Определение № 5448 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Т., чрез адв. М. К., срещу въззивно решение № 525/29.11.2024 г. по възз.гр.д. № 630/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение № 756/04.06.2024 г. по гр. д. № 6479/2023 г. на Районен съд – Плевен и на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на М. Г. Т. и П. Г. Т. с внучката им Б. Д. Т., както следва: всяка втора неделя от месеца от 09.00 ч. до 16.00 ч. по местоживеенето на ищците, както и всяка първа и трета сряда от месеца от 16.00 ч. до 18.00 ч. по местоживеене на детето, с изключение на периода на ползване на платения годишен отпуск на майката. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните (уточнени от състава на ВКС) въпроси: 1) в производство по чл. 128 СК за определяне на мерки за лични отношения между баба и дядо и ненавършили пълнолетие техни внуци, задължен ли е съдът да извърши преценка за най-добрия интерес на детето, като вземе предвид доказателствата за усложнените и влошени отношения между страните, включително данните за наличие на издадени заповеди за защита (касаещи детето и страните) по други производства; длъжен ли е съдът служебно да събере доказателства за отношението на детето, чувствата и желанието му да контактува със своите баба и дядо по бащина линия; 2) при изрично заявено становище от единия от ищците - дядото по бащина линия, че не е търсил детето нито веднъж след раздялата на родителите, следва ли съдът да определя режим и по отношение на този родственик, респ. трябва ли съдът да прецени подходящия режим с оглед качествата на всеки един от ищците и отношението на детето към всеки от тях; 3) може ли режима на контакти между детето и бабата и дядото по бащина линия да се осъществява във времето за лични отношения с бащата, когато той живее в едно и също населено място с родителите си, в непосредствена близост до тях и взаимоотношенията им са добри. По тези въпроси жалбоподателката сочи практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответниците по касационната жалба М. Т. и П. Т., чрез адв. С. Н., в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че малолетната Б. Т. е дъщеря на ответниците по иска - Г. Т. и Д. Т., а ищците са техни баба и дядо по бащина линия. По гр. д. № 479/2023 г. на РС – Плевен ответниците са се споразумели родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете Б. да се предоставят на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване в дома му; всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 17 ч. до 19 ч.; два пъти по 15 дни през лятото (през месец юни и август); режим за празниците, както и по всяко друго време по взаимно съгласие между родителите. Обсъждайки събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че между бабата М. Т. и детето Б. има изградена силна емоционална връзка, докато във връзката с дядото има дефицити и дистанция. Ищцата се грижи много добре за детето, когато е при нея, четат книжки, учат се на букви и цифри, забавляват се и играят заедно. Детето е привързано и има желание да се вижда с баба си. В социалния доклад на ДСП – П. е посочено, че при проведен разговор пред социален работник от ОЗД – П. Б. е споделила, че иска да се среща с баба си. В изготвената от ЦОП – П. психологическа оценка на детето също се посочва, че Б. демонстрира добро отношение и желание за срещи с баба си М. и дистантно отношение спрямо дядо си П., за когото казва, че не го познава. От доклада на ДСП – Червен бряг се установява, че ищците живеят в собствена триетажна къща в [населено място], в която има много добри условия за живеене и е обособена детска стая за Б. с всичко необходимо в нея. Изяснено е, че бащата на детето и неговите родители (ищците по настоящото дело) живеят в едно и също населено място и са в добри отношения, като домът на бащата се намира срещу този на бабата и дядото. Съдът е посочил, че чрез общуването на бабата и дядото с внучето се дава възможност то да изгради чувство за родова принадлежност, сплотеност и семейни традиции, а това допринася за правилното психическо и интелектуално развитие на детето. Прието е, че на ищците следва да се определи режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета сряда от месеца по местоживеене на детето в [населено място] от 16 ч. до 18 ч. и всяка втора неделя от месеца от 09.00 ч. до 16.00 ч. по местоживеенето на бабата и дядото в [населено място]. Посочено е, че през седмицата режимът на лични отношения ще съвпада с този на бащата, а веднъж месечно детето ще прекарва време в дома на ищците. Прието е, че този режим няма да създава неудобства за детето и отглеждащия го родител (майката), респ. няма да затруднява отношенията им и организацията на времето през работните и почивни дни. За неоснователни са счетени възраженията на майката (упражняваща родителските права), че предвид възрастта и желанията на детето, състоянието на отношенията между страните, местоживеенето на бащата и родителите му в едно населено място и в непосредствена близост, в интерес на Б. е режима на контакти с ищците в съответния почивен ден да съвпада с този на бащата. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите относно задължението на съда да следи служебно за най-добрия интерес на детето при определяне на мерките за лични контакти с неговите дядо и баба; и за възможността режима по чл. 128 СК да се осъществява (изцяло или частично) във времето за лични отношения с родителя, неупражняващ родителските права, когато той живее в едно и също населено място с родителите си, в непосредствена близост до тях и взаимоотношенията им са добри. Въззивното решение следва да се допусне за проверка за евентуално противоречие с цитираната от жалбоподателката практика на ВКС – решение № 139/16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г., ІV г.о., решение № 525/29.06.2010 г. по гр.д. № 1325/2009 г., ІІІ г.о.; и служебно известното на състава – решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г., ІV г.о. на ВКС. С оглед основанието, на което се селектира касационната жалба и въпросите, по които се допуска касационното обжалване, не се установява да е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито би могло да се констатира вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение