Определение № 60508 от 17.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2234/2020 г.

прокурора.........................................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2234 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 72901/21.VIII.2020 г. на П. Я. П. от [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 11675 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 23.VII.2020 г., постановено по гр. дело № 4380/2019 г., с която е бил отхвърлен неговия пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, воден като частичен -спрямо вземане от 150 000 лв., против ответната застрахователна компания „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД-София /ЕИК[ЕИК]/, за разликата над присъденото му от първостепенния съд при условията на равностойно съпричиняване на вредоносния резултат, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 30 000 лв. и до размер на 60 000 лв. /при заявената като частична искова претенция за 70 000 лв.!/, вкл. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на процесното ПТП (30.01.2016 г.) и до окончателното й изплащане. Оплакванията на касатора П. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да му бъдело присъдено допълнително застрахователно обезщетение в размер на още 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, настъпило на 30.01.2016 г., както и ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от тази дата и до окончателното й изплащане. Инвокиран е довод, че въззивният съд е определил обезщетение за неимуществените вреди на П. „в занижен размер", понеже не било доказано защитното възражение на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и така САС неправилно приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й П. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/09 г., така и в други 12, постановени по реда на чл. 290 ГПК, конкретно посочени решения на отделни състави от отделенията в неговите гражданска и търговска колегии, по следните два материално- и процесуалноправни въпроса: 1 .1 „За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?"; 2 .1 „Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?" Ответната по касация застрахователна компания „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на П. Я. П. от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При потвърждаване на решението на първостепенния съд в атакуваната негова отхвърлителна част по заведения от П. - като частичен - пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД-София, въззивната инстанция е приела, че справедливият размер на дължимото на този ищец застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за понесените неимуществени вреди (във връзка с получените телесни увреждания и имобилизацията му за период от около 3 месеца), следва да бъде намален наполовина - с 50%, предвид установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат, изразено в това, че управляваният от П. лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф" се е движел непосредствено преди удара с товарния автомобил „Форд", модел „Транзит", със скорост 138 km/h в пътен участък от републиканската мрежа, където максималната разрешена скорост на движението за такава категория МПС е била 90 km/h. Въпросното превишение на разрешената скорост от 48 km/h е отчетено от състава на САС като ключов елемент за настъпване на процесното ПТП с отнемане предимството на П. от прекия делинквент /водач на форда/ В. В.В., тъй като - според заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза - при скорост на движение на леката кола, управлявана от настоящия касатор, в пределите на разрешената такава за съответния пътен участък между градовете Р. и Б., Пловдивско, а именно 90 km/h, ударът би бил предотвратим. Изрично е акцентирано в мотивите към атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение по два аспекта на възприетата по делото фактическа обстановка: 1 .1 Че разрешената за този участък скорост на движение „не е равнозначна на съобразената с пътните условия такава"; 2 .1 Че уврежданията на П. „биха се минимизирали", тъй като силата на удара освобождава кинетична енергия, „сборна на скоростите на катастрофиралите коли". Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесия случай по необходимост се налага извод, че нито един от двата, формулирани от касатора П. правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на състава на САС в отхвърлителната част на постановеното от него решение. Напротив, първият /материалноправният/ въпрос е с изцяло хипотетичен характер, докато вторият /процесуалноправният/ се отнася до правилността на въззивното решение в атакуваната негова част. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора допълнителна предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст. В заключение, погрешното отъждествява не от жалбоподателя на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение