Определение № 1975 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 144/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Г. С., чрез адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 1165/05.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 443/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 261106/09.11.2020 г. по гр. д. № 3971/2020 г. на Варненския районен съд и вместо това е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че касаторът дължи на „Енерго-Про-Продажби“ АД сумата 5 716,20 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/ 14.06.2019 г. за периода 12.06.2017 г. - 11.06.2018 г., както и сумата 311,22 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 297/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 855/2020 г. на Варненския районен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими към изхода на спора доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в т.ч. и експертното заключение. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. Ответната страна по жалбата – „Енерго-Про-Продажби“ АД, чрез адв.Н. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 11.06.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ) в обекта на ответника, за което е съставен констативен протокол № 110451/11.06.2018 г., подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от двама свидетели. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП № 1046/ 05.06.2019 г.), че в невизуализираните регистри се съдържат показания за потребена ел.енергия, както следва: в 1.8.3 - 019013,516 кВтч; в 1.8.4 – 012023,865 кВтч. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; при проверка на точността не се отчита грешка над максимално допустимата; СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия; не съответства на техническите характеристики. С издадената фактура № [ЕГН]/ 14.06.2019 г. ищецът е начислил за заплащане допълнително 31 036 кВТч ел.енергия на стойност 5 716,20 лв. за периода 12.06.2017 г. - 11.06.2018 г. Съгласно КП № 11161723/05.05.2016 г. електромерът е монтиран в обекта на ответника като нов, с вписани нулеви показания на тарифите за дневна и нощна зона. Приетата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че установеното в невизуализирания регистър количество електроенергия по принцип е технически възможно да е доставено в обекта на абоната за една година. В основното и допълнително заключение на комплексната СТЕ с участието на вещи лица – електроинженер и софтуерен специалист, приета при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, е посочено, че наличието на показания в скрит регистър - 1.8.3 (Т3) и 1.8.4. (Т4) – сочи на неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ. Промяна в показанията на преминалата електроенергия през всички регистри не е възможна, както и определяне началната дата, от която е започнато натрупването в Т3 и Т4. Начислената електрическа енергия в размер на 31664,63 кВтч технологично не е възможно да бъде доставено за период от една година. При допустима мощност от 12 кВт потреблението в обекта може да достигне 24 528 кВтч за 365 дни. Стойността на начисленото количество от 31036 кВтч ел.енергия, установено в ТЗ и Т4, по цени за технологични разходи за целия периода от датата на монтажа - 05.05.2016 г. до датата на техническата проверка - 11.06.2018 г., е в размер на сумата 5 108,51 лв. При тези данни, въззивният съд е приел, че в разглеждания период отношенията между доставчика и потребителя на ел.енергия се регламентират от нормите на ПИКЕЕ – отм. (ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), като към датата на проверката са били отменени чл. 1- 47 и чл. 52 -56 от ПИКЕЕ. Енергийното дружество е формирало задължението по процесната фактура, прилагайки неотменената разпоредба на чл. 50 ПИКЕЕ (отм.). Начисленото допълнително количество е определено по констатираните показания в регистри Т3 и Т4 като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия. Установеното в скрития регистър количество от 31036 кВтч е реално доставено и потребено в обекта на ищеца, съобразно данните от констативния протокол на БИМ. В заключение съдът е направил извод, че по силата на сключения договор за продажба на електроенергия, на основание чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 ЗЗД, ищецът дължи стойността на неотчетената електроенергия, възлизаща на сумата 5 716,20 лв. с ДДС, както и обезщетение за забава в размер на 311,22 лв. за периода 25.06.2019 г. - 06.01.2020 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният в изложението на жалбоподателя правен въпрос е релевантен и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираните от касатора решения на състави на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение