Определение № 93 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. и Т. И. А., чрез пълномощника им адв. Н. А.,, срещу решение № 1112 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2940/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 2936/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против К. К. Т. и Й. К. Томбаков искове за осъждане на ответниците да заплатят поравно за всеки от двамата сумата 1100 лв. общо, представляваща припадащата се за ответниците част от разноските за проектиране и изграждане на нова ВиК инсталация в цялата двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]; сумата 600 лв. общо, представляваща припадаща се на ответниците част от разноските за направата на нова настилка в общото място пред цялата фасада на сградата; сумата 700 лв. общо, представляваща припадаща се за ответниците част от разноските за цялостен ремонт на общата открита тераса- покрив на магазина в партерния етаж на сградата и сумата 330 лв. общо, представляваща припадаща се на ответниците част от разноските за направа на нова козирка и облицовка на общото стълбище на сградата, и са присъдени разноски по делото. Съгласно чл. 280 ал.2 ГПК в първоначалната редакция, приложима съобразно § 25 ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 г./ в настоящия случай, тъй като касационната жалба е подадена на 30.08.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В конкретния случай претенциите на всеки от ищците срещу всеки от ответниците са под 1000 лв. и предвид обжалваемия интерес по отделните искове въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховния касационен съд, ІІІ г.о.