Определение № 52 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от община, област Русе, срещу въззивно решение № 30 /16.03.2021 г., поставено по в. гр. д. № 21 /2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от община срещу В. И. П. и Д. М. П. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ответниците по касация В. И. П. и Д. М. П. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на настоящото дело са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – земя с площ кв.м., с пл. №, в м. „П.“, масив, землището на населено място, с идентификатор, сключен на г. поради противоречие със закона и невъзможен предмет. Тези искове са облигационни и оценяеми, не попадат в изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК цената на всеки един от тях е в размер на данъчната оценка на недвижимия имот. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение по всеки един от исковете се преценява поотделно. Видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот (л. 24), тя е в размер на 375.40 лева (триста седемдесет и пет лева и 40 ст.). Това е цената на всеки един от двата разгледани иска. Съгласно чл. 70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на исковете. От изложеното следва крайният извод, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода на делото касационният жалбоподател трябва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер от 500 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното настоящият състав на съда