Определение № 2947 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1517/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. А. Н. срещу определение №1429 от 26.05.2026 г. по ч.т.д.№1002/2026 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Г. А. Н. срещу определение №19812 от 08.12.2024 г. по ч.гр.д.№103545/2-24 г. на СГС. В жалбата се излагат съображения, че вместо да спре производството по делото, предвид наличието на образувано к.д.№5/2026 г. на Конституционния съд на Република България, по което е допуснато за разглеждане по същество искането за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК, съставът на ВКС се е произнесъл и е приложил оспорената пред КС на РБ процесуална разпоредба. Ответникът по частната жалба „Файненшъл България“ ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба (срещу определение на СГС, потвърждаващо определение на СРС, с което са върнати депозираните от Г. А. Н. против „Файненшъл България” ЕООД три искови молби, съединени за разглеждане в общо производство) първият тричленен състав на ВКС е приел, че в случая са предявени обективно съединени искове, при които независимо от връзката между тях, достъпът до касация се преценява не въз основа на общия материален интерес по делото, а съобразно цената на всеки отделен иск. В този смисъл и тъй като цената на всеки от обективно съединените искове (сочената от самата ищца цена на предявените отрицателни установителни искове е както следва: по искова молба с вх.№85207/28.03.2023 г. - 2 500 лв., по искова молба с вх. №85208/28.03.2023 г. – 2 700 лв. и по искова молба с вх.№85210/28.03.2023 г. – 2 500 лв., а всеки един от трите предявени частични осъдителни искове е с размер на цената от по 50 лв.) е под законоустановения праг за касационен контрол по граждански дела от 5000 лв. - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, приложим за частното касационно производство с оглед препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, е достигнал до извод за необжалваемост на определението на Софийски градски съд. Настоящият състав като взе предвид, че на 09.07.2026 г. е постановено решение по к.д.№5/2026 г. на Конституционния съд на Република България, с което е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл.280, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс, както и обстоятелството, че в процесната хипотеза ищцата е предявил обективно съединени искове, размерът на цената на всеки от който е под предвидения в чл.280, ал.3 ГПК праг за допускане на касационно обжалване по граждански дела – 2 556.46 евро, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение