Определение № 33 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Т. като пълномощник на М. Г. М. - Г. и П. К. Г. срещу въззивно решение № 2788, постановено на 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 3176/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частите относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбения недвижим имот на публична продан и отхвърляне на възлагателната претенция с правно основание чл.349, ал.2 ГПК на съделителите – касатори и осъждането им да заплатят на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС на П. Г. М., действащ чрез настойника си Н. П. М., сумата 3 080 лв., представляваща припадащата се част от стойността на събрана наемна цена от отдаване под наем на процесния имот за периода 14.08.2015 г. – 14.06.2017 г. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не е поставен конкретен правен въпрос. Изведен от доводите в касационната жалба, същият може да бъде формулиран по следния начин: налице ли е комбинирана съсобственост като пречка за извършване на възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК, когато сключеният от наследодателя договор за издръжка и гледане с един от наследниците, е бил развален; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 410/27.02.2013 г. по гр. д. № 827/2011 г. на ВКС, първо г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос, за който се посочва, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: при разваляне с обратна сила на договор, с който е прехвърлено право на собственост в полза на един от наследниците, може ли същият да получи по силата на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК делбеният имот. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Г. М., действащ чрез настойника си Н. П. М., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице в частта, с която с въззивното решение е потвърден първоинстанционния съдебен акт относно начина на извършване на делбата, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на процесния недвижим имот: апартамент № 120, находящ се в [населено място], в[жк], на ет.19, в жилищната сграда на блок 1Б, вход 1, с площ 43,76 кв. м., заедно с прилежащото таванско /избено/ помещение № 47 и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при следните квоти: за съделителя П. Г. М., действащ чрез настойника си Н. П. М. - 1/2 ид. ч. и за съделителите М. Г. М. - Г. и П. К. Г. – общ дял от 1/2 ид. ч. при условията на съпружеска имуществена общност. Съделителите П. М. и М. М. са низходящи на Н. М., починала през 2004 г. Приживе наследодателката се е разпоредила с делбения имот в полза на дъщеря си /договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 107/1997 г. по време на брака на приобретателката с П. Г./. С влязло в сила на 24.07.2009 г. решение по гр. д. № 10361/2006 г. на Софийски районен съд, този договор е развален до размер на 1/2 ид. ч., по предявения от П. М. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителите са заявили претенция за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Изложили са твърдения, че са живели в делбения имот към момента на смъртта на общата наследодателка, както и че не притежават собствено жилище. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, делбеният имот е неподеляем. Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасянето му на публична продан. Въззивното производство е било образувано по жалба на съделителите М. и П. Г., като съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията им за възлагане на делбения имот. Обосновал е извод, че в случая е била налице комбинирана съсобственост, наличието на която е пречка за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. В решението по допускане на делбата е прието, че делбеният имот не е бил част от наследството на общата наследодателка. Приживе тя се е разпоредила с него в полза на дъщеря си М. М. с договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, като същото е било придобито от нея и съпруга й П. Г.. Придобивното основание за тези съделители е договорът за издръжка и гледане. Правата на съделителя П. М. върху останалата 1/2 ид. ч. от имота са придобити в резултат на упражняване на правото му да иска разваляне на договора. След като с влязло в сила на 24.07.2009 г. решение договорът е развален до размер на 1/2 ид. ч. от имота, тази идеална част не се е върнала в наследството на Н. М.. Съсобствеността не е възникнала в резултат на наследяване, а от следните юридически факти: договор за издръжка и гледане и развалянето му от съделителя П. М. за 1/2 ид. ч. от правата му в наследството. Не е налице поддържаното касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т.8 от същото, както и в последващата съдебна практика по чл.290 ГПК, в която е допълнено схващането за т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт и са конкретизирани и случаите, в които такава съсобственост не е налице. Тази практика допуска отклонение по отношение на съсобствеността, която е възникнала в резултат на наследяване и разпоредителни сделки с наследствения имот, но само когато са извършени между наследниците. Смисълът на това правно разрешение е, че имотът остава наследствен между тях, като се променят само квотите им. Тази съдебна практика се основава на поредността на съответните придобивни способи, при която първо е възникнало наследяването и е неотносима за разглеждания случай, който не попада в тези изключения. Именно разясненията, дадени в тълкувателния акт, са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците. В определение № 116/15.03.2018 г. по гр. д. № 3377/2017 г. на ВКС, първо г. о., също е разгледана хипотеза, при която съделителят е придобил собствеността първо в резултат на извършено дарствено разпореждане приживе от наследодателя и неговата съпруга, която към този момент не имала качеството наследник на общия наследодател, а след това и по наследствено правоприемство. В тази хипотеза, както и в настоящата, е приложимо именно тълкувателното решение. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика, включително и с цитираното решение № 44/13.07.2017 г. по гр. д. № 2894/2016 г. на второ г. о., на което съдът се е позовал и което разкрива сходство с конкретния случай. Доводите в касационната жалба са обосновани с обратното действие на развалянето на договора за издръжка и гледане и връщането на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя, съответно наличието на съсобственост в резултат от наследяване. Въпросът за юридическите факти, от които произтича съсобствеността, е разрешен с влязлото в сила решение по допускане на делбата. С оглед и на изложените по-горе съображения за поредността на придобивните способи, следва да се приеме, че е била налице комбинирана съсобственост. Определящото в случая е дали съсобствеността е резултат на един или на няколко юридически факта, а не дали след извършена разпоредителна сделка и последващото й разваляне за част от имота по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД се запазва наследственият характер на идеалните части, за които договорът е развален. Цитираното в изложението тълкувателно решение е неотносимо за настоящата хипотеза. Представеното решение № 410/27.02.2013 г. по гр. д. № 827/2011 г. на ВКС, първо г. о., също е неотносимо, тъй като е постановено по установителен иск за собственост на основание придобивна давност. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос, по който е налице съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, включително посочената при разглеждане на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта по претенцията по сметки в размер на 3 080 лв., тъй като в тази част съдебният акт не подлежи на обжалване /по аргумент от чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответника по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 800 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение