Определение № 50100 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. И. Р. и Р. Х. Л., двамата чрез адвокат К. С. от АК-София срещу решение № 260204/14.01.2022 г. по в.гр.д.№ 11044/2020 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 49772/24.02.2020 г. по гр.д.№ 24997/2018 г. на Районен съд София и вместо това са отхвърлени исковете на Р. И. Р. и Р. Х. Л. против „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължат сумите 14 991,22 лева – главница по договора за банков кредит от 29.09.2008 г. и договор за поръчителство от същата дата; сумата 88,49 лева – договорна лихва от 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г.; сумата 14 181,47 лева – наказателна лихва за периода 30.06.2009 г. – 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и за разноските от 585,22 лева - държавна такса и 692,61 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 20843/2011 г. на СРС, 40 състав. От „Първа инвестиционна банка“АД, чрез юрисконсулт Н. С., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел, че преценката за допустимост на решението се предпоставя от въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, с оглед на което е постановил спиране на производството до произнасяне по тълк.дело № 3/2020 г., което е приключило с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение