Определение № 628 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5479/2013 г.

Обжалвано е решение V-62 от 15.05.2013 год. по в.гр.дело № 535/2013 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 10 от 07.01.2013 год. по гр.дело № 60/2012 год. на Карнобатския районен съд, вместо него е постановено друго като е прието за установено по отношение на ищеца ЗК”Винен грозд-93” с ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя Г. С. Г. и ответниците [фирма] с ЕИК[ЕИК], представляван от управителя А. Т. и [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Х. П. Б., че ответниците [фирма] и [фирма] не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] и представляващ комплекс от следните 5 броя сгради: битова сграда с масивна конструкция, на площ от 77 кв.м., сграда с масивна конструкция, на площ от 165 кв.м., сграда с масивна конструкция с площ от 119 кв.м., сграда с масивна конструкция с площ от 45 кв.м. – всички построени в поземлен имот № 000314 по плана на землището на [населено място], [община], Бургаска обл.; селскостопанска сграда с масивна конструкция, на площ от 147 кв.м., построена в поземлен имот № 398 по кадастралния план на [населено място], [община], Бургаска обл. – всички съставляващи бивш комплекс „Бригаден стан”, находящ се в [населено място], [община], Бургаска област.

Отменяне като неверен на основание чл.537 ГПК нотариален акт № 68, т.ІV, рег.№ 2406, дело № 312/2011 год. на нотариус Н. С. с рег.№ 570 на НК с район на действие района на КРС, с който ответникът [фирма] е признат за собственик по обстоятелствена проверка на основание давностно владение върху процесните сгради, съставляващи бивш комплекс „Бригаден стан” в [населено място], Бургаска област с

Осъждане [фирма] с ЕИК[ЕИК], представляван от управителя А. Т. и [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Х. П. Б. да заплатят на ищеца ЗК”Винен грозд-93” с ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя Г. С. Г. сумата от 259/двеста петдесет и девет/лева, представляващи направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат С. Г.-Т. и едноличен търговец/ЕТ/А. Г. Т., упражняващ дейност с фирма „Минимакс-33-А. Т.” със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат Я. С., които считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като обжалваното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решения, постановени в производство по чл.290 ГПК и по въпроса:

• В кой момент започва да тече придобивната давност съгласно чл.79, ал.1 ЗС по отношение на имот, получен въз основа на договор, прогласен за нищожен със съдебен акт – от момента на фактическото предаване, или от момента, в който най-рано е можело да се възстановят престациите, т.е. влизане в сила на съдебния акт. Може ли да се обоснове извод за прекъсване на владение въз основа на това, че владелецът не извършва лично ремонтни действия във владяния имот. Достатъчно ли е във въведен спор, владелецът да установи, че държи имота в различно време чрез трети лица(наематели), за да се приеме, че упражнява фактическа власт върху имота през период на придобиване по давност на правото на собственост.

От ответника по касация Земеделска кооперация(ЗК)”Винен грозд-93”ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област, представляван от адвокат Е. М. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато се твърди, че ответникът претендира отричано от ищеца право и смущава нормалното упражняване на правата на ищеца като негово право е да прецени в какъв обем ще реализира защитата на правото си, при което в тежест на ищеца по този иск е да докаже наличието на своето субективно право и твърденията си, че то е накърнено от ответника с негови изънсъдебни действия, а в тежест на ответника-да докаже основанието, на което твърди, че е придобил отричаното от ищеца право. След преценка на доказателствата е направен извод, че ищцовата кооперация е придобила право на собственост на основание чл.48, ал.VІІІ ППЗСПЗЗ-търг, състоял се на 11.03.1994 год. с продавач: ЛС на ЗК”Винен грозд” и купувач: ЗК”Винен грозд-93” върху комплекс от сгради и съоръжения „Бригаден стан” в [населено място], Бургаска област като договорът е в писмена форма, поради което е действителен и е породил вещноправен ефект, а на 10.06.1994 год. е сключен договор за продажба и предадено владението върху „Бригаден стан” между ищеца и първия ответник, който на основание чл.26 ЗЗД е прогласен за нищожен с влязло в сила на 19.11.1996 год. решение по гр.дело № 244/1995 год. на Карнобатския районен съд, а съгласно чл.34 ЗЗД – връщане на полученото, а по делото не е установено връщане на насрещните престации, но това обстоятелство е прието, че не може да обоснове извод за осъществявано от ЕТ добросъвестно владение върху процесните сгради, още повече, че съдът не е признал право на задържане в полза на първия ответник, поради което е прието за неоснователно възражението, че е имал основание да владее имота до връщане на продажната цена от кооперацията.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилаган на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

В случая са изложени сериозни аргументи срещу приетото разрешение и е посочено как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение