Определение № 5610 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3327/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Б., чрез адв. Н. М., срещу решение № 99/30.05.2025 г. по възз.гр. д. № 91/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената на основание чл. 251 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 247 ГПК молба от жалбоподателя за тълкуване, допълване и поправка на очевидна фактическа грешка във въззивно решение № 150/05.08.2024 г., постановено по същото дело. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. В изложението към жалбата се сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1) когато с въззивното решение се изменя само размера на присъденото по главния иск обезщетение, трябва ли съдебният акт да съдържа изрично произнасяне и по акцесорното искане за присъждане на законна лихва, или потвърждаването на първоинстанционното решение в останалата му част обхваща и дължимостта на законната лихва така, както е определена от първата инстанция, но вече върху променения (увеличения) размер на обезщетението; 2) в нарушение ли е издаден от първата инстанция изпълнителен лист, включващ законната лихва върху присъдената от двете инстанции сума за обезщетение, при липса на изрично посочване на нейната дължимост във въззивното решение; 3) как може да се преодолее с процесуални средства евентуален отказ на Прокуратурата на РБ да заплати законна лихва върху увеличения от въззивния съд размер на обезщетението; това може ли да стане по пътя на тълкуване, допълване или отстраняване на очевидна фактически грешка в съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че с решение № 150/05.08.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 91/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, е отменено решение № 371/16.11.2023 г. по гр. д. № 364/2023 г. на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Б. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБ за сумата над 60 000 лв. до сумата от 100 000 лв. Вместо това на ищеца е присъдена за заплащане и разликата от още 40 000 лв. - обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършването на престъпления, предмет на ДП № 1/2009 г. и № 241/2015 г. на ОСлО при ОП – Пловдив. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалите му части. С определение № 1502/27.03.2025 г. по гр.д. № 3915/2024 г. на ВКС, ІV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По молба на ищеца първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист № 72/14.04.2025 г. за присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и разноски. Сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – е посочено, че се дължи със законната лихва, считано от 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е обжалвано. При представянето на изпълнителния лист пред Прокуратура на РБ за плащане, последвал отказ на осъдения ответник да начисли за изплащане законната лихва върху част от обезщетението за неимуществени вреди – върху доприсъдената от въззивната инстанция сума от 40 000 лв. Поради това, ищецът е подал молба вх. № 5246/22.04.2025 г., с която е поискал апелативният съд (в условия на евентуалност) да тълкува, допълни или отстрани очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение относно дължимостта на законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди и началната й дата. Въззивният съд е приел, че решението, чието тълкуване се иска е напълно ясно, а именно – към съдебния акт са изложени съответни мотиви за това, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се преценява за основателна и доказана общо до размера на сумата от 100 000 лв. Поради това, по този иск с диспозитива на въззивното решение са присъдени още 40 000 лв. към сумата от 60 000 лв., присъдена с решението на първата инстанция със законната лихва от 26.02.2021 г. С оглед на изложеното съдът е приел, че не са налице предпоставки за тълкуване на въззивното решение и искането е оставено без уважение. За неоснователно е счетено и искането за допълване на решението. Посочено е, че с въззивната жалба на П. Б. първоинстанционното решение е обжалвано в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до сумата от 150 000 лв. Във въззивната жалба няма оплакване относно приетия от първата инстанция начален момент на присъдената законна лихва за забава. Такова оплакване няма и във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, с която първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната му част по иска за неимуществени вреди. След като нито една от страните не е поддържала оплаквания, касаещи дължимостта и началния момент на законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, то този въпрос е бил извън предмета на въззивното производство, съобразно чл. 269, изр. 2-ро ГПК. По него не се дължи произнасяне, различно от това, направено от първоинстанционния съд. Поради това, не са налице предпоставките за допълване на въззивното решение. Липсва и очевидна фактическа грешка в решението – не съществува разминаване между формираната действителна воля на съда в мотивите и в диспозитива на съдебния акт. В случая, в мотивите е направен извод, че на ищеца следва да бъдат доприсъдена сумата от още 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (към присъдените от първата инстанция 60 000 лв.) и в този смисъл е и съдържанието на постановения диспозитив във всичките му части. Апелативният съд е посочил, че фактическите доводи на ответника, с които е отказал да се съобрази с постановеното в изпълнителния лист и да изплати присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г., не могат да аргументират нуждата от тълкуване, допълване или поправка на ОФГ на въззивното решение. Изпълнителният лист за главницата от 100 000 лв., със законната лихва върху нея от 26.02.2021 г., е издаден въз основа на разпореждане № 245/14.04.2025 г. по гр. д. № 364/2023 г. на ОС – Стара Загора, което няма данни да е обжалвано от никоя от страните. Отказът на Прокуратурата на РБ да се съобрази в цялост с издадения изпълнителен титул, респ. - да начисли за изплащане законна лихва и върху доприсъдената сума от 40 000 лв., не може да бъде преодолян по реда на тълкуването, допълването или поправката на очевидна фактическа грешка на влязло в сила съдебно решение. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулираните в изложението въпроси нямат претендираното от страната значение и не обуславят допускането на касационния контрол. Нормите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК са ясни, а практиката по приложението им е константна. Безпротиворечиво се приема, че очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице при липса на съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Допълване по реда на чл. 250 ГПК може да се иска от страната, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане, респ. и с оглед предмета в съответния етап от производството. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи този съдебен акт, от който не става ясно каква правораздавателна воля е формирал разрешаващият правния спор орган и се налага тя да бъде изяснена с допълнителен акт. В случая, тези правни положения са изцяло съобразени от въззивния съд. Прието е, че не са налице предпоставки за тълкуване, допълване или поправка на ОФГ, тъй като мотивите и диспозитива на въззивното решение (във всичките му части) ясно, пълно и безпротиворечиво отразяват формираната воля на съда за основателност на иска за неимуществени вреди общо в размер на сумата от 100 000 лв., със законната лихва от 26.02.2021 г. Няма никаква неяснота или пропуск при произнасянето на съда, че освен присъдената от първата инстанция сума от 60 000 лв. със законната лихва от 26.02.2021 г., ответникът се осъжда да заплати още и сумата от 40 000 лв. със същата законна лихва (изрично е отразено в мотивите на л. 50 – гръб от въззивното решение). Това ясно е постановено и в издадения по делото изпълнителен лист. Недопустимо е държавен орган, още повече - в системата на съдебната власт, да не се съобразява със силата на пресъдено нещо на влязло в сила срещу него осъдително съдебно решение и да не зачита официалната удостоверителна сила на издадения за вземането на ищеца изпълнителен лист. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение