Определение № 1864 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 724/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България„ АД против решение № 464/06.07.2023 г. по т.д.№ 1084/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260550/19.08.2022 г. по т.д.№ 860/2018г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от „Юробанк България„ АД / като правоприемник на „ Банка Пиреос България„ АД / против „Еко Чек„ ООД иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството – ответник. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По същество навежда процесуални нарушения на съда – неизследване в пълнота на всички относими факти и обстоятелства и без задълбочен анализ на събраните доказателства. Така, според страната, съдът не е отчел, че са установени всички предпоставки на чл. 517, ал. 4 ГПК към момента на предявяване на исковата молба / доколкото в хода на самото исково производство е настъпило преобразуването на „Еко Чек„ ЕООД в ООД /, обстойно коментирани в касационната жалба. Оспорва съобразяването на съда с последващото преобразуване на „Еко Чек„ ЕООД в ООД, тъй като е непротивопоставимо нему, след като запора върху дружествените дялове на П. П. / негов длъжник и към същия момент едноличен собственик на капитала / предхожда увеличението на капитала и приемането на нови съдружници. Счита, че искът подлежи на отхвърляне само доколкото би бил удовлетворен като кредитор, за задълженията на съдружника П. П., преди приключване на първото заседание по делото. Касаторът оспорва отхвърлянето на иска му, поради установената нулева стойност на ликвидационния дял на съдружника П., негов длъжник, тъй като, от една страна е невярно това обстоятелство / съдът е кредитирал неотносим вариант на ССЕ, вместо този по допълнителното заключение /, а от друга - чл. 517, ал. 4 ГПК не предвижда съобразяването на стойност на ликвидационен дял. Счита, че по същество съдът се е произнесъл на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, за което не е имал основание, независимо от междувременно променената правно – организационна форма на ответното дружество. Ответната страна – „Еко Чек“ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий по поставените въпроси, по които намира въззивния акт в унисон с формирана, непротиворечива практика на касационна инстанция. Оспорва наличието на очевидна неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, доколкото такава не е установима единствено от съдържанието на мотивите, без анализ на действително извършените процесуални действия от съда и страните и съдържанието на събраните доказателства. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: „Банка Пиреос България„ АД / с правоприемник в хода на производството „Юробанк България„ АД / е предявила срещу „Еко Чек“ ЕООД / в хода на производството преобразувано в ООД / иск, основан към датата на исковата молба, съобразно правно-организационната форма на ответника, на чл. 517, ал. 4 ГПК. В отговора на исковата молба е оспорено качеството „кредитор“ на П. П., едноличен собственик на капитала в „Еко Чек„ ЕООД, респ. съдружник в „Еко Чек„ ООД, но това обстоятелство, както и факта на неудовлетворяване на вземането до приключване на устните състезания, не са предмет на спор, пренесен и в настоящата инстанция, още повече качеството му на кредитор е установено с влязло в сила съдебно решение. В допълнителния отговор на исковата молба ответникът се е позовал и на факта, че след преобразуването на „Еко Чек„ЕООД в ООД, делът на П. П. от капитала на дружеството е 3,85 %. Заявява готовност да се възползва от възможността по чл. 517, ал. 3, пр. трето ГПК и да изплати припадащата се на този дял стойност, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ГПК / т.е. като стойност на дружествен дял /, в размер на 10,97 лева. Представя баланс на „Еко Чек“ООД към 30.06.2018г. и отчет за приходите и разходите към същата дата, като база за определяне на стойността. С последваща молба ищецът сочи, че след подаване на исковата молба П. П. е взел решение за увеличение капитала на „Еко Чек „ ЕООД и приел за съдружник дъщеря си Д. Б., придобила новозаписаните 2 500 дружествени дяла. Счита, че се касае за умишлени действия, единствено с цел увреждане на кредитора. Увеличението на капитала и приемането на нов съдружник, според ищеца, не могат да се противопоставят на кредитора, като извършени след наложения запор върху дружествените дялове на П.. Ищецът е оспорил и стойността на дела на съдружника П., поддържана от ответника, вкл. истинността на представените счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи към 30.06.2018г.. По искане на страните е допусната ССЕ.В основното си заключение вещото лице установява, че припадащата се на П. първанов част от имуществото на „Еко Чек „ ЕООД ,определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, към датата на налагане запора върху дружествените му дялове / 06.10.2018 г. /, към датата на исковата молба / 03.05.2018г. / и към датата на извършеното от ответника изплащане в полза на ищеца / 06.12.2018 г. / на дружествения дял на П., определена по негово усмотрение на 10 лева, е с нулева стойност. Установява, че дружеството е придобило от публична продан недвижим имот / ресторант „Перун„ в [населено място] /, възложен му с постановление за възлагане от 09.10.2017 г., за сума от 752 001 лева, като ведно с таксите и размера на задатъка по изпълнителното дело формираната обща сума от 757 870,63 лева е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 401 Доставчици, като вземане на тази стойност. Баланса отразява дългосрочни задължения към финансова институция в размер на 791 000 лева. Едва на 31.12.2020 г. е взета счетоводна операция, с която горепосоченият имот е включен в ДМА на „Еко Чек„ООД, като е изваден от масата на краткосрочните активи / вземания от доставчици / и въведен в инвентарната книга на дружеството, с отчетна стойност 757 870,63 лева. В обясненията си в открито съдебно заседание от 26.05.2021 г. вещо лице Я. посочва, че пасива по баланса, отразен като задължение към финансово предприятие, е по същество заем от „фирма „, но не банкова институция, със сумата по който ответникът твърди, че е заплатен придобития от публична продан недвижим имот. Посочва, че осчетоводяването на придобиването на имота по сметка „Доставчици„ е неправилно и е следвало да се осчетоводи като ДМА, след като е бил заплатен. Ако се възнамерява последващата му продажба, осчетоводяването е следвало да стане по сметка 304 / материални запаси, краткотрайни активи /, но във всички случаи не и като вземане или задължение. По начина на заприходяването на имота през 2020 г., вещото лице счита, че имота е предназначен за собствено ползване от дружеството. В допълнително заключение по делото вещото лице е дало заключение за стойността на дружествения дял на П. П., към крайния момент на притежание на 100 % от капитала на дружеството и съответно към първия момент на намалено, в резултат на увеличение на капитала и приемането на нови съдружници, процентно участие на същия в капитала на дружеството - 3,85 %, счетоводно отчитайки придобития недвижим имот като ДМА. Към тези два момента вещото лице установява отново нулева стойност на дружествения дял на П.. Установена е и пазарната стойност на придобития имот - 1 002 350 лева. Съответно, към датата на налагане на запора / 12.10.2017 г. / стойността на ликвидационния дял на П. е установена в размер на 244 000 лева / 1 026 хил. лева активи и 782 хил. лева задължения /, а към датата на увеличение на капитала / 11.06.2018 г. / - 9 000 лева / при 1030 хил. лева активи и 792 хил. лева задължения /. Първоинстанционният съд е уважил иска и постановил прекратяване на дружеството, за което е съобразил наличие на всички предпоставки по чл. 517, ал. 4 ГПК и възприел за меродавна определената стойност на ликвидационния дял на съдружника П., като притежател на 100 % от капитала на дружеството / т.е. ирелевирайки последиците на увеличението на капитала и приемането на нови съдружници /, при осчетоводяване на притежавания недвижим имот като инвестиционен имот, т.е. по пазарна стойност, идентична с тази на придобиването му по реда на публичната продан - 244 000 лева. За да промени правния резултат, въззивният съд е приел за основателен довода на ответника във въззивната му жалба, че не са съобразени поясненията на вещото лице от открито съдебно заседание на 09.03.2022 г., от които се установява, че липсва решение на органите на дружеството, за осчетоводяване на придобития имот като „инвестиционен имот„ и е следвало да се осчетоводи като ДМА, докато първоинстанционният съд е съобразил осчетоводяване на имота като инвестиционен. Съдът се е позовал на решения по т.д.№ 1747/2014 г. и т.д.№ 1142/2016 г.на ІІ т.о. на ВКС, според които, от предназначението на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК следва, че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството, от равностойността на дела му, което може да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът – взискател може да се удовлетвори. Ако такова вземане на съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудително изпълнение няма да има обект и с прекратяването на дружеството няма да се постигне желания от взискателя правен резултат - удовлетворяване на вземането му към съдружника,чрез изпълнение върху дружествения му дял. Съдът приема, че от събраните доказателства се установяват предпоставките на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, но не се установява вземане на съдружника - длъжник към дружеството – ответник за стойността на припадащ му се дружествен дял, предвид заключенията на приетите счетоводни експертизи, възпроизведени предходно във въззивното решение, тъй като към датата на налагане запора върху дружествените дялове на съдружника – длъжник и към датата на исковата молба, стойността на ликвидационния му дял е нулева. Липсата на вземане на длъжника П. към имуществото на дружеството – ответник, от стойността на припадащия му се дружествен дял, с оглед целта на иска, е основание за отхвърлянето му, тъй като не може да се постигне целения правен резултат. Съдът кредитира заключението на основната експертиза, в която остойностяването на дела на П., по реда на чл. 125, ал. 3 ГПК, е извършено въз основа на осчетоводяването на придобитият недвижим имот, като ДМА, а не като „ инвестиционен имот„, предвид липсата на решение на органите на дружеството / към момента на запора еднолична собственост и управлявано от длъжника П. / за това му предназначение. Така, съдът е формирал извод за нулева стойност на ликвидационен дял. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ При какви условия или предпоставки, предявен иск на основание чл. 517, ал. 4 ГПК подлежи на отхвърляне, респективно на уважаване ?; 2/ Подлежи ли на отхвърляне иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, в случай че по делото не са събрани доказателства и не е спорен факта, че вземането на взискателя в изпълнителния процес не е удовлетворено ?; 3/ Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да съобразява вписани промени в правно-организационната форма на ответника след предявяване на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК / в смисъл на – предполагаща иск по чл. 517, ал. 4 ГПК / и да изследва предпоставките за уважаване на иск, с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК ? и 4/ Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, да изследва и съобразява конкретна стойност на ликвидационен дял на едноличен собственик на капитала ? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решение по т.д. № 1753/2016 г. на І т.о. на ВКС и определения по т.д.№ 1540/2021 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 943/2022 г. на І т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но без посочена практика на СЕС и решения на Конституционен съд на Република България / по т. 2 /. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, пр.трето ГПК, която обосновава със съобразяването на съда с последиците на преобразуването на дружеството – ответник, в хода на исковото производство – преобразуване от ЕООД в ООД. Касаторът изхожда от различие в предпоставките на исковете по всяка от двете алинеи, съответно основава очевидна неправилност, поради съобразяване предпоставките по ал. 3, вместо тези по ал. 4. Навежда изрично съображението, че съдът неправилно е изследвал изобщо стойност на дела на съдружника П., тъй като както чл. 517, ал. 3 ГПК, така и ал. 4 на същата разпоредба не предвиждат такова условие. Първите два въпроса очевидно изхождат от позицията на касатора – че отхвърлянето на иска е възможно само в случай на установено междувременно удовлетворяване на взискателя / до размера на припадащата се на съдружника част от имуществото, определено по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ /, не и на други основания. По начало първият въпрос е общ, формулиран абстрактно, не съдържа конкретика, в съответствие с решаващия мотив на въззивния акт, който се основава на „нулева стойност на ликвидационния дял“ на съдружника П., към момента на налагане на запора върху дружествените му дялове, като едноличен собственик на капитала на „Еко Чек„ЕООД и към датата на исковата молба, доколкото увеличението на капитала и преобразуването му в ООД следва този момент. Дори да се приеме за относим към решаващите мотиви на въззивното решение, доколкото съдът очевидно не е споделил това разбиране на страната, въпросът не се явява обоснован с допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитираното решение по т.д.№ 1753/2016 г. на І т.о. ВКС / доколкото визираните определения са в производства по чл. 288 ГПК и не обективират относима към хипотезата на т.1 съдебна практика /. В това решение, в идентична на настоящата хипотеза – преобразуван в хода на производството ответник от ЕООД в ООД - е прието, че „практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517 ал. 3 ГПК – последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка.“ Развити са съображения, че промяната в правно-организационната форма на дружеството – ответник не рефлектира върху допустимостта на иска, тъй като „ няма промяна в обстоятелствата на които се основава иска – осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството – ответник, като трето задължено лице във висящо изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е отпаднал. Промяната в правно-организационната форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска, спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера / тази на новия съдружник /, който се счита известен за наложения запор, предвид вписването му. При прекратяване на дружеството / какъвто е резултата във всяка от хипотезите – по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК /, удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове / респ. ликвидационния дял на длъжника – съдружник /, независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Промяната в правно-организационната форма не съставлява пречка за уважаването на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество, към момента на постановяване на съдебното решение, но съобразно предпоставките в кореспондиращото й към момента на предявяване на иска основание – това по чл. 517, ал. 4 ГПК…Тя е обстоятелство, значимо единствено за актуалната индивидуализация на ответника в постановимото решение,без да променя основанието, петитума на иска или страна по спора. Законодателят не е придал значение на тази промяна по-различно от това, което би имала във всеки един исков процес“. Болдваната част от текста на решението дава отговор и на другата основна теза на касатора – че следва да се съобразява стойността на дружествените дялове на длъжника П., такава каквато е била към момента на еднолична собственост на същия върху капитала на дружеството – ответник. Такава теза по същество предполага правораздаване въз основа на фикция – положение, различно от актуалното правно положение на длъжника, респ. ангажиране отговорността на трети лица / новоприетите съдружници / на несъществуващо правно основание. Наложеният запор върху дружествените дялове на П., като едноличен собственик на капитала, влекат непротивопоставимост, спрямо взискателя, на придобиването им от трети лица, но не и отговорност на същите със стойността на собствените им дружествени дялове, в резултат на фиктивното им съобразяване, като дялове на бившия едноличен собственик на капитала, каквото по същество цели касаторът. Тезата на касатора ирелевира увеличението на капитала, но липсва правно основание да се приеме непротивопоставимост на увеличението спрямо него, както при уважен иск по чл. 135 ЗЗД. Третият въпрос попада в обхвата на дължимото от въззивния съд произнасяне, но същият е дал отговор в унисон с разрешението в цитираното решение по т.д. № 1753/2016 г. на І т.о. на ВКС. Приел е, че всички предпоставки, съгласно чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са налице. Спрямо решаващия мотив за отхвърляне на иска – нулева стойност на ликвидационния дял на съдружника П., така формулиран въпросът няма отношение. Четвъртият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, с оглед решаващия мотив за отхвърляне на иска, като се явява удовлетворен и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираното от касатора решение на І т.о. на ВКС не разглежда този въпрос, но и цитираната от самия въззивен съд съдебна практика - решения по т.д.№ 1747/2014 г. и т.д. № 1142/2016 г. на ІІ т.о. ВКС, възпроизведени в основната си част от отговора на правния въпрос във въззивното решение, са неотносими към настоящата хипотеза, тъй като в случая предпоставките за предявяване на иска / като такъв срещу ЕООД / не включват прекратяване участието на съдружник / със смисъла на прекратяване качеството му на съдружник, съгласно формираната до момента съдебна практика на касационна инстанция / като факт, предхождащ предявяването на иска и лимитиращ стойността на обекта на бъдещо принудително изпълнение, в полза на ищеца, към определен минал момент. Несъобразяването на това обстоятелство от съда е индиция, че визираната практика се възприема за универсално приложима във всички хипотези на предявен по чл. 517 ГПК иск, вкл. в хипотеза на преобразуван в хода на производството ответник - от ЕООД в ООД. От друга страна е налице и съдебна практика / така решение № 30/12.06.2018 г. по т.д. № 1872/2017 г. на ВКС, I т.о., което препраща към решение № 60/10.07.2013 г. по т.д. № 134/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение № 114/01.10.2009 г. по т.д. № 271/2009 г. на ВКС, I т.о. / според която, „предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. При кумулативното им наличие съдът може да отхвърли иска, само ако в хода на разглеждането му установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определено по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или трето лице. Разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК не може да се прилага разширително / всъщност се касае за стеснително тълкуване – бел. наша / и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състап“. Преждеизложеното обуславя нуждата от отговор, с оглед точното приложение на закона и за развитието на правото, на въпроса, конкретизиран до следното: Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК срещу ответник ЕООД, при преобразуването му в ООД, в хода на производството, да изследва и съобразява стойност на ликвидационен дял на длъжника - едноличен собственик на капитала, а след преобразуването – съдружник в дружеството - ответник, като предпоставка за уважаването на иска, ако би се установила положителна стойност, респ. за отхвърлянето му - когато не се установи такава / нулева стойност / ? Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение