Определение № 630 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 434/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. (Н.) срещу Решение № 244 от 01.10.2013 год. по т.д.№ 197/2013 год. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 46 от 12.03.2013 год. по т.д.№ 274/2012 год. на Русенския окръжен съд в обжалваната му от Н. част. С нея е определена началната дата на неплатежоспособност на [фирма] – 24.07.2012 год. Производството по несъстоятелност е инициирано от Н. в качеството му на кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Частното държавно вземане произтича от обявен за предсрочно изискуем валутен кредит към закрития ДФРР, правата на кредитора по който са преминали към Н., а публичното държавно вземане – от решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ - чл.162 ал.2 т.6 ДОПК. Не е посочена начална дата на неплатежоспособност или вероятен период. Първоинстанционният съд е приел, че началната дата на неплатежоспособност на [фирма] е 24.07.2012 год. – датата на която е настъпила предсрочната изискуемост на валутния кредит (датата на получаване на акта за установяване на частно държавно вземане) и за дружеството е отпаднала възможността да обслужва задълженията си без да застрашава интересите на кредиторите. Сезиран с жалбата на Н. в частта за началната дата, съставът на ВТАС е събрал нови доказателства, релевантни за установяването и (състоянието на неплатежоспособност е било безспорно). Счел, че към изследвания период 15.09.2011 – 24.07.12 год. коефициентите за ликвидност действително са били много ниски, но те не са абсолютен критерий, тъй като длъжникът е продължил да осъществява търговската си дейност, реализирал е приходи и е извършвал плащания, като влошеното състояние се дължи на мерките, предприети за обезпечаване погасяването на публичното задължение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. За основанията по т.1 и т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК не се сочат конкретни правни въпрос, а се съдържа общото твърдение че решението на ВТАС противоречи на посочени решения на ВКС, както и че относно началната дата на неплатежоспособност е налице противоречива практика. Приложените решения съдържат произнасяне по сходни казуси. Съдебният състав не счита, че не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Два от посочените правни въпроса (п.3 и п.4) имат отношение към спор дали длъжникът е неплатежоспособен или не, пред какъвто не сме изправени, както и кога е настъпила изискуемостта на публичното вземане, което няма обуславящо значение. Първите два въпроса са свързани с тезата на касатора за абсолютното значение на критериите за ликвидност за определяне на началната дата. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, доколкото с Решение № 90 от 20.07.2012 год. по т.д.№ 1152/2011 год., състав на І т.о. на ВКС е посочил релевантните критерии за определяне началната дата на неплатежоспособност. В тях се включва и критериите за ликвидност, но те не са единствен и решаващ критерий. Няма противоречие нито в правната доктрина нито в константната практика, че началната дата на такова общо икономическо състояние на длъжника, даващо основание да бъде квалифициран като неплатежоспособен, не се определя единствено от тях. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.