Свидетелят И. Я., баща на ответника, обяснява, че в дърварника държали авточасти и железа, защото имали камиони, но ищците ги изхвърлили. Този дърварник от 28 кв.м. се заключва и е ползван от тях докато не му изхвърлили вещите. Свидетелят А. С. сочи, че западният дърварник е ползван от К. за складиране на дърва, но кой го ползва след смъртта й през 2010г. не знае. Свидетелят Р. Я. разказва, че К. е слагала борина в дърварника, самият той също имал вещи там, но ищците ги изхвърлили. Не знае след смъртта на леля му К. какво е положението с дърварника. След преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил иска за 1/2 ид.ч. от плевнята и за дърварника с площ от 23 кв.м., зачитайки силата на пресъдено на решението по спора за собствеността на плевнята. По отношение на двете постройки на допълващо застрояване, долепени от двете страни на плевнята, съдът е приел, че от събраните гласни доказателства е ясно, че те не са свързани функционално с плевнята и не са ползвани за отглеждане на животни; те са ползвани за складиране на дърва от момента на построяването им около 1974г., т.е. обслужвали са жилищната сграда. Това предназначение е актуално и към момента за дърварника от 23 кв.м. и затова съдът е приел, че той е собственост на ищците, които са собственици на жилищната сграда. По отношение на дърварника от 28 кв.м. е установил, че според свидетелските показания от 2010г. се ползва като гараж и за съхранение на вещи за автомобил на М. С. Я. (праводателя на ответника) и неговите наследници. От този момент този обект няма характеристиките на спомагателна, обслужваща сграда и не е принадлежност към жилищната сграда. Поради това не е собственост на ищците. Затова за този обект районният съд е отхвърлил иска. Въззивният съд е счел, че неправилно първоинстанционният съд е придал различен правен и фактически статут на двете селскостопански сгради дърварници, след като същите имат едно и също предназначение да обслужват намиращата се в поземления имот жилищна сграда, а именно като помещения да съхраняване на дърва за огрев. Статутът на двата дърварника е един и същ и той юридически и правно не е променян от момента на построяването им. За определяне статута на сградата е водещо нейното предназначение при самото й изграждане, като евентуалното променено предназначение следва да бъде извършено по надлежен ред. В случая в качеството си на паянтови селско-стопански сгради-дърварници, сградите нямат самостоятелно предназначение и не могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост. Собствеността на такава сграда следва собствеността на главната вещ, която обслужва - жилищната сграда, защото предназначението на дърварника е да съхранява и складира дърва за огрев на обитаващите и живеещите в жилищната сграда лица. Твърдението на ответника е, че е трансформирал фактическото ползване на дърварника от 28кв.м. в гараж. Съдът е посочил, че гаражът по принцип винаги е самостоятелен обект на правото на собственост, така че се твърди превръщането на несамостоятелния обект в самостоятелен поради промененото от самия ответник предназначение. По-нататък съдът е обсъдил законовите изисквания на ЗУТ (чл. 41 и сл.) и на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони относно допълващото застрояване и конкретно за гаражите. Приел е, че в конкретния случай дърварникът от 28кв.м. няма характеристики на гараж и неговото предназначение да бъде дърварник не е променено в съответствие с нормативните изисквания. Изтъкнал е, че промяната в предназначението не може да се случи само поради факта че едно лице субективно е решило да ползва помещението от склад за дърва в място за паркиране на автомобил. Промененото предназначение, което му придава ползващият помещението, е без значение за правното положение на обекта, защото той от юридическа гледна точка продължава да бъде дърварник и като такъв е записан във всички документи - скици, данъчни декларации, нотариални актове и други. С факта на придобиване в изключителна собственост върху дворното място в резултат на публичната продан ищците са придобили и всички постройки, които нямат самостоятелно съществуване и не са самостоятелни обекти на правото на собственост. Налице е приращение, а понеже ищците са еднолични собственици и на жилищната сграда, то тяхна собственост са и допълващите постройки, които обслужват жилищната сграда, осигурявайки място за съхраняване на дърва. Тук съдът е извършил разграничение със статута на стопанската сграда - плевня, която е самостоятелен обект на допълващо застрояване и за която е установено, че има самостоятелно функционално предназначение за отглеждане на животни, поради което спрямо нея с влязло в сила решение е признато, че е съсобствена на ищците и на ответника. По тези съображения съдът е уважил иска и за дърварника от 28 кв.м. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Първите два правни въпроса, спрямо които се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касаят приложението на чл. 98 ЗС за определяне на коя вещ е принадлежност към друга. Въпросът е релевантен за изхода на спора, но липсва допълнителното основание - да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на чл. 98 ЗС има практика, на Върховния касационен съд и не се налага нейната промяна. Съдът е изложил своите съображения по какви критерии приема, че процесният дърварник от 28 кв.м. е принадлежност към жилищната сграда на ищците, независимо че като местоположение е долепен до плевнята, която е съсобствена на страните. Решаващо е именно предназначението на тази несамостоятелна постройка, което е да служи за съхраняване на дърва, които са нужни на обитаващите къщата. Съдът детайлно е обсъдил както свидетелските показания за ползването на този дърварник (единствено свидетелят И. Я. - баща на ответника сочи категорично, че го ползвали за багаж, авточасти и железа), така и нормативната уредба и е преценил, че промяна на предназначението (от склад за дърва в гараж) нито е фактически извършена, нито е правно възможна. В практика на Върховния касационен съд са разграничени хипотезите на прилагане на чл. 92 ЗС или чл. 98 ЗС спрямо несамостоятелни постройки. Приема се, че режимът на сградите без самостоятелно предназначение като кухни, навеси, бараки, стопански постройки е в зависимост от това дали са построени и предназначени предимно да обслужват съществуваща сграда или да обслужват недвижимия имот. Дали една постройка представлява принадлежност към жилищна сграда (в който случай е приложим чл. 98 ЗС) или е приращение към дворното място (тогава се прилага чл. 92 ЗС) се преценява в зависимост от предназначението на сградата и нейната функционална свързаност със сградата на основното застрояване или с поземления имот към момента на построяването ѝ, респ. към момента когато настъпва вещния ефект на съответния придобивен способ - Тълкувателно решение № 44/1971г. на ОСГК, Решение № 45 от 01.04.2021г. по гр. д. № 2151/2020 г. на I г.о., Решение № 207 от 10.04.2025г. по гр.д. № 5209/2023г. на ІІ г.о., Решение № 96 от 01.07.2015г. по гр.д.№1116/2015г. на II г.о. Решение № 588 от 16.10.2025г. по гр.д. № 1331/2023г. на ІІ г.о., Решение № 50149 от 17.02.2023г. по гр.д. № 829/2022г. на І г.о., Решение № 96 от 01.07.2015г. по гр.д. № 1116/2015г. на ІІ г.о. и др. Тази практика е трайно установена в годините и не са налице причини за да бъде изоставена или променена. Въззивното решение не е в противоречие с нея, поради което липсва основание за достъп до касационен контрол. (До известна степен непрецизно съдът е посочил, че е налице както приращение, така и принадлежност на постройката към жилищната сграда, но тъй като ищците са собственици и на поземления имот, и на къщата, това няма отражение върху изхода на спора). Въпросът за задължението на въззивния съд при отмяна на първоинстанционното решение да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните, включително съществуването на огледална постройка от другата страна на плевнята, не е разрешен от съда в отклонение от практиката, за да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Мотивите на въззивния съд са твърде подробни и от тях е видно, че е направена цялостна преценка на доказателствата. Съдът е взел предвид, че има и друга барака, изградена от другата страна на плевнята, спрямо която е влязло в сила решението, че е собственост на ищците като предназначена да обслужва жилищната сграда. По отношение на процесната барака-дърварник съдът е изрично е посочил, че важат същите съображения, тъй като статутът на двете постройки е еднакъв - те не обслужват плевнята, а жилищната сграда. Така че, липсват игнорирани фактически обстоятелства от значение за спора. А и при обосновката на въпроса касаторът не се е позовал на никаква практика. Решението не е очевидно неправилно. Изводите на съда са напълно логични и последователни. Твърдението на касатора, че неправилно е определено коя е главната вещ - жилището или плевнята и кое от тях обслужва дърварника, не може да бъде подведено под основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, защото изисква преценка на доказателствата, а основанието очевидна неправилност трябва да е установимо само при запознаване със съдържанието на съдебния акт. На основание изложеното касационен контрол следва да бъде отказан. В полза на ответниците С. Ф. Я. и Р. Я. Я. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са 600евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.