Определение № 5579 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4566/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение03.12.2024 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Г. В. В., чрез назначения му процесуален представител адв. Б. З. против определение № 535/13.08.2024 г., постановено от Апелативен съд Велико Т. по в.ч.гр.д. № 428/2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 4566/2024 г. по описа на Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., чрез назначения му процесуален представител адв. Б. З. против определение № 535/13.08.2024 г., постановено от Апелативен съд Велико Т. по в.ч.гр.д. № 428/2024 г., с което е потвърдено определение № 1084/16.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 477/2024 г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което е оставено без уважение искането на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство пред ВКС за изготвяне, подписване и подаване на частна касационна жалба срещу определение от 1.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 477/2024 г. по описа на Окръжен съд Плевен, ведно с изготвяне на изложение на касационните основания. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на нормата на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС и необосновано. В обективираното в касационната жалба изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без изложена надлежна обосновка по допълнителния критерий. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане. Развилото се пред Окръжен съд Плевен и Апелативен съд Велико Т. производство е във връзка с молба за предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК на ищеца Г. В. В.. Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба – чл.95, ал.5 ГПК. Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, съгласно изричната разпоредба на чл.95, ал.6 ГПК, е окончателно, т.е. производството по предоставяне на правна помощ е двуинстанционно. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Въззивното определение по чл.95, ал.5 ГПК, постановено от Апелативен съд Велико Т., с което е потвърден отказа за предоставяне на правна помощ на Окръжен съд Плевен, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му, а подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 95, ал. 5 ГПК
- чл. 95, ал. 6 ГПК
- чл. 95 ГПК
- чл. 1 ЕКЗПЧОС
- чл. 280, ал. 2
- чл. 6