Определение № 50541 от 17.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1823/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 27 от 27.01.2022 г. по в. гр. д. № 390/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 260087/19.04.2021 г. по т. д. № 1059/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е: 1/ Прогласил за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 16148, заверено на 10.11.2017 г. от нотариус А. Арнаут в Република Молдова, Гагаузия, [община], с апостил, заверен от Министерство на правосъдието под № EOTT45BQHYGN5 от 10.11.2017 г., с което А. К. в качеството си на управляващ СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД е учредил в полза на Б. Т. С. представителна власт за разпореждане с поземлен имот с идентификатор 10135.3514.18 с площ от 9 564 кв. м. и адрес: [населено място], [улица]/Западна промишлена зона/, както и за представителство във връзка с имота, поради липса на волеизявление с оглед неавтентичност на подписа на упълномощителя; 2/ Прогласил е за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 36, т. II, рег. № 3696, д. № 234 от 03.04.2018 г. на нотариус О. Ш., peг. № 147 на НК, вписан в СВ с вх. рег. № 7870, акт № 33, том XIX, дело № 3884/2018 г. от 03.04.2018 г., поради сключването му от лице без представителна власт, В ЧАСТТА, с която СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД, действащо чрез Б. Т. С. като пълномощник съгласно пълномощното, описано по-горе, е прехвърлило на „К. България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] собствеността върху следния притежаван от дружеството имот: Поземлен имот с идентификатор 10135.3514.18 по КККР, находящ се в [населено място], район „Младост", Западна промишлена зона, с площ по скица 9 563 кв. м., а съгласно документ за собственост и данъчна оценка с площ от 9 564 кв. м., с подробно описани граници; 3/ Приел е за установено по отношение на КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК[ЕИК], че СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД с ЕИК[ЕИК] е собственик на посочения имот, на основание извършена непарична вноска по чл. 73 ТЗ при учредяване на дружеството съгласно учредителен акт от 19.06.2015 г., вписан в СВ с вх. рег. № 14865/29.06.2015 г., акт № 197, т. XXXVIII, д. № 1963, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК; 4/ Отхвърлил е предявения от КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 щатски долара, като частичен иск от вземане в общ размер на 164 500 щатски долара, представляващо получена без правно основание продажна цена по сключения между страните и обявен за недействителен по реда на чл. 42 ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 36, т. II, рег. № 3696, д. № 234 от 03.04.2018 г. на нотариус О. Ш.. В касационната жалба се твърдят пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост, процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност. Основно се оспорва изводът на съда, че подписът на пълномощника е неавтентичен, като формиран в нарушение на съдопроизводствените правила, при неясни, необосновани и двусмислени заключения на назначените вещи лица – графолози. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи, без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не дадено експертно заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността и на двете заключения по двете приети по делото експертизи; 2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля, а ако ги приема, въз основа на какви изводи; 3/ Следва ли въззивният съд да направи собствен пълен анализ на приобщените от първата инстанция доказателства по делото като решаваща съдебна инстанция или дейността на окръжния съд има контролно-отменителна и респ. проверяваща функция. В подкрепа на заявеното искане се сочи практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи, а именно решенията по гр. д. № 1271/15 г. на III г. о., гр. д. № 7493/13 г. на II г. о., гр. д. № 4744/08 г. на I г. о., ТР от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19. Релевира се и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, като постановено в нарушение на формалната логика и при явно несъобразяване на безспорно установени по делото факти. Против касационната жалба писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден само от СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД, чрез процесуален пълномощник. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата, както и на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд, като е установил фактите, удостоверяващи по безспорен начин правото на собственост на продавача – ищец, е съобразил следното: При сключване на оспорената покупко-продажба на 03.04.2018 г. чрез пълномощника Б. Т. С. в нотариалния акт е записано, че продажната цена в размер на 164 500 щ.д., равна на 261 127.30 лв., е преведена напълно по банков път от дружеството – купувач на дружеството – продавач, преди подписване на нотариалния акт. При изповядване на сделката пълномощникът се е легитимирал с пълномощно с рег. № 16148, заверено на 10.11.2017 г. от нотариус А. Арнаут в Република Молдова, Гагаузия, [община], с апостил, заверен в Министерство на Правосъдието под № EOTT45BQHYGN5. От представения по делото в легализиран превод от руски език препис от цитираното пълномощно се установява, че СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД чрез управителя А. К. е упълномощило Б. Т. С. да се разпорежда чрез продажба, дарение и замяна със собствено на дружеството движимо или недвижимо имущество, акции и ценни книжа, в т. ч. с процесния недвижим имот, описан със съществените си индивидуализиращи признаци, както и да го представлява пред съответните служби с оглед подготовка на необходимите документи. В нотариалното производство е представена и изискуемата по чл. 264, ал. 1 ДОПК декларация на продавача при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, подписана от управителя на ищцовото дружество А. К. на 18.02.2018 г. в [населено място] и заверена на същата дата от нотариус А. В. Д.. Представено е в легализиран превод от руски език решение от 14.11.2017 г. на ТАУЕР КЕПИТАЛ ГРУП КОРП ЧЮЛ, като едноличeн собственик на капитала на СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД, за реализиране чрез продажба, дарение или замяна на процесния недвижим имот на цена и при условия, за каквито упълномощеният за целта от управителя на дружеството Б. Т. С. се договори, подписано от управителя на дружеството Р. В. в [населено място], П. област и заверено и регистрирано под № 2-1531 от нотариус Т. В. А.. Приети са като доказателства по делото платежни нареждания № 5/ 19.01.2018 г. и № 11/30.01.2018 г., съдържащи печат на банката и подпис на служител, за извършени банкови преводи от сметка на КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД по сметка на СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД с № 30111840600000000784 на сумите съответно от 20 300 щ.д. и 144 200 щ.д. с основания съответно аванс и окончателно плащане за продажба на недвижими имот в България (л. 166 - 171). Липсват данни за заверяване сметката на получателя СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД. Представена е в легализиран превод от руски език справка № 15.02/01 от 03.02.2018 г., издадена от „Сибирска банка за реконструкция и развитие“ ООД, за депозирани от КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД по разплащателна сметка с титуляр СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД с № 30111840600000000764 с право да се разпорежда със сметката – управляващ А. К., суми както следва: 20 300 щ. д. на 19.01.2018 г. с основание аванс за продажба на недв. имот в България и 144 200 щ. д. на 30.01.2018 г. с основание окончателно плащане за продажба на недв. имот в България (л. 23). Посочено е, че транзакциите са опосредени през кореспондентска сметка 30101810000000000804 в ГРКЦ ГУ Банка на Русия за Тюменска област. В издадената от същата банка справка №11/02-02 от 02.02.2018 г. е удостоверено, че по разплащателна сметка с идентичен номер № 30111840600000000764 с титуляр СИМ СОЛ ЕООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] с право да се разпорежда със сметката – управителя на дружеството С. Й., ответното дружество КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е превело на същите дати - на 19.01.2018 г. сумата от 11 000 щ. д. с основание аванс за продажба на недв. имот в България и 90 000 щ. д. на 30.01.2018 г. с основание - окончателно плащане за продажба на недвижими имот в България (л. 133). Видно от представения в легализиран превод от руски език препис от Заповед на Централна Банка на Руската Федерация № ОД-280/06.02.2018 г., считано от 06.02.2018 г. е отнет лицензът на „Сибирска банка за реконструкция и развитие“ ООД [населено място] за осъществяване на банкови операции и за осъществяване на професионална дейност на пазара на ценни книжа (л. 138). От заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът, положен срещу „Подпис“ и ръкописният текст в пълномощно с рег. № 16148, заверено на 10.11.2017 г. от нотариус А. Арнаут, не са изпълнени от А. К.. Подписът, положен над „Подпис, печат на деклариращия“ и ръкописният текст в декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК с нотариална заверка на подписа, извършена в [населено място] с рег. № 2-355 на 18.02.2018 г. на нотариус В. А. Д., не са изпълнени от А. К.. Проведената повторна тричленна съдебно-графологична експертиза също е дала заключение, че в процесното пълномощно и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с реквизити на нотариална заверка, подписът от името на упълномощителя, респ. декларатора, както и ръкописният текст „А. Koltchev”, не са положени от А. К.. При така установеното, Варненският апелативен съд е направил следните правни изводи: Относно исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, предявени срещу Б. Т. С., починал в хода на процеса и заменен от правоприемниците си З. М. П. и Н. Д. В., и срещу КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД за прогласяване нищожността на оспореното пълномощно, с оглед неавтентичност на подписа на упълномощителя, съдът е приел, че съгласно чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Отбелязал е, че хипотезата на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД относно договорите, при които липсва съгласие, обхваща и случаите, когато не е изявена воля, какъвто е случаят на договор в писмена форма с неавтентичен подпис, както и е посочил, че недействителността по това основание е абсолютна – без възможност за саниране. След като по делото по категоричен начин е установено, че пълномощно с рег. № 16148, заверено на 10.11.2017 г. от нотариус А. Арнаут, в който е обективирана оспорената едностранна сделка, не е подписано от упълномощителя А. К., следва изводът, че липсва валидно изразена воля от негова страна за овластяване на представителя Б. Т. С. с посочените в пълномощното правомощия за разпореждане с имота. Предвид изложеното съдът е заключил, че искът за нищожност на пълномощното по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие (воля) за подписването му, се явява основателен. Пасивната легитимация на КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД се основава на качеството му на купувач, който е придобил права чрез използване на неавтентичното пълномощно. Относно предявения иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД срещу КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД за прогласяване за недействителен на договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 36, т. II, рег. № 3696, д. № 234 от 03.04.2018 г. на нотариус О. Ш. с рег. № 147 в НК, в частта, с която „Симе Еко Пропърти“ ЕООД, действащо чрез Б. Т. С. като пълномощник съгласно горепосоченото пълномощно, е прехвърлило на „К. България“ ЕООД собствеността върху поземлен имот с идентификатор 10135. 3514. 18 по КККР, находящ се в [населено място], район „Младост", Западна промишлена зона, с площ по скица 9 563 кв.м., а съгласно документ за собственост и данъчна оценка с площ от 9 564 кв.м., номер по предходен план 351, при съседи по скица: 10135.3514.20, 10135.3514.547, 10135.3514.410, 10135.3514.226, поради сключването му от лице без представителна власт; съдът е приел, че предвид основателността на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД следва изводът, че лицето Б. Т. С. като пълномощник на СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД e сключило процесния договор за продажба без валидно учредена представителна власт. Установената липса на представителна власт е посочена като основание за недействителността на сключения договор по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, но тази недействителност е висяща, понеже е предвидена възможност същата да се преодолее - т. е. договорът може да се санира, за разлика от нищожността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Това следва от съдържанието на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според която договорът, сключен от мним пълномощник, може да бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен. Съгласно даденото в т. ІІ на ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност. Нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. За да се породят целените с договора правни последици, е необходимо ненадлежно представляваният да го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът. Позоваването на недействителността е равнозначно на противопоставяне и отказ за потвърждаване. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. Позоваването на недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред съда - чрез иск или възражение. В хипотезата на чл. 301 ТЗ, на която се позовава ответникът, ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им, като няма пречка и същият изрично да потвърди действията в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността - ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, за облекчаване на търговската дейност, законът е приравнил мълчанието /непротивопоставянето/ на съгласие, като до момента на узнаването от търговеца е налице е висяща недействителност на сделката, която или ще бъде премахната, ако веднага след узнаването търговеца не се противопостави, или ще се трансформира в окончателна, при своевременно противопоставяне на търговеца. Съобразно установеното по делото съдът е посочил, че ищецът като мнимо представляван не е потвърдил договора в предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписа и съдържанието, а както се посочи по-горе, с предявяването на иск, с който ищецът го атакува, същият е заявил изричен отказ за потвърждаване. Затова не са налице предпоставките на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за да се приеме, че договорът е валидиран чрез потвърждаване. Понеже ищецът е търговец, направеният извод за липсата на предпоставките по чл. 42, ал. 2 ЗЗД може да бъде евентуално преодолян, на основание чл. 301 ТЗ. Според въззивния съд искът е предявен веднага след твърдяния момент за узнаване за сделката – м. юни 2018 г., при липса на доказателства за по-ранно узнаване за извършеното разпореждане с процесния договор, поради следното: Представените доказателства за плащане на продажната цена – платежни нареждания от 19.01. и 30.01.2018 год. /стр. 166 и 167/, установяват, че сумите са преведени по сметка на ищеца с № 30111840600000000784, но според представената справка /стр. 23/, която се намира в нотариалното дело като доказателство за плащане на цената, сумите са постъпили по друга сметка с № 30111840600000000764, чийто титуляр е трето за спора лице. Затова не може да се приеме, че ищецът е получил валидно плащане, респективно моментът на заверяване на сметката не би могъл да се приеме като начална дата за узнаване за сделката, която освен това е сключена два месеца по-късно. С оглед изложеното съдът е намерил, че от предприетите от ищеца действия следва изводът, че същият се е противопоставил на процесната сделка и то по най-категоричния и възможен начин - по съдебен път, чрез предявяване на иск. За така избраната от мнимо представлявания търговец форма на противопоставяне е обективно необходимо време за подготовка, поради което и противопоставянето с предявяване на исковата молба на 06.07.2018 г. е своевременно по смисъла на чл. 301 ТЗ. От направения извод за валидно противопоставяне на мнимо представлявания ищец на сключената от негово име сделка следва, че висящата недействителност на сделката по нот. акт № 36, т. II, рег. № 3696, д. № 234 от 03.04.2018 г. се е трансформирала в окончателна, поради което и предявеният иск по чл. 42, ал.2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК съдът е изтъкнал липсата на спор, че дружеството - ищец на основание извършена при учредяването му непарична вноска се е легитимирало като собственик на имота при сключване на процесния договор за продажба. Апортиращото дружество от своя страна е придобило собствеността по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./, което е удостоверено в представените по делото констативни нотариални актове. Поради направения извод за недействителност на атакуваната разпоредителна сделка, същата не е породила транслативен ефект и не легитимира ответника като собственик. Затова предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК е преценен като основателен. Относно иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съображенията на въззивния съд са, че след като недействителността от висяща е станала окончателна, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Когато недействителният договор е бил сключен при липса на учредена представителна власт, както е в случая, връщането на даденото се дължи в хипотезата на начална липса на основание - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения насрещен иск с посоченото основание, в тежест на ищеца по него е да докаже факта на извършено от него плащане по сметка на ищеца. При съобразяване на представените като доказателства платежни нареждания за извършени два банкови превода по сметка на ищеца /стр. 166 и стр. 167/ не може да се направи категоричен извод за извършено валидно плащане, т. к. банковите преводи са извършени по сметка с посочен № 30111840600000000784, а в справката банката удостоверява постъпването на плащането по друга сметка - с № 30111840600000000764, чийто титуляр според друга издадена от банката справка е различно от ищеца дружество. Не са ангажирани доказателства за заверяване на сметка с № 30111840600000000784, по която са наредени плащанията, както и за нейния титуляр. Затова представените платежни документи не са годни да установят надлежно плащане в полза на ищеца. В допълнение съдът е отбелязал, че действително в процесния нотариален акт е отразено, че продажната цена е платена, но поради сключване на договора чрез мним пълномощник, материализираното в него изявление за предварително плащане на цената не може да се противопостави на ищеца. Поради недоказаност на факта на плащане на цената, предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е счетен за неоснователен. В заключение съставът на Варненския апелативен съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на окръжния съд, които е споделил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения: Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са процесуалноправни - относно задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт с оглед приложението на чл. 202, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. На първо място следва да се посочи, че въззивната жалба, подадена от настоящия касатор, е бланкетна. В този случай въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК и задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС няма правомощия да възприема различна фактическа обстановка, но дължи да извърши своя собствена преценка по субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Следователно без наличието на съответни оплаквания относно фактическата установеност въззивната инстанция не може да я преразглежда. При липсата на повдигнат пред въззивната инстанция спор относно формирането на извода, че оспореното пълномощно е неавтентично, неизлагането на съображения защо съдът кредитира заключенията на вещите лица – графолози, които при това са дали еднозначни и категорични заключения, че пълномощното не е подписано от лицето, сочено като негов издател, и това обстоятелство е обсъдено от съда, включително чрез препращане към мотивите на първата инстанция, се явява без значение за изхода на конкретния правен спор. Отделно от това липсва и соченото от страната противоречие с практиката по чл. 290 ГПК. Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и при възприемането на експертните заключения, а и цитираната практика на ВКС е за случаи, при които заключенията на различните вещи лица са разнопосочни или са били пренебрегнати от въззивния съд, каквато не е хипотезата по настоящото дело. Допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява и по останалите правни въпроси, по сходни съображения, доколкото от една страна те касаят обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства в тяхната цялост при бланкетно обжалване на първоинстанционното решение, а от друга – тъй като е видно, че въззивният съд всъщност е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след анализ на същите е формирал самостоятелни изводи по съществото на спора. В случая съдът не се е произнесъл като контролно-отменителна инстанция, поради което указанията на т. 19 от ТР от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г. също са изцяло съобразени. Не е налице и самостоятелното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, предл. 3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен – съобразно твърденията на касатора - „в нарушение на формалната логика, при явно несъобразяване на безспорно установените факти и обстоятелства“ и при излагане на мотиви, противоречащи на възприетата от съда фактическа обстановка. С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и направеното своевременно искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, касаторът следва да бъде осъден да заплати на СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ ЕООД сумата 8 400 лв., представляваща надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената пред ВКС защита. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение