Определение № 567 от 17.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К. К., М. Н. Д. и К. Н. К., представлявани от адв.С. С., срещу Определение №406/15.04.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№317/2014г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено Определение №17777/07.03.2014г. по гр.д.№1322/2014г. по описа на РС – [населено място] за прекратяване на производството по делото, с оглед действието на забраната по чл.299 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационен контрол акт на въззивната инстанция. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационния контрол се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но формулираните въпроси нямат характеристиката на правни въпроси, които да са обусловили решаващите изводи на съда. Въззивният съд е приел, че съществувалият между ищците и ответника спор за ползване на съсобственото им таванско помещение, е разрешен с постигната между тях съдебна спогодба по гр.д.№2409/2008г. по описа на Районен съд – Русе, като към момента ищците не сочат да са настъпили нови факти и обстоятелства. Формулираният петитум в исковата молба – „да се постанови решение, с което се извърши разпределение на таванското помещение съобразно постигнатата спогодба по гр.д.№2409/2008г. на Р.” – предпоставя повторно произнасяне по същия правен спор, който е бил предмет на разрешаване по приключилото дело между същите страни, на същото основание и със същия предмет. Поради това е направен извод, че е налице забраната по чл.299 вр. с чл.234 ал.2 ГПК и производството по делото е прекратено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателите да са обосновали, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Формулираните в изложението въпроси по характера си са фактически, а не правни въпроси, а отделно от това – по тях въззивният съд не се е произнасял. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане наличието на хипотезите по т. 1 - т. 3 от цитираната разпоредба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение