Определение № 3650 от 21.11.2023 г. на ВКС по д. № 1581/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1467/22 г. в отхвърлителната за исковете част и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен в размер на 10 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 137 000 лв.искът на касатора Кр. С. срещу „Хьодлмайер лоджистикс България“ ЕООД, [населено място] по чл.200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на С. С. – баща на ответника, настъпила на 7.02.18 г. от трудова злополука, при изпълнение на възложена му от ответника работа. Уважен е до размер на 2978,02 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 795,55 лв. искът на същия ищец срещу същия ответник по чл.86 ЗЗД, за мораторна лихва върху главницата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос: Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? - е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/68 г., р.ІІ. Според касатора не са отчетени в достатъчна степен изключително силната духовна и емоционална връзка между починалия и ищеца – единствен негов син, отношенията на обич и привързаност между тях, възрастта на починалия, тежестта на загубата му за ищеца и негативната промяна на живота му занапред. Поради необсъждането на всички конкретни обстоятелства на случая, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението, то според касатора е присъдено в занижен размер. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въэззивният съд е приел при определяне на размера на обезщетението, че ищецът и пострадалият били изключително близки, ищецът бил отгледан от баща си от 3 годишна възраст, след развода на родителите му. Поддържали редовно контакти по телефона, когато пострадалият бил в чужбина и се виждали често, когато се прибирал в страната. Общували пълноценно, имали общо хоби и си помагали взаимно. С нетърпение и двамата очаквали раждането на детето на ищеца, имали планове пострадалият да се завърне в РБ и да помага в отглеждането на внука си. Внезапната смърт на пострадалия се отразила изключително тежко на ищеца – той са затворил в себе си, плачел, не се хранил, изпаднал в апатия, като и понастоящем не се е възстановил от преживяното. Към датата на злополуката ищецът бил на 31 години, живеел самостоятелно, създал е свое семейство; пострадалият пък бил в активна и трудоспособна възраст – на 62 години. Съобразявайки тези установени по делото обстоятелства, както и икономическите условия в страната към злополуката въззивният съд е приел, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 73 000 лв. Намалил е тази сума с размера на изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение – 63 000 лв. и е присъдил на ищеца разликата от 10 000 лв. При тези данни по делото и решаващи изводи на въззивния съд, ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му за исковете част по поставения в изложението правен въпрос, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС. По делото е постъпила и насрещна жалба от третото лице-помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане“АД [населено място] срещу същото въззивно решение в осъдителната му част, по допустимосттта и допускането на която ВКС следва да се произнесе на осн. чл.287, ал.4 ГПК. Насрещната касационна жалба е подадена в срока по чл.287, ал.2 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът по тази жалба се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че правният въпрос: Следва ли да бъде включено в спорния предмет на делото и подлежи ли на разглеждане от съда своевременно релевираното от страна на третото лице – помагач възражение за причиняване на трудовата злополука поради допусната от работника груба небрежност при условие, че това възражение не е въведено от ответника по делото в срока по чл.131 ГПК? – е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на решения на ВКС / по гр.д. №3440/19 г. на първо г.о., по гр.д. №1358/19 г. на първо т.о./, в които е прието, че целта на привличането на трето лице е от една страна да помага на привличащата го главна страна – чл.219 ГПК, а от друга – да бъде обвързано от силата на мотивите по отношение на привличащата го страна, както и от силата на пресъдено нещо по отношение на насрещната страна. Тези цели могат да бъдат постигнати, само ако се гарантира възможността на третото лице – помагач да въздейства върху изхода на делото от неговото начало. В този см. са р. по гр.д. №4797/14 г. на четвърто г.о. и по т.д. №1358/19 г. на първо т.о. на ВКС, в които е прието, че срокът за привличане на трето лице е преклузивен и е недопустимо привличането му пред въззивната инстанция. По този начин се гарантират правата на третото лице и му се дава възможност да участва в делото от неговото начало, за да не бъде обвързано от мотивите на решението, без да е било в състояние да въздейства върху изхода на делото. По допускане на обжалването на въззивното решение по насрещната жалба на застрахователното дружество ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че въпроса дали в предмета на делото е включено възражение по чл.201, ал.2 ГПК е спорен между страните. В отговора на исковата молба ответникът по иска не е включил такова възражение. Такова възражение е заявено в отговора на исковата молба от третото лице – помагач, сега касатор „Дженерали застраховане“ АД. Въззивният съд е приел, че по делото не е въведено своевременно възражение по чл.201, ал.2 ГПК, позовавайки се на р. по гр.д. №5985/13 г. на трето г.о. на ВКС. Според даденото там тълкуване на закона, подпомагащата страна е участник в процеса от момента на нейното конституиране, в резултат на което ще настъпи обвързване на третото лице с мотивите на решението в отношенията му със страната, която го е привлякла. Поради това законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл. 133 ГПК във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения. Доводът за принос на пострадалия за настъпилата злополука поради груба небрежност се заявява по реда на възраженията. На подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да го упражни, щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна. Или след като ответникът не е релевирал такова възражение в рамките на срока по чл. 131 ГПК, не може подпомагащата ответника страна да заяви за първи път това възражение спрямо ищеца. С оглед на това, според въззивния съд, в спорния предмет не се включва своевременно релевираното от третото лице - помагач възражение, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Освен това по делото няма никакви доказателства в тази насока, а са установени съществени пропуски от страна на работодателя във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия служител, при недооценен риск за здравето и безопасността на работещите от неблагоприятните климатични условия при работа на открито. ВКС в този си състав споделя приетото в р. по гр.д. №5985/13 г. на трето г.о. на ВКС, на което се е позовал въззивният съд. Изводите му в конкретността на спора по настоящото дело не противоречат на другите цитирани в изложението на касатора решения на ВКС, като даденото тълкуване на чл.221 ГПК е съобразено с въведените в процесуалния закон - ГПК от 2007 г. преклузии. Затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване по насрещната жалба на третото лице – помагач на ответника „Дженерали застраховане“ АД. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.