Определение № 50424 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2124/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. П., срещу определение № 1622 от 22.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1671/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 260569 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 856/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на „Юробанк България“ АД за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение от 10.09.2020 г. в частта за разноските. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател навежда оплакване, че въззивният съд не е отчел обстоятелствата, че пред първоинстанционния съд се е развило „стандартно исково производство по установителен иск по чл.422 ГПК“, което не се отличава с фактическа и правна сложност, за да обосновава присъждане на адвокатско възнаграждение на ответниците в размер на 5 200 лв. при минимален размер на възнаграждението 1 410 лв., изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с твърдение, че изводът на въззивния съд за съответствие на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора не отговаря на истината и е очевидно неправилен. В срока по чл.276, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба Е. Я. Т. и Т. П. Т. - чрез адв. К. С. от САК, които изразяват становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - София е приел, че молбата на ищеца „Юробанк България“ АД за изменение на постановеното по гр. д. № 856/2020 г. на Софийски окръжен съд решение в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 5 200 лв. на ответниците Е. Т. и Т. Т., е неоснователна, тъй като възнаграждението не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и няма причина за редуцирането му до посочения в молбата размер от 1 439.70 лв. При постановяване на определението въззивният съд е установил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по субективно съединени искове, всеки с цена 30 323.61 лв., като ответниците Е. Т. и Т. Т. са представлявани от адв. К. С. по силата на индивидуално сключени договора за правна защита и съдействие; В договорите е уговорено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство в производството пред първата инстанция в размер на 2 600 лв. и е удостоверено, че възнаграждението е заплатено при подписване на съответния договор; Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по всеки от исковете, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е 1 410 лв. След преценка на посочените обстоятелства въззивният съд се е произнесъл, че заплатеното от ответниците на процесуалния им представител адвокатско възнаграждение, което не надвишава дори двукратно минималния размер по Наредба № 1/2004 г., не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, а съответства на фактическата и правна сложност на делото. Поради това е формирал решаващия извод, че заплатените възнаграждения не подлежат на редуциране на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която предоставя възможност, а не задължава съда, да намали възнаграждението. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение или определение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение или определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а явна необоснованост - когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение или определение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай частният жалбоподател „Юробанк България“ АД е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното определение с доводи, идентични с оплакванията в частната касационна жалба за необоснованост на извода на въззивния съд, че заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Изводът, че няма несъответствие между фактическата и правна сложност на делото и размера на заплатените от ответниците на процесуалния им представител - адвокат възнаграждения, е обусловен от преценката на конкретни факти и доказателства по делото, поради което евентуалната му необоснованост може да бъде констатирана само след осъществен касационен контрол, не е и на плоскостта на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат доводи, насочващи към възможните проявни форми на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, възприети в практиката на ВКС. Поради това няма основание обжалваното определение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 1671/2022 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,