Определение № 641 от 02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 1090/20.04.2021 г. по ч.гр.д. № 692/2021 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 900110/18.01.2021 г. за връщане на касационната жалба на Е. М. Т. срещу въззивно решение № 2263/01.06.2020 г. по гр.д. № 740/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград. Определението се обжалва от Е. М. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос, уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2010 г. ОСГТК на ВКС: Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е делото по спор за правоотношения по банков кредит и задължение на поръчителя по този договор? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че определението противоречи на определение № 547/ 23.11.2016 г. по гр.д. № 4967/ 2016 г. и на определение № 117/ 12.03.2018 г. по гр.д. № 821/2018 г., все на ВКС, IV-то отд. По същество се оплаква, че апелативният съд неправилно е дефинирал спора като търговско, а не като гражданско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, респ. неправилно е приложил високия праг за достъп до касационно обжалване в същата 1 разпоредба. Ответникът по частната касационна жалба „Банка ДСК“ АД възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а определението е правилно. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет. С определението е потвърдено разпореждане за връщане на касационната жалба, то прегражда по-нататъшното развитие на делото и е в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Спазено е и условието по чл. 274, ал. 4 ГПК - основният въпрос по частната касационна жалба е дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, а следва да намери решение по същество. Процесуалната легитимация е надлежна. Определението отрича правото на частна касационна жалба на жалбоподателя. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображения: За да потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба, апелативният съд е приел, че е търговско делото по иска по чл. 422 ГПК за сумата 7 630.71 лв., защото заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е по вземания за банков кредит, обезпечени със задължението на ответника Е. Т. към „Банка ДСК“ АД като поръчител по този договор; съгласно чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 286, ал. 2 ТЗ делото е търговско, а чл. 280, ал. 3, т 1 ГПК не допуска да се обжалват пред Върховния касационен съд въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Настоящият състав намира, че начинът, по който апелативният съд е решил процесуалноправния въпрос, противоречи на определенията на Върховния касационен съд, на които касаторът се позовава. Те са по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В тях се приема, че когато спорът е за правоотношение, произтичащо от търговска сделка, по която една от страните не е търговец, въззивното решение е по гражданско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и се прилага ниският праг за достъп до касационно обжалване. Това е така, защото критерият по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК се обяснява (намира своето основание) с ниската (незначителната) парична оценка на предмета на делото. Според законодателя, в отношенията между 2 търговци всяка сума до 20 000 лв. е незначителна. За физическите лица спор за сумата 20 000 лв. е значителен. За физическите лица е незначителен всеки спор за сума до 5 000 лв. Следователно по повдигнатия въпрос са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (обща и допълнителна) за допускане на касационния контрол – въпросът е обуславящ, а начинът, по който апелативният съд го е решил, противоречи на така установената практика на ВКС по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да се отклони от нея, особено след изменението по чл. 113, изр. 2 ГПК след ЗИДГПК, ДВ бр. 100/ 2019 г. Приложимата редакция на чл. 113, изр. 2 ГПК предвижда, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, а това означава, че и поради предвиденото в разпоредбата за тези дела не се прилагат особените правила на глава ХХХII ГПК, включително високият праг на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, дори едната от страните по сделката да я извършва в търговско качество, стига насрещната да е потребител по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. Следователно последователното провеждане на цитираната практика, особено след чл. 113, изр. 2 ГПК в редакцията след ЗИДГПК, ДВ бр. 100/2010 г., налага следният отговор на процесуалноправния въпрос: Гражданско, а не търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е делото по спор за правоотношения, произтичащи от договор за банков кредит и задължение за поръчителство по този договор, когато поръчителят е физическо лице. Източникът на спорните правоотношения е търговска сделка, но макар делото да е търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, а и на чл. 286, ал. 2 ТЗ, се прилага ниският праг от 5 000 лв. за достъп до касационно обжалване. В обжалваното определение, а и в потвърденото с него разпореждане, се приема нещо различно. Те са незаконосъобразни, а касационната инстанция е длъжна да ги отмени и да върне делото на въззивния съд за администриране на неправилно върнатата касационна жалба, чиято допустимост обосновава правилното прилагане на чл. 280, ал. 3, т. 1, а и на чл. 113, изр. 2 ГПК. При тези мотиви, съдът