Определение № 71 от 18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 919/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЕКСПРЕС 2000 Г.Т.“ срещу Решение №69от 05.03.2020 г. по в.д./н./ № 760/19 на АС-Варна, с което е отменено решение №118/27.09.2019 г. по т.д. № 90/2019 г. на ОС-Добрич и вместо него е постановено друго, с което длъжникът-касатор е обявен в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2015 г., открито е производство по несъстоятелност и длъжникът е обявен в несъстоятелност на основание чл. 630 ал.2 ТЗ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. От страна на ответника по КЖ, Община Генерал Тошево, е подаден писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и е постановено по спор за откриване на производство по несъстоятелност, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съдът е изложил следните съображения в мотивите на обжалваното решение: С Решение №227 от 25.06.2014г. по гр.д.№876/2013г. по описа на Добрички окръжен съд, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Община Генерал Тошево на основание чл.55 ал.1 ЗЗД сумата от 366 309,20 лева, съставляваща получени без основание суми в периода 05.12.2008г. до 24.04.2013г., за компенсации на извършени от ответника превози на ученици до 16 годишна възраст, ведно със законна лихва върху главното парично задължение, считано от 19.11.2013г. до окончателното му изплащане и разноски по делото. Решението е влязло в законна сила на 12.12.2014г. На основание това решение, е образувано изп.д. №20157390400105 на ЧСИ С.С., с район на действие ДОС, вписан под №739 при КЧСИ-с предмет присъдената сума по цитираното съдебно решение. Според представено Удостоверение изх.№ 4197/09.05.2019 год., задължението към молителя по изп. дело е в размер общо на сумата от 552 759,80 лева. От представения Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК е видно,че към 26.06.2018г. данъчните задължения на ответното дружество са в общ размер на 6 024,41лева. Според въззивния съд материално-правната легитимация на кредитора, инициирал настоящото производство, произтича от съответствието на характера на вземанията на същия към ответника-длъжник, с разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на този текст на закона неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. С изменения текст на разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ /ДВ, бр.20/2013 г./ е разширено съдържанието на неплатежоспособността на търговеца, като неплатежоспособен е и търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Според съда, с промяната в ТЗ отпада ограничението паричното задължение да е непременно по търговска сделка, т.е. да е породено или да произтича от търговска сделка, като то може и само да е възникнало с оглед или по повод на търговска сделка, т.е. да се отнася до или да е свързано с търговска сделка. По делото не се спори, а се установява и от съдебното решение, по което сумата е присъдена, че сумата е надплатена по договори за специализиран превоз, сключен между Община Генерал Тошево като възложител и „Експрес 2000 Г.Т.“ЕООД, по фактури, издадени от дружеството. Ето защо е направен изводът, че това изискуемо парично задължение е възникнало по повод на сключена между страните търговска сделка-договор за превоз и то по време на неговото действие, поради което и присъдената сума със съдебното решение №227 от 25.06.2014г. по гр.д.№876/2013г. по описа на Добрички окръжен съд попада в обхвата на разпоредбата на разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ. При разглеждане на молбата по същество е взето в предвид следното: От изслушаната икономическа експертиза по делото, неоспорена от страните, се установява, че осчетоводеното задължение на ответника към ищеца е главница в размер на 395 358,77лв. Последното осъществено погасяване е с дата 30.09.2016год. в размер на 1 889,81лв. Налице е и задължение по ЗМДТ в общ размер на 1 828,65 лв., от което главница 1 810,56лв.,с настъпил падеж на 30.06.2019г. и дължима лихва за забава 19,09 лв. Общият размер на публичните задължения е сумата от 18 702,77 лв.,към 03.09.2019г. Най- старото задължение към ТД на НАП е за данъчен период от м.08.2018год. със срок на плащане 25.09.2018год. –неплатени осигурителни вноски в размер на 368,28лв. Последното осъществено плащане на публични задължения е на 24.07.2019 год. Коефициентите за ликвидност, установени от вещото лице по ССЕ са: коефициентът на обща ликвидност, който отразява възможността на дружеството за бързо погасяване на наличните краткосрочни задължения със собствени краткотрайни активи, за целия период на проверка-2015г.-30.06.2019год. е: 0,366: 0,224: 0,135: 0,026 и 0,057. Следователно, през целия период същият е далеч под приемливата стойност, която е около единица. Коефициентът на бърза ликвидност е в диапазон от 0,359 -2015год. до 0,05 към 30.06.2019г. или срещу един лев изискуеми задължения, дружеството е разполагало с 2-5 ст. бързоликвидни активи.Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са 0,002-т.е. клонят към нула. Относно коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост за проверявания период са отрицателни величини, съответно -0,437 и – 2,287 към 30.06.2019 год. И двата коефициента са под норматива, който е от 0,33 за първия коефициент и единица за втория. По отношение на твърдението в молбата по чл.625 ТЗ за свръхзадълженост /чл.742 ТЗ/, на дружеството-длъжник, е прието, че съотношението между активи и пасиви за 2015год. е 0,629: 2016год.-0,491: за 2017год.- 0,389: за 2018год.-0,324 и към 30.06.2019год.- 0,339. Съобразно цитираната разпоредба, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, да покрие паричните му задължения. Следователно, още през 2015год. дружеството е било свръхзадължено, понеже не е налице достатъчно имущество,което да е в състояние да удовлетвори изискуемите вземания към дружеството. По счетоводни данни, дружеството не е разполагало с парични средства. Според заключението на ССЕот прегледа на паричните потоци на дружеството, както и на източника на входящия паричен поток се установява, че дружеството осъществява дейност, отчита приходи и през финансовата 2019год., като се отчита завишение спрямо 2018 год. С отчетените постъпления основно са погасявани текущи възникнали в хода на дейността разходи. Така отчетените приходи не са достатъчни за погасяване на задълженията, възникнали към основните кредитори:-ТД НАП и Община Генерал Тошево. По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът е преценил, че длъжникът е станал неплатежоспособен към 31.12.2015год, позовавайки се на констатациите в заключението на ССЕ, както се посочи, е установено влошаване на икономическите показатели към 2015год., като посоченото състояние от вещото лице е че дружеството е финансово нестабилно, понеже всички коефициенти за ликвидност и автономност са под препоръчителните. С оглед на гореизложеното, съдът е счел, че са налице условията по чл.608 ТЗ и въззиваемата страна – търговец следва да бъде обявена в неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата – 31.12.2015г.. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви по въпроса за характера на процесното вземане, като такова основано на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.55 ал.1, предл. първо ЗЗД, за критериите, по които вземането е счетено от съда за основано на търговска сделка и не трябва ли, в този случай, всяка от страните по нея да е търговец, за обхвата на хипотезата на чл.608 ал.1,т.1 ТЗ относно конкретния договор и за обхвата на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предходното дело относно фактическите констатации в мотивите на същото относно съществуването на спорното вземане. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, на които същият се позовава, като основание за допускане до касация, се отнасят към материалната законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, доколкото всички те се свеждат до приетата от съда правна характеристика на процесното вземане на молителя-кредитор като такова отнасящо се до търговска сделка по смисъла на съдържанието на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ /ред. ДВ, бр.20/2013 г./ Отговорът на тези въпроси предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение. Произнасянето по законосъобразността на последното, с оглед на фактите по конкретния спор, не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. По отношение на процесуалния първи въпрос, същият се предпоставя от пропуск на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви по въпроса за характера на процесното вземане, какъвто не е допуснат от негова страна, видно от съдържанието на мотивите,възпроизведено по-горе. Последният процесуален въпрос също не се отнася към произнасянето на въззивния съд, тъй като съдът е счел за безспорна между страните дължимостта на присъденото с предходно съдебно решение парично вземане с неговите характеристики/основание и размер /, които се обхващат от СПН като последица от влязло в сила съдебно решение, с предмет съответното вземане, а не се е позовал на фактически констатации в решението по предходното дело,извън предмета на спора. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне по допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация. Касаторът следва да заплати на ответника по КЖ направените по делото разноски –платен адвокатски хонорар от 960 лева на основание чл. 81 ал.1 ГПК във връзка с чл.80 ГПК, с оглед приложените пълномощно, договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане,удостоверяващи реалното плащане. Водим от изложеното, съдът