Определение № 1170 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1572/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 230/05.04.2023 г. по в.т.д. № 796/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна в обжалваната част на решение № 260369/31.05.2022 г. по т.д. № 1964/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД против “КЕПИТАЛ В.” АД, ЕИК[ЕИК], инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 5 624 350 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която по предявените от “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД против “КЕПИТАЛ В.” АД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са обявени за нищожни решенията на общото събрание на акционерите на “КЕПИТАЛ В.” АД, обективирани в констативен протокол от 27.02.2020 г. - акт № 60, том I, peг. № 2683/27.02.2020 г. от нотариус С. Д., с район на действие РС-София - за освобождаване на К. А. К. като член на Съвета на директорите на ответното дружество и избора на Д. М. П. за член на съвета, и в тази част производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК, както и в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения от ищеца против ответното дружество иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на горецитираните решения на общото събрание на акционерите в ответното дружество.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд, че по отношение на акциите от капитала на “КЕПИТАЛ В.” АД, джиросани на 14.03.2019 г. в полза на “Спийди 911” ООД и “Кепитал фанд” АД, е налице правно основание за прехвърлянето им и настъпил транслативен ефект, тъй като не било доказано от страна на ответника наличието на каузално правоотношение към положените джира. Като неправилно се определя заключението на въззивната инстанция, че “Кепитал фанд” АД е титуляр на акционерните права върху 5 624 850 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, респ. че основанието за осъществяване на джирата се извлича от писмена декларация от 25.10.2019 г. на двама чуждестранни граждани в качеството им на членове на управителния съвет на джиранта “С. пропъртис” АД. Релевира се, че изявленията в декларацията са на лица, които не са разпитани като свидетели по реда на ГПК, което води до процесуален пропуск на съда, отразяващ се на правилността на решението. Според касатора, обстоятелството, че “Спийди 911” ООД и “Кепитал фанд” АД не са акционери, се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което липсват извършени плащания. Осъщественото прехвърляне на акции е осчетоводено само въз основа на нищожните джира. Излагат се доводи, че необосновано е прието от решаващия състав, че каузалното правоотношение се доказва от показанията на свидетеля К., доколкото от същите става ясно, че по отношение на джирата в полза на “Спийди 911” ООД и “Кепитал фанд” АД не са сключени договори и липсва плащане. Добавя се, че наличието на каузално правоотношение не може да бъде изведено и от разпита на свидетеля П., която посочва, че е осъществено плащане по повод издадените джира от 14.03.2019 г., без по делото да са представени доказателства в тази насока. Акцентира се, че именно за проверка на свидетелските показания на последната в отговора на въззивната жалба е поискано допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по което доказателствено искане няма произнасяне от втората инстанция. Счита се за неправилен и изводът на въззивния съд, че по отношение на настоящия касатор липсва правен интерес от предявяване на иска за обявяване на процесните решения на общото събрание на ответното дружество “КЕПИТАЛ В.” АД за нищожни. Аргументира се, че такъв се установява от приложените по делото джиро и договор за покупко-продажба на акции от 25.07.2019 г. и др., както и от гласните доказателства и неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото според практиката на ВКС искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. чл.97, ал. 1 ГПК (отм.), е допустим при наличие на “евентуален интерес” и дори “косвена полза”. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД има качеството на акционер в “КЕПИТАЛ В.” АД и притежава 5 624 850 броя акции, прехвърлени на 25.07.2019 г. от “С. пропъртис” ЕАД, което е отразено в книгата на акционерите. Сочи се, че ищцовото дружество е придобило акционерните права от легитимния им предходен носител в резултат на сключения договор за покупко-продажба на акции от 25.07.2019 г. и положено на същата дата джиро, както и с оглед изпълнението на насрещните задължения по договора, т.е. налице е завършен фактически състав. Въведени са оплаквания, че въззивната инстанция не е коментирала изявленията на “КЕПИТАЛ В.” АД, с които е оттеглен подаденият отговор на исковата молба, инвокираните в него възражения и направените доказателствени искания, както и е направено признание на исковете съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да основава мотивите си на свидетелски показания на лица, които не са разпитани в производството, както пред първата, така и пред втората съдебна инстанция?

Поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 800/22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. на ВКС, IV г.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. Въпрос за произнасяне на въззивния съд в обжалваното решение при необсъждане и вземане предвид на цялата съвкупност от събраните доказателства по делото, което противоречи на императивните разпоредби на чл. 236, ал. 2 ГПК.

Сочи се, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение не съответства на задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., както и на константната практика на ВКС - решение № 134/2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220–2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 202/25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т.о.

3. Допустимо ли е въззивният съд, в случая САС, да обосновава фактически и правни изводи, обуславящи наличие на каузална сделка, на свидетелски показания, обективирани в писмена декларация на лица, невладеещи български език, които не са разпитани в производството по делото?

По отношение на така поставения въпрос се релевира наличие на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

4. Допустимо ли е решаващият състав да не се произнесе по искане на страната по делото за допускане на експертиза?

5. Допустимо ли е страна в процеса, в случая “Кепитал валю” АД, да бъде представлявана от адвокат, чиито права да представлява дружеството са били оттеглени?

По последните два въпроса се твърди, че е налице основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Искането за допуск до касация се основава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

В касационната жалба са поставени въпроси, които, според касатора, са неправилно разрешени в обжалваното решение, а именно:

“1. Налице ли е правно основание, проявило се в обективната действителност и доказано по съответния начин в хода на съдебното дирене по делото, за валидно прехвърляне на поименни акции, включени в капитала на “Кепитал В.” АД, с ЕИК[ЕИК], от С. пропърис ЕАД, Република Панама (джирант) в полза на “Кепитал фанд” АД, респ. на касатора “Гранд ленд инвестмънт про” ЕООД, ЕИК[ЕИК]?

2. Разполага ли с правен интерес лице, което се легитимира като собственик на акции, притежаващо джиро издадено в негова полза и договор за покупко-продажба, страна по който е като купувач, да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде установено наличието на право на собственост върху определен брой акции от капитала на акционерно дружество - в случая “Кепитал валю” АД?

3. Разполага ли с правен интерес трето лице, което се легитимира като собственик на акции, притежаващо джиро издадено в негова полза и договор за покупко-продажба страна по който е като купувач, да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде установено нищожността на решения от проведено общо събрание на акционерно дружество, в което претендира да има участие - право на собственост върху определен брой акции от капитала на акционерно дружество - в случая “Кепитал валю” АД?

4. Допустимо ли е съда да обосновава правните си изводи за наличие на каузална сделка, респ. основание за извършване на джиро и прехвърляне на акции въз основа на свидетелски показания, обективирани в писмена декларация на лице, намиращо се в чужбина, не владеещо български език, което не е разпитано като свидетел по делото?

5. Трябва ли въззивният съд в постановеното решение да коментира всички, отправени до съда възражения, изявления и признаване на права, обективирани в Искова молба (Допълнителна искова молба), респ. Отговор на искова молба (Допълнителен отговор на искова молба или в становище, подадено в срока за отговор на искова молба респ. длъжен ли е Апелативен съд - София да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка?”.

По отношение на така формулираните пет въпроса не е посочено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК.

Ответникът по касация “КЕПИТАЛ В.” АД възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да отмени и съответно да обезсили частично първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че ищецът претендира, че е акционер в ответното дружество “КЕПИТАЛ В.” АД, въз основа на представените по делото временно удостоверение № 2 от 25.02.2019 г. за 5 624 850 обикновени поименни налични акции, издадено на панамското дружество “С. пропъртис” АД, на гърба на което е вписано джиро № 1 от 25.07.2019 г. за безусловно прехвърляне на акциите на “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД, в каквато връзка са представени също договор за покупко-продажба на същите от 25.07.2019 г., констативен протокол от 25.07.2019 г. и споразумение към договори за покупко-продажба на акции от 25.07.2019 г. и от 13.09.2019 г. Констатирал е, че ответното дружество възразява, че “С. пропъртис” АД се е разпоредило със собствените си права върху акциите от капитала на ответното дружество в полза на “Кепитал фанд” АД (5 624 500 акции) и на “Спийди 911” ООД (2 410 650 акции) съгласно представените временни удостоверения от 14.03.2019 г., на гърба на които са отбелязани джира от същата дата, както и е представена декларация в превод на български език, подписана от Хесус А. Г. А. в качеството му на представляващ панамското дружество за потвърждаване на извършените от името на дружеството действия от К. К. за прехвърляне на част от поименните акции от капитала на “КЕПИТАЛ В.” АД в полза на “Кепитал фанд” АД, а именно джиро от 14.03.2019 г. към временно удостоверение № 002 и такова към № 004, както и действията по фактическото предаване на удостоверенията. Прието е за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на джирата с дата 14.03.2019 г. поради липса на основание. Решаващият състав е посочил, че в практиката на ВКС категорично се приема, че макар джирото да е абстрактна правна сделка, когато със същото се прехвърлят акции, то има вторична за каузалната сделка по прехвърлянето на акциите функция. Анализирал е твърденията по делото, че каузата е договор за взаимно прехвърляне (замяна) на активи между “С. пропъртис” АД и “Кепитал фанд” АД, който бил подготвен в писмена форма, но не бил подписан от една от страните. Въпреки това той бил действителен и престациите по него били осъществени. Въззивната инстанция е отбелязала, че в подкрепа на това становище са представените нотариално заверена в Република Панама декларация, с която законните представители на джиранта по сделката за прехвърляне на акции - “С. пропъртис” АД, са заявили, че всички задължения, свързани с нея, са изпълнени от страна на “Кепитал фанд” АД, както и протокол от извънредно заседание на съвета на директорите на “Кепитал валю” АД от 27.03.2019 г., в който се съдържа изявление за прието в дружеството уведомление от “С. пропъртис” АД за постигнато съгласие да джироса притежаваните от него акции от капитала на ответното дружество в полза на “Кепитал фанд” АД (70 %) и в полза на “Спийди 911” ООД (30 %). Апелативният съд е изтъкнал, че с показанията си разпитаните по делото свидетели Г. К. и Д. П., макар да си противоречат относно извършването на плащане, изнасят данни за постигнато такова съглашение за прехвърляне на акциите от “С. пропъртис” АД на горепосочените две дружества. С оглед на това е стигнал до извода, че, независимо че не се установява точното съдържание на правоотношението, което е първично за извършеното чрез джирата от 14.03.2019 г. прехвърляне на акциите в полза на “Кепитал Ф.” АД, предвид съвпадащите изявления на страните по същото е безспорно, че такова съществува, което именно е от значение в конкретния казус. Преценил е, че липсата на писмена форма не е основание да бъде счетено, че такъв договор не е налице, както и че не е необходимо да се доказва изпълнение на задълженията по правоотношението, тъй като това са обстоятелства, които касаят само контрагентите по него. Решаващият състав е намерил, че доколкото “С. пропъртис” АД не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, ищцовото дружество “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД не е придобило такива върху акции от капитала на “КЕПИТАЛ В.” АД въз основа на джирото от по-късната дата - 25.07.2019 г., съответно договора за покупко-продажба от същата дата. По тези съображения въззивният съд е приел за неоснователен и е отхвърлил предявения от ищеца инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД е собственик на 5 624 350 броя поименни акции от капитала на ответното дружество.

По отношение на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за обявяване за нищожни на решенията на общото събрание на акционерите на “КЕПИТАЛ В.” АД от 27.02.2020 г., въззивният съд, след като е съобразил, че ищецът не е акционер в ответното дружество към момента на приемането им, а същевременно същият не обосновава правен интерес от атакуването им и като трето лице, е достигнал до заключението, че този иск е недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК е прекратил производството по делото в тази част.

За процесуално недопустим е приет и евентуалният иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на горепосочените решения на общото събрание на акционерите, а производството по делото в тази част е прекратено. Изложени са мотиви, че в случая ищцовата претенция е предявена на 14.10.2020 г., а атакуваните решения на общото събрание са взети на 27.02.2020 г., т.е. искът е предявен извън рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 74, ал. 2, предл. 3 ТЗ и се явява недопустим. Добавено е, че е налице още едно основание в тази насока – липса на правен интерес за ищеца, тъй като по делото е установено, че “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД не е акционер в ответното дружество към момента на приемане на процесните решения, поради което не е активно легитимирано да иска отмяната им.

Настоящият състав намира, че не се обосновава директен и факултативен достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност, която е предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логика. Такива конкретни основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното от касатора несъгласие с мотивите и изводите на въззивния съд относно титуляра на 5 624 850 броя поименни акции от капитала на ответното дружество и липсата на правен интерес у ищеца за оспорване на атакуваните решения на общото събрание на акционерите, не обосновават наличието на очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба. Тези доводи представляват по същество оплаквания за “обикновена неправилност” поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, ал. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Същите биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество по реда на чл. 290 ГПК, а не във фазата по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК, в която се преценяват единствено лимитативно определените хипотези за допуск до касация. Поради гореизложеното не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора в изложението първи и трети въпрос, както и четвъртия в касационната жалба, касаят т.нар. от касатора “свидетелски показания, обективирани в писмена декларация”. Тези въпроси са неотносими, тъй като не отговарят на решаващите мотиви на апелативния съд. В случая втората инстанция, за да обоснове извода за наличието на каузално правоотношение във връзка с джирата от 14.03.2019 г., положени върху временните удостоверения, удостоверяващи акциите от капитала на ответното дружество, е приела, че макар да няма писмен договор, договорът за взаимно прехвърляне (замяна) на активи между “С. пропъртис” АД и “Кепитал фанд” АД се установява от протокола от извънредно заседание на съвета на директорите на “Кепитал валю” АД от 27.03.2019 г., в който се съдържа изявление за прието в дружеството уведомление от “С. пропъртис” АД за постигнато съгласие да джироса притежаваните от него акции от капитала на ответното дружество в полза на “Кепитал фанд” АД (70 %) и в полза на “Спийди 911” ООД (30 %), както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. К. и Д. П.. Представената декларация в превод на български език, подписана от законните представители на джиранта по сделката за прехвърляне на акции “С. пропъртис” АД, е посочена в подкрепа на становището на ответното дружество, че всички задължения по сделката са изпълнени от страна на “Кепитал фанд” АД, както и за потвърждаване на извършените от К. К. от името на предишния акционер действия. Тези съображения на въззивния съд не могат да се приемат за решаващи за извода за действителност на прехвърлянето на акциите, доколкото в самото решение изрично е прието, че в случая не е необходимо да се доказва изпълнение на задълженията по каузалното правоотношение, тъй като това са обстоятелства, които касаят само страните по него. С оглед на изложеното по така формулираните три въпроса не се обосновава наличие общата селективна предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 т. на ОСГТК на ВКС. Липсата на обосноваването й изключва обсъждане на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК за допускане до касация.

Поставеният от касатора в изложението втори въпрос, както и петия в касационната жалба, са процесуалноправни и са относими към задължението на въззивния съд като инстанция по същество при постановяване на решението да обсъди доводите на страните, които имат отношение към предмет на спора, да извърши собствена преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност. Същите са релевантни и покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Относно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константна такава, обективирана в цитираните от касатора решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т.д. № 843/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о., и други). Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти, и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея.

В разглеждания случай решаващият състав, в съответствие с практиката на ВКС и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, е обсъдил приетите за относими към спора факти, доказателства и доводи на страните. Направил е извод за титуляра на прехвърлените акции от капитала на ответното дружество, за липсата на правен интерес у ищеца за атакуване на процесните решения на общото събрание на акционерите като нищожни по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, съответно за отмяната им по чл.74 ТЗ. Доводите на касатора обективират несъгласието му с мотивите на апелативния съд, но същите не могат да бъдат обсъждани в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Поради това по така формулираните втори въпрос в изложението и пети в касационната жалба не се обосновава допълнителната предпоставка по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на постоянна практика на ВКС, която не се твърди от касатора да се нуждае от осъвременяване, изключва приложение на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допуск до касация по петия въпрос, съдържащ се в касационната жалба. Не са изложени от страната и доводи по това питане за евентуално несъответствие на приетото от въззивната инстанция с акт на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, поради което не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поставените от касатора в изложението четвърти и пети въпрос, както и първите три въпроса в касационната жалба, нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Макар четвъртият въпрос да не е достатъчно обоснован в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с касационната жалба е въведено оплакване за непроизнасяне на апелативния съд по искането за съдебно-счетоводна експертиза, заявено в отговора на въззивната жалба. В случая това искане е направено под условие, ако съдът прецени като основателни оплакванията на въззивника ответник, което предполага в хода на производството решаващият състав да изрази становище по основателността на претенцията, а това би било в разрез с процесуалните правила. Същото не е и поддържано в хода на производството след получаване на определението на САС от 04.11.2022 г., връчено на настоящия касатор на 08.11.2022 г. Петият въпрос, поставен в изложението, касае представителството на насрещната страна в процеса – “Кепитал валю” АД, на което може да се позове само това дружество, но не и касатора, съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Във въззивното производство е налична и молба за оттегляне на становището от 21.07.2022 г., за потвърждаване на извършените от адвоката действия по подаване на въззивната жалба, както и за ново упълномощаване на адвоката. Първите три въпроса, поставени в касационната жалба, не са коректно зададени, тъй като са израз на доводите на касатора относно притежавани права върху процесните акции от капитала на ответното дружество. Запитването предполага извършване на преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, както и на правилността на въззивното решение, което излиза извън предмета на селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Също така, следва да се посочи, че вторият въпрос, съдържащ се в касационната жалба, не отговаря и на приетото в обжалваното решение, тъй като апелативният съд не е отрекъл правния интерес на ищеца да предяви иск, че е собственик на твърдените акции, а напротив, счел е същият за допустим, но неоснователен. Третият въпрос в касационната жалба, касаещ правния интерес от обявяване на решенията на общо събрание на акционерното дружество за нищожни, е изцяло фактологичен и съдържа вътрешно противоречие, доколкото от една страна, се иска отговор относно правния интерес на трето за дружеството лице, а от друга - се сочи, че то се легитимира като собственик на акции в дружеството. Следователно така формулираните пет въпроса (№№ 4 и 5 в изложението и №№ 1, 2 и 3 в касационната жалба) не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация. Липсата на обосноваването му изключва необходимостта от обсъждане на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

По разноските:

Поради недопускане на въззивното решение до касационен контрол право на разноски има ответникът по касация. Същият не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред касационната инстанция, поради което разноски по настоящото дело не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,