Определение № 3494 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Св. Петка“ АД- Видин чрез пълномощника му адвокат К. Г. против решение № 758 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 862 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 26 от 9.11.2020 г. по гр. д. № 385/2019 г. на Окръжен съд - Видин МБАЛ „Св. Петка“ АД е осъдено да заплати на П. Й. Г. сумата 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2016 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД като трето лице-помагач на ответника МБАЛ „Св. Петка“ АД. П. Й. Г. е подал чрез пълномощниците си адвокат К. Н. и адвокат М. П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адвокат М. П. претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е изразило становище по касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 49 ЗЗД за сумата 35 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до претендираните 50 000 лв. Въззивни жалби са подали и двете страни по спора, като доводите са касаели размера на присъденото обезщетение с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено, че на 15.10.2014 г. в резултат на противоправно поведение на лекарски екип при ответната болница е починала Д. П. Й., дъщеря на ищеца. В тази насока е представена присъда от 14.09.2020 г. на ОС Монтана, влязла в сила на 07.08.2023г., с която д-р В. Е., в качеството му на лекар, е признат за виновен в това, че причинил смъртта на родилката Д. П. Й.. Обсъдил е показанията на разпитаните свидетели, които е кредитирал, тъй като резултат на преки и непосредствени впечатление и взаимно се допълват. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че свидетелските показания не са достоверни, предвид обстоятелството, че са роднини на ищеца, тъй като именно роднините и лицата от най-близкото обкръжение на ищеца могат да опишат най-пълно неговото психо-емоционално състояние, тъй като те имат преки и ежедневни впечатления. Приел е за установено, че починалата и ищецът не са живеели съвместно в едно домакинство, а в различни населени места, но се виждали и са си гостували често – през седмица. Посочил е, че е необосновано твърдението на ответника, че поддържаните между баща и дъщеря контакти били единствено по празници. От свидетелските показания на Г. Г., Й. Л. и И. А. безпротиворечиво се установи честотата, с която Д. Й. е посещавала родителите си. Обстоятелството, че Д. не е живяла с родителите си в едно домакинство е нормално за семейна жена на нейната възраст и само по себе си не е индиция за липсата на близки отношения с родителите й. Отношенията между баща и дъщеря били прекрасни, бащата не можел без дъщеря си, обожавал я, а тя била силно привързана към него. Във връзка с това е неоснователно възражението на ответника, че отношенията между баща и дъщеря не били близки. Напротив, по безспорен начин се установява, че двамата не можели един без друг, бащата разчитал както на финансовата помощ на своята дъщеря, така и на помощта й в бита. Д. е била в млада възраст, с добро семейно и обществено положение. Шокът и ужасът от смъртта на Д. са се отразили много тежка на ищеца, който и до днес не може да преживее смъртта на детето си. Неоснователно и неотговарящо на събраните доказателства е възражението на ответника, че преживените от ищеца болки и страдания били „моментни“, непосредствено след смъртта на Д., след което ищецът „започнал да води нормален живот“. От събраните по делото гласни доказателства, по безспорен начин се установи обратното - П. Й. не е преживял загубата на дъщеря си, посещава гробищата често, а всяка среща с внуците му продължава да предизвиква неспирен плач, тъй като те му напомнят за Д.. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че ищецът трябвало да ангажира медицински документи, от които да е видно дали вследствие на емоционалния шок е получил хипертония, дали се е консултирал с психиатър, дали това събитие се е отразило негативно на здравословното му състояние. Ищецът не е твърдял, че загубата е предизвикала хипертония или психично заболяване, налагащо посещение на психиатър. Всичките му твърдения се свеждат до промени в неговото психо-емоционално състояния, а тези твърдения безспорно са доказани по делото чрез свидетелските показания. Последните установяват влошаване на общото здравословно състояние, изразяващо се в липса на съд, липса на апетит, загуба на килограми, ежедневни негативни емоции, проявяващи се под формата на плач. Отчитайки, че смъртта на Д. е настъпила, поради немарливо изпълнение на медицинските стандарти от страна на лекарския екип при планова операция, подкрепата, която дъщерята е оказвала на своите възрастни родители, обичта и уважението, които е проявявала към тях, установения по делото психо-емоционално състояние на ищеца, който не може да преживее смъртта на дъщеря си, момента на настъпване на деликта и обществено-икономическите отношения към този момент, както и съдебната практика по подобен род дела, въззивният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението е 100 000 лв., но доколкото искът е предявен за сумата 50 000 лв., то следва да бъде уважен изцяло. Законната лихва е присъдена от 16.10.2016 г., тъй ката за периода от 15.10.2014 г. до тази дата вземането е погасено по давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1) при претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е иск да бъде уважен напълно без да е налице налична медицинска документация и без изготвена съдебно-медицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, като се има предвид, че при произнасянето си съдът следва да отчете характера на увреждането, обстоятелства и начин, свързани с причиняването му, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт; 2) допустимо ли е иска да бъде напълно уважен при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, само въз основа на ангажираните гласни доказателства. Въпросите са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (касаторът не се е позовал на практика на ВКС, поради което твърдението, че изводите в атакуваното решение противоречат на практиката на ВКС е бланкетно). Обосновани са с доводите, че липсва медицинска документация, от която да е видно вследствие на събитието дали здравословното състояние на ищеца е влошено, какви заболявания е причинило това, а също така наложило ли се е и ако се е наложило какви лекарства пие. Доказването на неимуществените вреди е организирано и проведено единствено и само със свидетелски показания, като всички свидетели са роднини на пострадалата. По делото няма данни – медицински или други документи – от които да е видно, дали вследствие емоционалния шок ищецът е получил хипертония, диабет или друго заболяване, няма консултации с психиатър, от които да е видно какво е било емоционалното му състояние непосредствено след настъпване на смъртта на дъщеря му, а липсата на такива доказателства сочи, че макар и опечален от смъртта на дъщеря си, липсват други обективни признаци за промяна в здравословното състояние на ищеца и в емоционалното му състояние. С оглед посочената обосновка въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. От една страна ищецът не е твърдял, че емоционалният шок е отключил конкретни заболявания, а съответно и наличието на такива (за които са необходими медицински документи) е извън предмета на доказване по делото. От друга страна в процесуалния закон липсва ограничение (чл. 164 ГПК) вреди от деликт да се доказват с гласни доказателства. Същевременно в практиката на ВКС (например решение № 23 от 22.01.2025 г. по гр.д. № 4857/2023 г., І г. о., решение № 136 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 2981/2024 г., І г. о. и посочените с тях предходни решения по чл. 290 ГПК) трайно се приема, че няма процесуални пречки решението да бъде основано само на показанията на заинтересовани свидетели, ако съдът е убеден, че те са достоверни. В контекста на поставения първи въпрос неясно остава какво има предвид касатора, че съдът е следвало да отчете възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в бъдеще, като се има предвид, че деликтът се състои в причиняване смъртта на дъщерята на ищеца. Касаторът поддържа и че въззивното решение е очевидно неправилно, но основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е обосновано. Касационният съдебен състав не констатира необходимост да прецени дали някой от изводите на въззивния съд, обективирани в мотивите на атакуваното решение, е очевидно неправилен, като изведен в нарушение на императивна правна норма или приложение на правна норма в нейния противоположен смисъл, неправилна квалификация на приет за установен по делото факт или нарушение на правилата на формалната логика, както и направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА касаторът следва да заплати на адвокат М. П. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. Й. Г. в размер на 2500 лв., като при определяне на обезщетението съдът отчита цената на защитавания интерес, липсата на фактическа сложност на спора и ниската правна сложност. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение