Определение № 1281 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Д. от [населено място] чрез адв. К. срещу решение от 26.04.2013 год. по гр.д. №4125/2012 год. на Софийски апелативен съд, ІV- ти състав, с което е потвърдено решението от 14.05.2012 год. по гр.д. №2196/2010 год. на СГС, ІГО, 10 състав, с което са отхвърлени предявените от И. И. Д. срещу „Холдинг Б.””ЕАД искове за заплащане на сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода м. 01.2005 год. – м. 03.2005 год. и сумата 23 801 лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода м.07.2005 год.–м.09.2009 год. Присъдени са разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и касационнота жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси: 1. Кои са предпоставките за уважаването на иск по чл. 49 ЗЗД ;2. Изграждането на незаконна ограда, ограничаваща достъпа до имот е ли в причинно- следствена връзка с причинени вреди от липсата на достъп до имота ;3. Следва ли да се кредитира експертиза, която е в противоречие с други данни по делото. Посочено е, че в обжалваното решение формулираните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.Последното предполага, че касаторът се позовава на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. По първия въпрос съдът е приел, че хипотезата на чл. 49 ЗЗД не е изпълнена, доколкото липсата на достъп до имота не е в пряка причинна връзка с поведението на ответника. Отделно от това съдът е приел, че изграждането на ограда в собствения му имот, не съставлява противоправно поведение на ответника. П. поведение и причинно- следствената връзка между това поведение и настъпилите за ищеца вреди безспорно са елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. на чл. 49 ЗЗД, в който смисъл е трайната практика на съдилищата, в това число и задължителната такава на ВКС, поради което по отношение на този въпрос, основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, не са изпълнени. Отделно от това, касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС в противен смисъл. Досежно представените с изложението решения, съответно решение от 03.05.1978 год. по гр.д. №21/1978 год. на СРС и от 14.05.1977 год. по гр.д. № 169/1977 год. на СРС липса отбелязване, че са влезли в сила, поради което не съставляват съдебна практика. Следва да се посочи и това, че предмет на първото от тях е правен спор при друга фактическа обстановка, а второто касае иск по чл. 109 ЗС. Вторият и третият въпрос нямат характер на правни въпроси. Първият от тях е фактически въпрос, на който може да се даде отговор при преценка на конкретните факти по делото, а вторият съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение като включва твърдение, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, което има характер на оплакване за процесуално нарушение, което може да бъде проверено едва в производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство. Отделно от това и по отношение на тези въпроси не са обосновани допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. По изложените съображения, не са изпълнени особените изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.