Определение № 1484 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 685/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 9/17.01.2025 г. по в.гр.д. № 391/2024 г. по описа на Апелативен съд - Б., в частта, с която след частична отмяна на решение № 510/05.06.2024 г. по гр.д. № 1296/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, са уважени предявените от ищцата Д. С. ДОБРЕВА, чрез нейната майка и законен представител З. Добрева, против застрахователя осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 60 000 лева до присъдените 120 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултат на ПТП, настъпило на 21.04.2023 г., на околовръстен път на 1 км от [населено място], причинено от С. А. Д. като водач на лек автомобил “Форд Мондео” с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, сумата от 1 649,80 лева - законна лихва върху допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от уведомяването с извънсъдебна претенция – 26.04.2023 г., до 18.07.2023 г., както и за горницата над 829,25 лева до присъдените 1 658,50 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, и сумата от 9,91 лева - законна лихва върху допълнително присъденото обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от уведомяването (на 14.06.2023 г.) до 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тези главница от 19.07.2023 г. до окончателното им плащане.

Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Не се оспорва от застрахователя определеният справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищцата от процесното ПТП, в размер на 120 000 лева. Оспорват се като неправилни изводите на решаващия състав за липса на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на пострадалото малолетно дете, което се е возило в катастрофиралия лек автомобил без ползвана система за обезопасяване или обезопасителен колан – нарушение по чл. 137а - 137д ЗДвП. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил всички установени по делото факти и обстоятелства, в резултат на което е направил неправилна преценка за липса на принос на пострадалата Д. Добрева за настъпването на вредоносния резултат с мотива, че задължението за ползване на система за обезопасяване на деца е на водача на МПС. Счита се, че в случая степента на съпричиняване на увреденото лице е не по-малък от 50%. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в тези размери, както и присъждане на разноските по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставените следните въпроси:

1. “Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди?”.

2. “При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?”.

3. “Приложима ли е разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД когато при пътен инцидент, по причина на водач на МПС, не е осъществен надзор от родителя, малолетното дете да използва система за обезопасяване на деца или обезопасителен колан?”.

Поддържа се, че тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС, както и указанията в Тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС и казуалната практика на ВКС – решение № 64/16.05.2019 г. по т.д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 44/26.03.2013 г. по т.д. № 1139/2011 г. на ВКС, II т.о.

Сочи се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва искането за достъп до касационно обжалване и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Съгласно разпореждане от 09.08.2024 г. на Председателя на ВКС, изменено с разпореждания от 23.10.2024 г. и от 20.02.2025 г., по тълк. дело № 1/2024 г. е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданската, търговската и наказателната колегия следният въпрос: “Допринася ли пострадалото малолетно дете за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без използване или без правилно използване на обезопасителната система в нарушение на чл. 137в от Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движение по пътищата, ако е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система?”.

Поставеният въпрос по тълкувателното дело е обуславящ за изхода на настоящото производство – касационно обжалване на въззивно решение, с което са уважени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на неимуществени и съответно имуществени вреди в резултат на ПТП, предявени от малолетно дете чрез неговия законен представител против застрахователно дружество, като е прието за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалото дете на вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителна система. Поради това настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателен акт.

Определението за спиране на производството в горепосочената хипотеза не подлежи на обжалване, съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение от 07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,