Определение № 1333 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1734/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Асоциация Студентски медиен съвет“ със седалище в [населено място] - чрез адв. Я. Н. от САК, срещу решение № 284 от 10.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1846/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260885 от 11.03.2022 г. по гр. д. № 3477/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е осъдено Сдружение „Асоциация Студентски медиен съвет“ да заплати на „Център за развитие на човешките ресурси“ на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 90 427 евро, получена по силата на договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-КА204-047930 от 01.10.2018 г., който е развален, ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното плащане. В частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция с присъждане на разноски. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. Следва ли при тълкуването на процесния договор съдът да изхожда от изявената от страните воля и длъжен ли е да установи действителното й съдържание, като прилага установените в чл.20 от ЗЗД критерии; 2. Може ли съдът, без да е сезиран и без да е налице основание за това, да променя съдържанието на уговорените между страните задължения; 3. Може ли въззивният съд да основава изводите си на предположения и житейски презумпции или следва да изхожда от конкретните събрани по делото доказателства и установените с тях факти; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими събрани по делото доказателства“. Касаторът твърди, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 170/15.10.2013 г. по т. д. № 595/2012 г. на ІІ т. о., решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ІІ т. о., решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ІV г. о. и решение № 60033/03.06.2021 г. по т. д. № 614/2020 г. на І т. о. - за първите два въпроса, в решение № 60155/16.08.2021 г. по гр. д. № 3441/2020 г. на ІV г. о. и решение № 106/02.07.2020 г. по гр. д. № 1897/2019 г. на ІV г. о. - за третия въпрос, в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ІІ т. о. и решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ІІ т. о. - за четвъртия въпрос. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в изложението се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Център за развитие на човешките ресурси“ със седалище в [населено място] - чрез адв. Е. Г. от САК, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което Сдружение „Асоциация Студентски медиен съвет“ е осъдено на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД да заплати на „Център за развитие на човешките ресурси“ сумата 90 427 евро, Апелативен съд - София е приел, че ответникът е получил посочената сума въз основа на сключен договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-КА204-047930 от 01.10.2018 г., който е развален от ищеца съгласно чл.ІІ.17.3.1, б.“ж“ от приложимите към договорното правоотношение Общи условия, поради което дължи връщане на сумата като получена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. От фактическа страна по делото не е имало спор, че ищецът „Център за развитие на човешките ресурси“ е със статут на Национална агенция за Република България по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз, чиято дейност е изпълнение на проекти в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 г. на ЕП и на Съвета. В Регламента е уредена процедура за сключване на договори по програма „Еразъм+“, според правилата на която кандидатите, подали проектни предложения, придобиват статут на „координатори“ и са задължени да посочат чуждестранните партньори (организации, учредени в различни държави на ЕС), с които ще изпълняват проекта, като последните дават съгласие за участие в проекта с нарочни мандатни писма; Всеки подаден проект подлежи на проверка за административно съответствие, а проектите, преминали проверката, се подлагат на качествена оценка и тези, получили най-високи оценки, се финализират с подписване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕС. За целите на програмата Европейската комисия е утвърдила правила за оценяване на проектите, обективирани в Насоки за качествена оценка от външни оценители и в ръководства за националните агенции. В правилата е предвидено, че с външните оценители се сключват рамкови договори за външно оценяване на проектите и спазване на Насоките, приети от ЕК, като при получаване на проект за оценка оценителите са задължени да подпишат и представят декларация за липса на конфликт на интереси. Съгласно чл.57 от Финансовия регламент на ЕС № 966/2012 г., дори само при съмнение за конфликт на интереси в рамките на процедурата по предоставяне безвъзмездно на средства от ЕС или при изпълнение на проекта, съществува задължение за уведомяване на съответната национална агенция. Според правилата, на които са подчинени договорите за финансова подкрепа по Програма „Еразъм+“, при установени нередности, измами, конфликт на интереси или други подобни, опорочили процедурата по предоставяне на финансиране, договорите се прекратяват и получената от бенефициента парична сума подлежи на връщане. Въззивният съд е преценил като безспорни и обстоятелствата, че в изпълнение на процедурата по Регламент (ЕС) № 1288/2013 ответникът, в качеството на кандидат - координатор, е подал на 21.03.2018 г. проектно предложение № 2018-1-BG01-КА204-047930, в което е посочил три партньорски организации, една от които „London Mobility Company 2000” Ltd, представлявано от Д. К. - съдружник и представляващ дружеството. От страна на Д. К. като представляващ посочената партньорска организация е изготвено и подписано мандатно писмо, потвърждаващо участието в проекта. Предложеният от ответника проект е преминал през административна оценка и след установяване на административно съответствие е придвижен за оценка на качеството, възложена на външните оценители А. П. и Х. Б.. Всяка една от оценителите е представила декларация за липса на конфликт на интереси, като дейността им по оценяване на проекта е осъществена въз основа на сключени с ищеца, в качеството му на Национална агенция, договори за извършване на качествена оценка на проектни предложения по Програма „Еразъм+“ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Външните оценители са дали положителна оценка на предложения проект, след което на 01.03.2018 г. е сключен договор № 2018-1-BG01-КА204-047930 и на същата дата ищецът е превел авансово на ответника сумата 97 176 евро, представляваща 80 % от максималния размер на средствата за безвъзмездно финансиране за участие в Програма „Еразъм+“. След анализ на доказателствата въззивният съд е приел за установено, че на 13.03.2018 г. - един ден преди да сключи с ищеца договор за извършване на качествена оценка на проектни предложения, А. П. е прехвърлила на В. Д. К. - баща на представляващия „London Mobility Company 2000” Ltd Д. К., дружествените си дялове в „Адванст Проджект Консултинг“ ЕООД, като В. К. е поел и управлението на дружеството, чието седалище преди прехвърлянето се е намирало на адреса на Д. К.. На 16.06.2018 г. А. П. и Д. К. са сключили граждански брак. Вторият независим оценител - Х. Б., е представлявала Сдружение „Европа утре“ и в това качество е сключила по-рано договор за безвъзмездно финансиране по Програма „Еразъм+“ с участието като партньорска организация „London Mobility Company 2000” Ltd с управител Д. К.. Последното дружество, според представени по делото доказателства, е чуждестранен партньор и по други осем одобрени проекта за безвъзмездно финансиране по посочената програма. В съответствие с процедурата, приложима към сключения между страните договор, след установяване на обстоятелствата за наличие на обвързаност между участниците в проекта и независимите оценители, дали положителна оценка за качество на предложения проект, на 14.05.2020 г. ищецът е изпратил до ответника писмо, съдържащо изявление за прекратяване (разваляне) на договора и покана за връщане на авансово преведените парични средства за безвъзмездно финансиране. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното пред него решение въззивният съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че са били налице предвидени в договора (с приложимите към него общо условия) обстоятелства, при които ищецът в качеството на Национална агенция по Програма „Еразъм+“ е имал правото да развали сключения с ответника договор, като правото на разваляне е упражнено надлежно с отправеното на 14.05.2020 г. писмено изявление; С получаване на изявлението договорът е развален и за ответника е възникнало задължение по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД да върне получените безвъзмездно средства. За да аргументира извода за разваляне на договора, въззивният съд е съобразил чл.ІІ.1 от общите условия, в които за целите на договорното правоотношение са дефинирани понятията „конфликт на интереси“ (положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от бенефициент е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или трета страна и е свързан с предмета на договора), „нередност“ (всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, което произтича от действие или бездействие на бенефициент и засяга или ще засегне бюджета на Съюза), „свързано лице“ (всяко лице, което има право да представлява бенефициента или да взема решения от негово име) и „съществена грешка“ (нарушение на разпоредбите на договора в резултат на действие или бездействие, което нарушение причинява или може да причини загуба на бюджета на ЕС). Предвид безспорния факт, че в проектното предложение ответникът е посочил за партньорска организация „London Mobility Company 2000” Ltd Д. К. и това дружество се ползва от предоставената с договора финансова подкрепа, съдът е приел, че за ползващите се от помощта е съществувало задължение по чл.ІІ.5.1 и 5.2 от общите условия да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на възможния конфликт на интереси и да уведомят незабавно комисията за наличието на ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси, за да бъдат взети необходимите мерки за нейното коригиране. Обстоятелствата, че един ден преди да сключи със сдружението - ищец договор за извършване на качествена оценка на проектни предложения по Програма „Еразъм+“ като независим оценител А. П. е прехвърлила на бащата на Д. К. всички притежавани от нея дружествени дялове в „Адванст Проджект Консултинг“ ЕООД, че до прехвърлянето на дяловете адресът на управление на дружеството е съвпадал с личния адрес на Д. К., че впоследствие Д. К. (чрез дружеството, в което е съдружник и управител) е посочен за изпълнител и съответно бенефициент по предложения от ответника проект, получил най-висока оценка за качество от А. П., че преди подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа А. П. е сключила граждански брак с Д. К., както и липсата на уведомяване от страна на бенефициентите за посочените обстоятелства, са мотивирали въззивния съд да направи извод, че са осъществени хипотезите на нередност, конфликт на интереси и свързаност между оценителя и бенефициент по договора, което е довело до отсъствие на безпристрастно оценяване на проекта и до нарушаване на изискванията за прозрачност на процедурата по сключване на договора и на неговото изпълнение. Изброените обстоятелства, наред с установените по делото факти за обвързаност на оценителя Х. Б. с управляваното от Д. К. дружество в рамките на друг договор по същата програма и участието на представляваното от К. дружество като чуждестранен партньор по други осем проекта, финансирани със средства по Програма „Еразъм+“, според преценката на въззивния съд са породили основание за прекратяване (разваляне) на договора съгласно чл.ІІ.17.3.1, б.“ж“ от Общите условия („Когато Агенцията разполага с данни, че бенефициентът или свързано с него лице са извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата за предоставяне на средствата или по време на изпълнение на договора, включително когато този бенефициент или свързано с него лице са подали невярна информация или не са подали исканата информация, Агенцията може да прекрати договора“), а оттук - и за предявяване на иск за връщане на получените под формата на безвъзмездна финансова подкрепа парични средства съгласно чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил осъдителното решение на първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Първите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са израз на несъгласието на касатора с решаващия извод на въззивния съд, че развалянето на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа е предприето от ищеца, в качеството му на Национална агенция за Република България по Програма „Еразъм+“, поради установени след сключване на договора обстоятелства, съвкупността от които осъществява дефинираните в общите условия към договора хипотези на „конфликт на интереси“, свързани лица“ и „нередност“, с чието проявление е обвързана предвидената в чл.ІІ.17.3.1 от Общите условия към договора възможност за едностранно прекратяване (разваляне) на договорната връзка с бенефициента. За да достигне до този извод, въззивният съд е изходил от възприетото от страните при сключване на договора съдържание на понятията „конфликт на интереси“, „свързани лица“ и „нередност“ и след преценка на фактите по делото е приел, че поради свързаност между втория бенефициент и оценителите, поставили най-високата оценка за качество на проектното предложение, е съществувал конфликт на интереси по смисъла на договора и липсва безпристрастна оценка на проектното предложение, а самата процедура по сключване на договора и неговото изпълнение е опорочена. Съображенията, с които възззивният съд е аргументирал извода си за наличие на конфликт на интереси, не сочат на подмяна на действителната воля на страните, вложена в договорната дефиниция на понятието „конфликт на интереси“, поради което поставените в тази насока въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Доводът на касатора, че липсва конфликт на интереси във възприетия от договарящите страни смисъл, тъй като оценителят А. П. не е участвала в изпълнението на договора и обвързването й чрез граждански брак с управителя на „London Mobility Company 2000” Ltd - Д. К., няма отношение към сключването на договора, е относим към правилността на обжалваното решение, която не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При формиране на решаващия си извод за наличие на конфликт на интереси въззивният съд е изходил от съдържанието на понятието „конфликт на интереси“, залегнало в общите условия към сключения между страните договор, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с цитираната в изложението практика на ВКС, задължаваща съда при тълкуване на договорите да спазва критериите по чл.20 ЗЗД и да търси вложената в съдържанието на договора и на отделните негови клаузи действителна воля на страните, без да я подменя. Третият въпрос от изложението също не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото. Във въпроса се съдържа развитото в касационната жалба оплакване, че въззивният съд е основал извода си за свързаност (довела до конфликт на интереси по смисъла на договора) между оценителя А. П. и управителя на „London Mobility Company 2000” Ltd - Д. К., на житейски презумпции и предположения, без по делото да са събрани доказателства за действителното съдържание на тези отношения и за тяхното отражение върху сключването и изпълнението на договора. По начина, по който е зададен, въпросът не отразява коректно мотивите към обжалваното решение. От мотивите е видно, че въззивният съд е извършил преценка на множество факти, приети за установени от доказателствата по делото, и е приел, че съвкупността от тези факти обосновава категоричен извод, че между оценителя и управителя на дружеството - чуждестранен партньор са съществували отношения, които попадат в хипотезата „конфликт на интереси“ и са релевантни за реализиране на предвидената в чл.ІІ.17.3.1 възможност за едностранно прекратяване (разваляне) на договора от страна на ищеца в качеството му на Национална агенция за Република България по Програма „Еразъм+“. Решаващите изводи на въззивния съд не почиват на предположения и на житейски презумпции, а са основани на фактите и доказателствата по делото. Поради изложеното съставът на ВКС намира, че въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС, според която изводите на съда по съществото на спора не могат да почиват на предположения, а следва да се основават на доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Последният въпрос от изложението - за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички относими доказателства, е значим за делото, но по отношение на него не е изпълнено поддържаното от касатора допълнително изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които е преценил като относими към релевантните за спора факти, и се е произнесъл по поддържаните във въззивното производство доводи и възражения на страните. В мотивите към решението съдът е изложил съображения защо приема, че в конкретния случай е налице „конфликт на интереси“ по смисъла на договора; по какви причини отношенията и обвързаността между А. П. и Д. К. насочват към хипотезите на „свързани лица“ и „конфликт на интереси“; от кои разпоредби на договора и общите условия към него произтича задължението на бенефициентите за уведомяване относно обстоятелствата, пораждащи конфликт на интереси, и защо неизпълнението на това задължение е породило възможност за ищеца да прекрати (развали) едностранно договора. Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че развалянето на договора е извършено на основание чл.ІІ.17.3.1, б.“ж“ от Общите условия, като конкретно приетото прекратително основание се извежда от посочената в мотивите причина за развалянето. При съпоставяне на мотивите към въззивното решение със съдържанието на подадената от дружеството - настоящ касатор въззивна жалба не се установява пропуск на съда да обсъди факти и доказателства, които имат значение за разрешаването на правния спор, и да се произнесе по наведени от страните твърдения, доводи и възражения във връзка със спорния предмет на делото. След като въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди релевантните за спора факти и относимите към тях доказателства, както и да отговори в мотивите на решението си на доводите и възраженията на страните, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Несъгласието на касатора с изводите, до които е достигнал въззивният съд и които са обусловили крайния резултат от делото, не може да предпостави допускане на решението до касационен контрол. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1846/2022 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с доводи, че въззивният съд е постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил голяма част от оплакванията във въззивната му жалба и е игнорирал правните му тези, поддържани в производството; че поради неправилно изяснената фактическа обстановка по спора въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Посочените доводи не насочват към очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, а се припокриват с развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Въз основа на мотивите към решението съставът на ВКС не констатира пороци, водещи до очевидна неправилност, поради което не намира основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 10 539.96 лв. - платено по банков път адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съгл. възлагане на юридическа услуга от 02.10.2023 г. във връзка с рамков договор № Д-07/31.03.2023 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,