Решение № 593 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4690/2008 г.

Решение № 593 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4690/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К., Пазарджишка област, срещу въззивно решение от 23.06.2008 г. по гр. дело № 466/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С определение № 141 от 25.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2008 г. по гр. дело № 466/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба на К. гр. К., област П. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на процесуалните правила - т. 6 на ТР № 1/2001 г., съгласно която пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че незаконосъобразни са изводите, че процедурата по чл. 193 КТ не е спазена. Изводите за липса на извършено от ищцата дисциплинарно нарушение са направени при неизяснена фактическа обстановка, тъй като е отхвърлено искането на работодателя за гласни доказателства. Ответницата по касация А. В. М. оспорва касационната жалба и счита, че е неоснователна. ВКС, състав II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение решение № 77 от 27.03.2008 г. на Районен съд - Велинград, по гр. д. № 429/2007 г., с което са уважени предявените от А. В. М. срещу К. К., община Р. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за отмяна като незаконно на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед № 6/23.03.2007 г. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "инспектор по незаконното строителство и опазване на околната среда" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че дисциплинарните нарушения, за които е наложено на ищцата дисциплинарното наказание уволнение са: системно неизпълнение на служебните задължения, по време на трудовия договор многократно са и налагани дисциплинарни наказания, вкл. "предупреждение за уволнение" със заповед № 14/2006 г.; не е изпълнила законно нареждане на работодателя като умишлено го е въвела в заблуждение относно изпълнение на задачата и по този начин е предизвикала негативно и гневно отношение на населението в К. - чл. 187, т. 3, пр. 1, т. 7 и т. 8 КТ - неизпълнение на законно разпореждане на работодателя и уронване доброто му име. Доколкото наказанието е наложено за няколко дисциплинарни нарушения, то не са поискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ за всяко едно от тях. Дисциплинарното наказание е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, но нарушенията не са конкретизирани. Относно деянието от 22.01.2007 г. е прието че не е налице доказано нарушение на трудовата дисциплина. Безспорно е, че кметът устно е наредил на ищцата на 22.01.2007 г. да организира ремонтирането на гробищния парк, но дори заповедта да е законосъобразна, не може да се приеме, че има неизпълнение. Изводите на въззивния съд за незаконност на заповедта на формално основание са необосновани. От приетите по делото доказателства е установено изпълнението на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Обясненията за нарушенията са поискани от работодателя в рамките на дисциплинарното производство по налагане на наказанието. Ищцата е дала писмени обяснения по повод на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. Заповедта съдържа конкретно описание на нарушенията. Липсват нарушения на императивните изисквания от разпоредбите на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, свързани с процедурата по налагане на наказанието. Законосъобразен е изводът на въззивния съд за неустановеност на посочените в заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина. Предмет на заповедта обаче е и деянието от 22.01.2006 г., квалифицирано като нарушение по чл. 187, т. 7 КТ вр. чл. 190, т. 7 КТ - неизпълнение законно на нареждане на работодателя. От длъжностната характеристика на ищцата " по незаконно строителство и опазване на околната реда" е установено, че измежду възложените и задължения е и това да изпълнява и други, възложени и в интерес на кметство К. мероприятия. Заповедта на кмета да организира отремонтирането на оградата на гробищния парк чрез работници от НПОСПОЗ с оглед преустановяване нахлуването на животни в парка и сигналите от джамийското настоятелство за това, отговаря на посочения кръг задължения за изпълнение на мероприятия в интерес на кметството. Изводите на въззивния съд за недоказаност на нарушението са изградени при неизяснена фактическа обстановка и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последните се изразяват в неоснователния отказ за допускане на гласни доказателства, поискани от работодателя, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 127 ГПК (отм.) за установяване обстоятелства във връзка със заповедта на кмета и срока за изпълнението и, както и относно дадения от ищцата отговор, че е изпълнила възложеното и последващите констатации за неизпълнение. Разрешението на този обуславящ изхода на спора процесуален въпрос е в противоречие с т. 6 на ТР № 1/2001 г., тъй като пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) и тези доказателства, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение. Ето защо са допустими и неразпитани пред първата инстанция свидетели, които подкрепят вече установени пред нея обстоятелства, ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, която се позовава на тях. Отказът да допусне поисканите от настоящия касатор гласни доказателства за установяване на релевантни за изхода на спора факти, е съществено процесуално нарушение, което налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след събиране на поисканите доказателства следва да изгради изводи относно това, извършено ли е от ищцата визираното в заповедта за уволнение нарушение "неизпълнение на законните нареждания на работодателя" и налице ли е съответствие на наложеното наказание с дисциплинарното с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, съгласно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като се съобразят тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, значимостта на възложената работа и поведението на ищцата. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.